Средната работна заплата за 2017 г. за ресторантьорството е 580 лв., а в информационните технологии 3150 лв.

Близо 6,1 млрд. лв. повече влязоха в джобовете на работещите през последните пет години. Това се случи благодарение на нашите преговори с работодателите, но и на пазара на труда, където недостигът на кадри тикаше нагоре заплатите. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на Годишния доклад за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2017 г. и очакванията за 2018 година, предават от КНСБ.

„През 2016 г. започнахме кампанията ни „Искам 100 лв. повече върху заплатата си“. Година и половина по-късно това, което сме постигнали заедно, надминава това, което сме поискали. През 2017 г. средната работна заплата се е увеличила с 11,8% и достигна 1060 лв., което спрямо 2016 г. е ръст със 115 лв. Компенсацията на наемния труд като компенсация за наемните работници се промени с повече от 6 процентни пункта спрямо БВП и достигна 43,1 процентни пункта от БВП за миналата година“, каза Пламен Димитров.

Това разпределение означава, че повече пари за отишли за труда, отколкото за капитала. В същото време обаче расте процентът на работещи бедни, което означава, че тези пари не се разпределят правилно.

Най-високо платеният сектор за 2017 г. са информационните технологии, а най-ниско платеният-ресторантьорството. Средната работна заплата за 2017 г. за ресторантьорството е 580 лв., а в информационните технологии 3150 лв. Разликата между най-ниско платения и най-високо платения сектор е близо 5,5 пъти.

Минималната работна заплата за страната се увеличи от 1 януари 2017 г. с 9.5% (от 420 на 460 лв.), а от началото на 2018 г. бе реализирана и следващата стъпка – ново увеличение с 10.9% и размер от 510 лв. В същото време увеличението на минималната и средната заплата не промени съотношението между тях – през 2017 г. по предварителни данни то е 43.4%.

В международен сравнителен план сближаването на заплатите по покупателна способност продължи, но това се дължи в немалка степен на забавените темпове на ръст на заплатите в старите държави членки на ЕС (някои от тях и с номинално намаление), както и на задържащото се ниско ценово равнище на България (след три години поредна дефлация).

През 2017 г. компенсацията на 1 отработен час в България е 5.1 евро, при 23.1 евро средно за ЕС. Номиналната разлика е 4.5 пъти, а в СПС тя е 2.2 пъти. Преди 10 години, през 2007 г. нивата са били съответно 2.3 и 19.5 евро, а разликите – 8.5 и 3.9 пъти. Сегашното ниво на компенсацията на 1 отработен час в България в СПС представлява 46.3% от средното за ЕС.

"За да можем да реализираме обаче по-чувствителен напредък и да достигнем съотношение поне 60% до 2022 г. ще е необходим средногодишен номинален ръст на заплатите от 11-12%", заяви главният икономист на КНСБ Любен Томев.

Последните разполагаеми и сравними данни показват, че средната работна заплата в България изостава номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави членки и около 1.8-2.2 пъти спрямо новите държави членки., сочат данните на КНСБ.

От 3% до 5% до 10 % е масовото увеличение на работните заплати. Промишленото производство е нараснало с 36%, производството на основни метали е нараснало с близо 15%, а производството на химически продукти- с над 20%.