Наградата бе осигурена от Фондация "Стоян Камбарев”

През април, по време на официалната церемония за връчване на Наградата за полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2018, една от специалните награди на фондацията отиде при младия фентъзи писател Кристиян Малинов. Преди дни той се завърна от престижния фестивал Europe Interplay, който тази година се проведе в Латвия. Europe Interplay е най-сериозната платформа за млади драматурзи в света, която се провежда веднъж на две години в различен европейски град под формата на седмичен творчески уъркшоп с участието на изгряващи драматурзи, ментори и видни имена от този жанр по света.
Специалната награда бе предоставена от продуцента и режисьор Петър Тодоров – официален представител на мрежата за България. На Крис бе дадена интересна задача, а именно да драматизира една от книгите от фентъзи поредицата си  “Прераждане” в кратка пиеса на английски език, за да има възможност да се включи като активен участник в Europe Interplay. Младият властелин на перото прие предизвикателството с огромно любопитство и навлезе смело в дебрите на драматургията. Крис бе изненадан и от новината, че Фондация „Стоян Камбарев“ се ангажира с покриването на абсолютно всички разходи за седмичния му престой на престижния фестивал, благодарение на дългогодишния си партньор и лидер в туризмa Premiere Tours и новите приятели от Сдружение Дамски Форум.
Ето какво сподели Деси Тенекеджиева в качеството си на председател на фондация “Стоян Камбарев”:
“Радвам се, че нашето дългогодишно партньорство с Europe Interplay продължава и за пореден път селекционираме и изпращаме млад пишещ български автор на седмичен мастър клас за драматургия сред най-добрите имена в жанра. Самата Сара Кейн е започнала своя път оттук и това е показателно. През 2012-та изпратихме в Испания едва 17-годишния драматург и режисьор Стефан Прохоров, който в момента вече е от утвърдените имена в жанра в България.  През 2014-та писателят и поет Иван Димитров бе българският представител на международния форум в Германия , а две години по-късно Иван замина за Швеция , но вече в ролята си на ментор на Europe Interplay заедно с младия драматург и мултиталант Кирил Буховски. Тази година решихме да дадем шанс на младия фентъзи писател Крис Малинов да се пробва в този труден жанр и съм щастлива, че се оказахме прави в избора си.”
Ето и краткия пътепис на Кристиян Малинов за вълнуващото му прикючение в Латвия:
“Денят е 17-ти Юни 2018 г. 14:15 ч. Международно летище Ататюрк, Истанбул. Check-in-ът за полета за Рига вече е за почнал, самолетът излита в 14:50. Бързам, потя се, блъскам се в тълпата. Има поне 100 000 души - 100 000 различни представи за света, различни религии, мечти, посоки. Намирам се на изход 119, трябва да стигна до изход 310. Отнема ми почти 25 минути. В 14:40 ч. чувам да оповестяват името ми по високоговорителя. Успявам, де. В 14:45 ч. вече се настанявам на мястото си до прозореца. Късметлия.
След два часа и половина пристигам на летището в Рига. Пред изхода за пристигащи полети ме чака автобус пълен с, както по-късно ще установя, много нови приятели. Но за момента всички те са непознати за мен. Аз, като частичен интроверт, сядам сам на последната седалка, до прозореца. Късметлия на втора степен. Пътуването от Рига до Лиепая – градчето, в което ще се състои фестивалът – отнема малко повече от три часа; всички разговарят помежду си, аз слушам музика. В диафрагмата ми се появява лека тръпка на въление, но умората ми я потиска. Искам да се нахраня и да заспя.
Базата, в която ще се наложи да прекараме следващата седмица е най-красивото място на Земята! Разположена е насред гъста борова гора, точно на брега на Балтийско море. Първата ни вечер там протича предимно като вечеря, по време на която имаме шанс да се опознаем. Влизам в столовата, има само едно свободно място, на масата има още трима души – момче и момиче от Франция, както и момиче от Турция. Чудесно, ще ми се наложи да общувам.
С началото на следващия ден започнахме и работа по пиесите си. Точно тогава получихме шанс наистина да се опознаем един друг. Бяхме разделени на четири групи, всяка състояща се от петима автори и трима ментори, които да ни направляват, да ни дават съвети и да критикуват. Градивно, разбира се. В нашата група има по един човек от следните държави – Турция, Франция, Австрия, Естония, Швеция, Унгария и Латвия. И аз, естествено, като представител на България. Единственият. На всеки член от дадена група му се даваше роля от пиесата на друг участник и всеки четеше своите реплики, както правеха актьорите по време на първи прочит на маса. След това менторите задаваха въпроси на автора, даваха насоки и търсеха мнението на останалите участници. Никой не се почувства като по-нисш от другите, всеки от нас изказа мнението си и имаше възможността да говори за пиесата си.
И всичко това продължи четири дни. Всички в групата станахме толкова близки, че започнахме да си споделяме неща, които хора, познаващи се от толкова малко време, едва ли биха си споделили. Поканиха ме на гости в няколко държави, като аз приех поканите с удоволствие, винаги е хубаво човек да може да пътува.
На петия ден ни откараха в центъра на Лиепая, където четири избрани пиеси – по една от всяка група, – бяха изиграни на сцена. Пред публика. С професионали актьори и режисьори. Какво вълшебство беше това!
Шестият ден мина в подготовка за Латвийската версия на Еньов ден – празникът на Jāņi. Момичетата от лагера тръгнаха из гората да събират цветя и зеленина за венците, които всеки от нас трябваше да носи по време на празника, а аз и останалите момчета се заехме да набавяме дърва за огъня, който трябваше да гори през цялата нощ. А тя се състоеше в пеене, танци, както и узнаването на няколко много мистични Латвийски традиции. Седмият ден беше денят на заминаването ни обратно за Рига. Повечето от нас съжаляваха, но всички заедно си обещахме да се видим на следващото издание на Interplay Europe през 2020г. в Холандия. Искрено се надявам да спазим това си обещание!И така приключи моето странстване до тази красива държава, с красивите ѝ хора и обичаи. Много съм благодарен на Фондация “Стоян Камбарев”, че получих възможността да стана участник в това толкова прекрасно събитие. И мисля да остана с него до края. “