Министър Кралев в Брюксел:Новата Европейска стратегия за младежта се основава на Европейските младежки цели, приети в София

Европейският съюз запазва фокуса си върху бъдещето на младите хора

Новата Европейска стратегия за младежта дава необходим и очакван знак, че Европейският съюз запазва фокуса си върху бъдещето на младите хора. България ще вземе под внимание новата Европейска младежка стратегия при изготвяне на следващата си Национална стратегия за младежта. Tова каза министърът на младежта и спорта Красен Кралев по време на изказването си в политическия дебат в сектор “Младеж” в рамките на Съвета на ЕС в Брюксел. Кралев посочи, че бъдещето на младите хора в Европа е било приоритетна тема в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС и е сред приоритетите в управленската програма на българското правителство. Той подчерта, че при изготвянето на Стратегията са взети предвид 11- те Европейски младежки цели, приети по време на Европейската младежка конференция през април 2018 г. в София.
„Всички заинтересовани страни - младите хора, представителите на младежките организации, законодателните, изпълнителните и местните власти, играят важна роля при признаването и изпълнението на 11-те младежки цели и приоритетите на Младежката стратегия. Съществуването на политически документ, като например новата стратегия на ЕС, ще ни помогне да имаме една единна и всеобхватна политика, която да достига до повече млади хора и да обхваща тези с по-малко възможности“, заяви Красен Кралев.    
Преди заседанието на Съвета министър Кралев, представителят на „Национален младежки форум“ Никол Първанова и Петър Младенов от дирекция „Младежки политики“ към ММС взеха участие в неформална работна среща с други правителствени представители и граждански младежки организации в рамките на т. нар. структурен диалог по въпросите на младежта. По време на дебата с младежи от различни страни в Европа българският министър на младежта и спорта отговори на въпроси, свързани с реалното включване на младите хора в политиката и реалното отразяване на техните нужди и очаквания. Кралев бе категоричен, че организираната в рамките на българското председателство Европейска младежка конференция и изработените на нея младежки цели, които в момента са основа на изработването на новата стратегия на ЕС за младежта, са добър пример за младежко включване. Младежки организации от над 250 страни имаха основната роля в процеса на вземане на решения. „Благодарение на Обществения съвет по въпросите на младежта в България, който възстанових миналата година, разработихме прозрачен и отворен процес, така че всяка нестопанска организация да има възможност да се присъедини. Това е най-големият по брой на участниците Обществен съвет в страната ни и е платформа за комуникация и споделяне на идеи в младежкия сектор. Тази платформа е чудесен пример за ефективно партньорство“, коментира още Красен Кралев.
Новата Европейска младежка стратегия залага на въвеждането на новости при провеждането на младежки политики, като пример за това е Европейският младежки координатор. Неговата основна функция ще има съществен принос в диалога на високо ниво с представителите, отговорни за изготвянето и прилагането на политически решения.
За осигуряване на качествено ангажиране и овластяване на младежите в Европа, в Стратегията е заложено и добро предложение за продължение на Структурния диалог. Новият формат на Младежки диалог ще осигури възможност за включването на младежи, които до сега не са били обхванати от този процес, в това число неорганизирани млади хора.
В рамките на Съвета министрите дадоха зелена светлина за стартиране на преговорите с Европейския парламент по Регламента за Европейски корпус за солидарност (ЕКС) за периода 2021 – 2027 г. Законодателното предложение е едно от първите секторни предложения, част от пакета за Многогодишната финансова рамка, одобрени от Съвета. Предложението за регламент стъпва на наскоро приключилите в рамките на Българското председателство преговори за регламент за ЕКС, който влезе в сила на 5 октомври 2018 г. Завършването на преговорите с ЕП по досието беше един от важните и ключови успехи на Българското председателство.