"Бързите тестове не са нито толкова точни, нито толкова всеобхващащи, каза професорът

Епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев обясни схемата на лабораторна диагностика на коронавируса по време на тазсутрешния брифинг на Националния оперативен щаб и изрази скептичност към т.нар. бързи тестове. Освен това, заяви, че "в Плевен вирусът си се движи по пазарите и по обществените места".

"Лабораторната диагностика са гентичните методи - материал, който трябва да е взет добре - 2 милилитъра транспортна среда или 2 милилитъра стерилен физиологичен разтвор, в който се разтрива тампон, който е с материал от дихателната система /горните дихателни пътища/. Това е най-важното, което правят колегите в Плевен. Затова имахме възможност - този възрастен пациент вчера е приет с двойна бронхопневмония, вечерта имахме резултата, че е болен от коронавирусна инфекция. Взима се материал, изпраща се - това е сигурното, генетичните методи. Генетичните методи са най-модерното нещо в медицината, те доказват наличието на RNK. Голяма част от тях са т.нар. скринингови. Toва е метод, който няма да изпусне вируса, ако например всички тук се изследваме - един да има вируса, ще може да го хване. Но тези методи не са точни и след това трябва да се потвърди с по-точен метод, доказващ трите гена в този случай", отбеляза проф. Кантарджиев пред журналистите.

"Лабораториите, които създадохме по предложение на щаба, обикновено правят този скринингов метод, за да не се изпусне материал. Но всички тези неща трябва да се докажат в референтната лаборатория, да се потвърдят. Това не отнема много време. Ако този проблем на човечеството сега - коронавирус, беше станал преди 15-20 години, методите за диагностика щяха да бъдат 20 дни. Това, че науката вече е напреднала и в рамките на часове можем да дадем точна диагноза, е много голям успех на човечеството и медицината", допълни Кантарджиев,

"Говорят се неверни неща за тези бързи тестове. Бързите тестове доказват наличието на антитела. Това са защитните белтъци на организма срещу инфекцията, които се появяват дни след развитието на тази инфекция. Бързите тестове не са тези, които доказват началното състояние. Нямаме нищо против бързите тестове, но те не решават стратегическите задачи на държавата да разберем къде има и как се развива инфекцията. Те не са чак толкова точни. Когато скептично погледнахте за Плевен, какво се оказа? Че в Плевен вирусът си се движи по пазарите и по обществените места и това, че нямаме хилядите случаи като в Италия, е много добре. Но аз си го обяснявам това "добре" с взимането на противоепидемични мерки и с това, че журналистите в България застанахте на страната на борците срещу инфекцията. Защото ако не се ограничат контактите на много хора на едно място и когато един човек може да зарази много, става ужасно, като в Италия. Та за бързите тестове две неща - нито са чак толкова точни, нито са чак толкова всеобхващащи да познаят винаги болния човек. Това са рекламни трикове, каквито може да виидте за всяка хранителна добавка", заяви още проф. Тодор Кантарджиев пред медиите.