Стойчо Стоев: Влизането в Шампионска лига ще е все по-трудно за българските отбори

Снимка:

Nostrabet

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Още по Темата:

Дългогодишният треньор на Лудогорец и Левски, Стойчо Стоев, даде ексклузивно интервю пред Nostrabet. Стоев даде своето мнение по всички наболели теми от българския футбол.

Той призна, че спадът в Лудогорец е видим, като подчерта, че блянът на българските отбори за влизане в групите на Шампионската лига ще стават все по-трудно постижим с оглед на реалностите в европейския футбол.

Специалистът не пропусна да засегне и болезнената тема за работата на детско-юношеските школи в България. Той смята, че бавно, но сигурно, българските школи се отдалечават от професионализма, а се превръщат в места за практикуване на масов спорт, с цел да бъдат взети повече пари от такси на децата.

Здравейте, господин Стоев! Близо сме вече до края на една много турбулентна година. Как бихте обобщили изминалите 12 месеца от лична гледна точка?

– Годината беше съпътствана не само за мен, но и за всички хора по света, със справянето с пандемията. Малко е стресиращо като изживяване и показва, че съществуват твърде много опасности около нас, с които трябва да се справим.

Измина доста време, откакто за последно бяхте край страничната линия, начело на отбор. Обмисляте ли завръщане към треньорската дейност през 2021-а година?

– Естествено, надали има треньор, на който да не му липсва футболното ежедневие, свързано с грижите около изграждането и развитието на един футболен отбор, както и нервите, радостите и всичките други емоции, с които се сблъскваме по време на футболната среща. Това е цяло приключение, към което всеки се стреми.

Наблюдаваме сериозно изравняване на силите в първенството. Нарушената подготовка и малката пауза между двата сезона доколко беше фактор за това?

-Отборите работеха при специфични условия, с които досега никой не се беше сблъсквал. От месец март насам се премина през дълга почивка с индивидуални тренировки, след това и такива на малки групи. Шампионатът се доигра при не добре проведена подготовка, поради обективни причини и след съвсем малко пауза започна новата кампания. Това увеличи риска от контузии, а през това време пандемията беше част от ежедневието на състезателите.
Играчи се заразяваха и излизаха от строя за не малък период от време, така се губеше и игрови ритъм. Липсата на публика също даде отражение, защото емоцията липсва и адреналинът не е на същото ниво пред празни трибуни. Някак минорно и тихо е по стадионите, което също даде отражение върху представянията на отборите и качеството на играта. Така се стигна до едно изравняване на силите, което обаче е тенденция в цяла Европа.

Един от бившите Ви отбори, Лудогорец, изживя тежки моменти в групите на Лига Европа. Кои са факторите зад този срив в представянията?

– Да завършиш без точки си е същински крах. Причините за този срив трябва да бъдат анализирани по-подробно от клубното ръководство обаче.

Отборът от няколко години не успява да докосне участие в групите на Шампионската лига. Къде е проблемът в това отношение или просто влизането в ШЛ става все по-трудно?

– В Шампионската лига има най-различни измерения за успех при различните тимове в България. За Лудогорец, това е влизането в групите. Ако се върнем назад обаче, при първите им влизания в групата на Шампионската лига, то клубът имаше всички предпоставки за постигането на тази цел в онзи момент. Бяха излязли без загуба от групата си в Лига Европа преди това, стилът беше изграден и футболистите бяха в идеална футболна възраст и с голям заряд за успех.
Нищо обаче не е вечно, тъй като играчите застаряват и липсваше своевременно освежаване на ключови постове. Тръгна се в посока ударна промяна на състава, което доведе до катаклизми, както и логичните неуспехи в Европа. Треньорите се сменят често, отборът е по-скоро изграден от добри индивидуалности, но колективът и стилът липсват. Да не забравяме, че и съперниците в Европа имат големи финансови възможности, така че блянът за Шампионска лига ще стане все по-далечен. Търпение и време е разковничето за евентуален успех. Всичко друго ще бъде прибързано действие и опит за мигновено връщане на инвестираните средства.
Обратна изглежда тенденцията при друг от грандовете – ЦСКА, където нещата изглежда, че си идват на място както на терена, така и извън него….
Твърде рано е да се правят някакви генерални изводи. Очакванията в ЦСКА са големи, но дали са реалистични – времето ще покаже.

В лагера на Левски, от друга страна, изглежда, че желанието беше полусезонът просто да приключи час по-скоро. Все пак клубът показва признаци на финансово стабилизиране. Може ли да очакваме един прероден Левски през втория полусезон?

– За Левски е ясно, че без сериозно финансиране е невъзможно да се мисли за сериозно спортно-техническо израстване. Последните 7-8 месеца се изгради отбор с по-ограничени възможности в следствие на по-малкото финансови ресурси. От друга страна, феновете оказаха огромна финансова подкрепа, поради която клубът все още е на крака. Трето, продават се част от конвертируемите играчи, даже и под номиналната им стойност, поради нуждата от финанси. Търсенето на спонсори се оказва трудно поради цялостната обстановка в световен мащаб. Наблюдаваме един доста сложен ребус, който е в ръцете на управляващите да решат.

Да погледнем и към националния отбор. Една меко казано неуспешна година измина. Къде се объркаха нещата толкова рязко след напускането на Петър Хубчев като национален селекционер?

– Истината е, че националният отбор буксува отдавна и повече от 15 години не сме били на голям форум. Наистина, работата на Хубчев и футболистите даде уникалния шанс да се изправим срещу два отбора от не най-високото качество и то като домакини, в спор за място на ЕВРО 2020. За съжаление се видя, че не сме изобщо готови за подобно нещо. Защо? Други хора трябва да отговарят, но истината е, че националният отбор е на нацията, а не принадлежи на една върхушка от хора.
Ако погледнем нещата, случващи се в националния отбор в по-глобален мащаб, ще стане ясно, че основополагащо за създаването на качествени играчи е работата в юношеските школи. Доста се дискутира през годините, къде с основание, къде не, относно липсата на условия, липсата на компетентност на треньорите, работещи в тези школи, за ангажирането на собствениците с школите, за абдикацията на държавата от спорта. На мен обаче ми прави впечатление, че превърнахме юношеските школи от място за създаване на футболисти в масовка – събиране на повече деца, съответно и повече такси, с цел школите да се издържат.
Това е разбираемо, тъй като за не малка част от клубовете това е необходима помощ за тяхното съществуване. Масовият спорт обаче е за игрищата и площадките, а за професионалния – в школите. По този начин постепенно талантливите деца губят почвата си за развитие и изостават драстично от връстниците си в другите държави. Изоставането е във всеки аспект – технически, физически, тактически, психически. Това е и причината все по-малко играчи да правят сносни кариери в чуждестранни страни, което се отразява и на националния отбор. Там, откъдето ние трябва да започнем да градим, още тогава започваме да грешим.

Жребият за Мондиал 2022 вече излезе. Как бихте оценили съперниците ни?

– Всички са наясно, че Италия е основният фаворит в групата. Швейцария бележи страхотно развитие във футболно отношение, но това е нормално, всички техни играчи се състезават в шампионатите на Германия, Англия и Италия. Това са два сериозни противника и ако сме умерени песимисти, то няма как да видим нещо позитивно.
Ако сме умерени оптимисти обаче, което според мен винаги трябва да е реалността в националния отбор, то трябва да се опитаме да се противопоставим достойно и да опровергаем основателния скептицизъм, който цари. Останалите два противника са преодолими, но не са за подценяване.

Виждаме едно своеобразно подмладяване в редиците на представителния ни тим. Дават ли надежда младите ни таланти за по-добри дни занапред?

– Вижда се, че пристига едно младо поколение от талантливи играчи, които показват сериозни качества. Визирам Доминик Янков и Георги Йомов, например. Филип Кръстев е перспективен талант, също който се развива позитивно. Надявам се още играчи да продължават в същия дух, за да има по-добро бъдеще за нашия футбол. С младите обаче трябва да сме внимателни, тъй като твърде бързо започват да летят в облаците.

Конгресът на БФС се отложи за догодина, като дата все още няма. Какви решения бихте искали Вие да видите за развитието на родния футбол?

– На Конгресът трябва да бъде изложен конкретен план и визия за развитие на играчи. Това не означава обаче само хубав изказ и празни обещания, а конкретни решения, които с помощта на клубовете да доведат до излизане от безтегловността, в която е изпаднал българския футбол. Ако пък не, то националните селекционери ще продължат да пишат фермани с анализи относно причините за неуспехите, а ние след време ще сме доволни от мястото си в 4-та урна.

И накрая – какво си пожелавате за идната 2021-а година?

– Пожелавам здраве за мен, семейството и приятелите ми, както и повече добронамереност между хората!