"Барометър": ГЕРБ с над 10% преднина пред БСП, ВМРО настига "Има такъв народ"

Това сочат най-новите данни на финалната права дни преди изборите

Непосредствено преди парламентарните избори на 4 април "Барометър България" проведе телефонно проучване сред 888 пълнолетни български граждани. В динамичната обстановка на нарастващи случаи на COVID-19, увеличаваща се смъртност и двуседмичен локдаун към периода на проучването 35% от анкетираните заявяват категоричното си желание да отидат до урните в изборния ден – малко повече от активността на последните избори за евродепутати, формирана единствено от твърдите ядра на политическите сили.

"Проведеното от нас проучване очерта и значителен дял на колебаещи се избиратели, които могат да повлияят на резултата, в случай че стигнат до урните. Решението им ще бъде повлияно от редица фактори в изборния ден, като най-значим от тях очаквано е ситуацията с разпространението на COVID-19. Доколко сегашният пик на пандемията ще бъде овладян в следващата две седмица, дали и по какъв начин ограничителните мерки ще бъдат удължени, дали ще напредне процесът на ваксинация – това са фактори, които със сигурност ще очертаят избирателната активност на предстоящите парламентарни избори. Може да се каже, че решението на всеки избирател ще бъде много повлияно и от субективни фактори – личен или близък сблъсък с вируса, необходимост от пътуване, за да се гласува – ако адресът е в друго населено място, метеорологични условия. В случай че колебаещите се избиратели все пак стигнат до урните могат да се очертаят няколко тенденции как това ще повлияе на резултатите", информират от "Барометър България".

Ще гласувате ли на изборите на 4-ти април?

 

За кого ще гласувате?

Въпросът е зададен както на заявилите, че категорично ще гласуват, така и на двете групи колебаещи се – ако все пак решат да стигнат до урните. Това идентифицира три сценария в зависимост от избирателната активност.

Дори и при сценарий с ниска избирателна активност водещи позиции ще има ГЕРБ с подкрепата на 32% от анкетираните. При повишаване на активността партията ще подобри резултата си с потенциал да достигне 35,7%, привличайки както част от избирателите, които през последната една година се бяха отдръпнали от тях, така и вота на тези, които гласуват за победителите – присъстващи във всички избори.

БСП запазват второто си място с 21,0% при 34,8% гласуващи избиратели, като е малко вероятно да увеличат този процент, привличайки колебаещи се гласове в левия сектор, на фона на вътрешните им противоречия и проблеми с местните структури в големи градове като Пловдив, Варна, София.

За ДПС гласовете от Турция са решаващи. При ниска избирателна активност те са трети с 8,7% твърда подкрепа, разчитайки изцяло на своя традиционен електорат. Голямата неизвестна при вота за тях е доколко ще се активизират техните гласоподаватели в Турция. Независимо от този фактор, за ДПС повишаване на избирателната активност няма да означава повече гласове, защото те не разчитат на колебаещи се и в зависимост от общия брой гласували те може да отстъпят третото си място в резултатите.

Относително изравнени са позициите на новия „играч“ „Има такъв народ“ и ВМРО – както при ниска избирателна активност, така и от гледна точка на потенциал да спечелят гласове в последния момент.

8,4% заявяват желанието си да гласуват за "Има такъв народ". Макар и отскоро на политическата сцена, разчитащи само на популярността на основателя си и рискуващи с липсата на каквато и да е предизборна кампания, те имат потенциала да „оберат“ значителен дял от протестния вот, както и вота на тези, които искат да гласуват, но твърдят, че няма за кого. При значително повишаване на активността те биха могли да реализират до 10,2%.

ВМРО от години имат утвърдено ядро от последователи в патриотичния сектор, които консолидират след разпада на „Обединени патриоти“ и отслабването на останалите формации, борещи се за гласовете на този дял избиратели. При избори в момента категорична подкрепа за партията заявяват 8,1% от анкетираните. Позициите на формацията пред избирателите ѝ допълнително се засилват на фона на противоречията с Република Северна Македония по повод еврочленството ѝ и резолюцията на Европейския парламент. ВМРО е една от формациите с потенциал да привлече още гласове извън традиционния си електорат. Трябва да се има предвид, че те са едни от малкото при тези избори с активна кампания и послания, като за разлика от други политически сили могат да се похвалят с изпълнение на изборните си обещания. Подкрепата за партията може да нарасне до 9,6% с нарастване на активността.

„Демократична България“ успяват да задържат основния дял от привържениците си и при ниска избирателна активност ще участват в следващия парламент с реализирани 5,8%. Повече гласуващи пред урните обаче може да им изиграят лоша шега, тъй като се борят за гласове в един и същи политически сектор с още няколко формации, а фокусът и посланията им са тясно ограничени до определен сегмент - жители на големите градове с десни либерални убеждения и относително висок социален и икономически статус. Повишаване на избирателната активност може да свие резултата им до 3,9% и да постави на кантар участието им в следващото Народно събрание.

Формацията "Изправи се бг. Мутри вън!" събират част от протестния вот, но е малко вероятно да прескочат изборната бариера независимо каква ще е избирателната активност.

С оглед динамичната пандемична обстановка, която е от водещо значение за изборната активност агенция Барометър България представя и три модела на прогноза за вота на 4 април.