• Министър Ангелов, можехме ли, ако наложените мерки бяха по-строги, да избегнем факта, че на два пъти оглавихме класацията по смъртност от Ковид в Европа?

Интелигентните хора винаги се питат – а не можеше ли да го направим по-добре? Казвал съм го – тези над 13 000 души, които загубихме, за мен лично са тежка загуба. Личните ми съболезнования на техните близки! Не мога да прогнозирам, какво би се случило. Мога само да сравнявам със страни, които наложиха и почти през цялата година имаха много тежки и рестриктивни мерки. Проблемът при нас по отношение на смъртността не е толкова в различията в битката с пандемията. Не е и в лечението – лекарите, целият медицински персонал, всички, които се борят за живота и здравето на своите пациенти, се справиха. И всички ние, аз лично, сме благодарни. Проблемът е във високите нива на смъртност в България, които имахме за редица заболявания. Ние сме на първо място по смъртност от сърдечно съдови заболявания. И не само при тях имаме негативни показатели. Затова задачата днес е битката с Ковид, но задачата утре е развитието на превенцията, лечението на хроничните заболявания…. Задачата е понижаване на смъртността и повишаване здравния статус на българите. Ако не се справим с нея, при всяка епидемия ще си задаваме този въпрос.

• Чу ли Ви фармацевтичната компания, която доставя една от ваксините, когато й казахте, че нямаме нужда от вежливост, а от ваксини?

Важното е, че ни чуха онези, които отговарят за тези доставки. Важното е, че заедно с Латвия, Австрия, Хърватия, Словения наложихме справедлив механизъм за разпределението на ваксините. От фармацевтичните фирми не чуха ЕК, но чуха България. Това е важното – ваксини идват и доставките нарастват. Фармацевтичните фирми са фирми, т.е. те преследват своите – нека го кажа, бизнес интереси. Те не са полагали клетва да спасяват живота на хората. За мен е важно да постигнеш целта. Дали ме чуват не е толкова важно, щом има ваксини.

• А политиците чуха ли Ви, когато ги призовахте да не превръщат Ковид-ситуацията в част от предизборните си програми и да докажат с делата си, че мислят за хората?

Всяко интервю, всеки дебат, всяка публична изява на всеки политик започваше с тази тема. Вие и читателите ви най-добре могат да оценят чуха ли ме политиците. Аз мисля, че всеки е длъжен да носи своята индивидуална отговорност. И в живота, и в политиката. Затова предпочетох да работя, вместо да говоря.

• Няма политик в страната, който да е поставен в толкова неблагоприятна ситуация в предизборната кампания, колкото Вас. И не говоря за политическата Ви кампания, от която се отказахте, а за работата Ви като министър на здравеопазването. Имате ли усещането, че сте между „осанна“ и „разпни го“?

Аз съм лекар. И съм свикнал, когато хората дойдат при мен, да сложат надеждите си в ръцете ми. И като министър се чувствам така. Не очаквам нито да ме обичат, нито да ме харесват. В политиката човек трябва да се научи да си върши работата, а не да мисли дали ще го хвалят или ще го критикуват. Разбира се, едното е приятно, а другото – неприятно. Чисто човешки. Но, според мен, не е добре да се захващаш с която и да било работа с мисълта колко ще те хвалят или не. В това отношение професията ми е от огромна важност – всеки лекар става такъв, за да се бори с болестта. Това e основното – как ще се справиш с нея.

В тази пандемия хората губят много – губят работата си, губят своя бизнес, губят доходи, спокойствие, губят нормалния си живот. Разбирам всеки. Но аз съм лекар и министър на здравеопазването. Казвал съм го и винаги ще го казвам – за мен на първо място е здравето. Независимо какво решение ще вземат хората, аз винаги ще взимам решение, поставяйки на първо място здравето и живота на човека. Защото, и като министър, и като човек, аз оставам лекар.

Избрах да съм с Велико Търново следващите години. Независимо какво ще бъде моето професионално и политическо място, аз имам ангажимент да работя с вас и да помагам за решаването на проблемите на всеки човек от областта. И се надявам да успея достойно да изпълня тази своя кауза.

• И, последно, ако позволите, министър Ангелов, ще се справим ли?

Да. Защото хората ни повярваха. Всеки ден ни изправя пред ново предизвикателство. Но аз съм убеден, че все повече българи разбират колко е важно да се доверим на науката, да действаме хладнокръвно, да сме готови на съпричастност и жертва. Вярвам в способността на българина да се справя с най-тежкото, да съхранява българщината и да не спира да върви напред.