На 27 април 1940 г. Хайнрих Химлер издава заповед за строителството на „Аушвиц” - първият концлагер, предназначен за масово унищожение. „Аушвиц” (или „Освиенцим”) е комплекс от нацистки концентрационни лагери, разположен в Южна Полша в близост до град Освиенцим. Първи началник на лагера става Рудолф Хьос.

Комплексът се е състоял от три основни лагера. „Аушвиц 1” е служил за административен център на целия комплекс. Основан е на 20 май 1940 г. върху основите на кирпичени две и триетажни полски, а по-рано и австрийски казарми. Първата група, в която влизали 728 полски политически затворници е изпратена в лагера още на 14 юни с.г.

„Аушвиц 2” е това, което обикновено се подразбира като се говори за „Освиенцим”. Там, в едноетажни дървени бараки се били държани стотици хиляди евреи, поляци, цигани и хомосексуални. Жертви на този лагер стават повече от милион човека. Строителството на тази част на лагера започва през октомври 1941 г. Известният като Биркенау, „Аушвиц 2” имал 4 газови камери и 4 крематориума. Недалеч от „Освенцим” се намирали и още около 40 неголеми лагера, общо известни като „Освенцим 3”.

„Аушвиц 3” се явява група от неголеми лагери, създадени около общия комплекс. Най-големият от тези лагери е бил Мановиц, водещ името си от полско село, разположено на неговата територия. Започва да функционира през май 1942 г. и бил придаден към компанията IG Farben. Тези лагери редовно били посещавани от лекари, които отбирали слабите и болните за газовите камери на Биркенау.

През 2008 г. оригиналните планове за строителство на лагера бяха открити при опразване на апартамент в Берлин. Става дума за общо 28 плана в мащаб 1/100 от 1941 и 1943 г., отпечатани от Строителната дирекция на Вафен-СС и на полицията. Автентичността им беше потвърдена чрез подписите на документираните - всички на видни представители на СС, а един дори инициалите на водача им Хайнрих Химлер.

На един от плановете ясно е показана газова камера с надпис „Gaskammer” с размери 11,66 на 11,20 м. Планът е начертан от затворник N.127 на 8 ноември 1941 г. На тази дата там вече са се извършвали експерименти с газ Циклон Б. През януари 1942 г. на конференцията във Ванзее е постановено „окончателното решение на еврейския въпрос” т.е. унищожаването на евреите. На един от плановете се вижда входа на лагера Аушвиц-Биркенау и помещението, където е извършвало умъртвяването на лагерниците в газовите камери с водещата директно там жп линия, от която са стоварвани жертвите. На друг план се вижда първият крематориум. С пет квадрата са очертани местата на бъдещите крематориуми.
В „Аушвиц” са били депортирани повече от 1,3 милиона души от цяла Европа. От тях 1,1 милиона са били убити, като 1 милион от тях са били евреи. Около 900 000 от депортираните са били директно изпращани в газовите камери или разстрелвани. Още 200 000 умират от болести, недохранване, мъчения, медицински експерименти или по-късно от обгазяване.

Днес останките от лагера са достъпни като държавен музей „Аушвиц”, паметник на холокоста и еврейско гробище. От 1979 г. тази област е въведена в списъка за световно културно и природно наследство на човечеството.