Проф. Милко Палангурски: Не 45-то, а 16-то Народно събрание е най-краткото в историята ни

Животът

08-05-2021, 13:13

Снимка:

архив Народно събрание

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Почетният гражданин на Велико Търново – видният историк проф. Милко Палангурски, опроверга в социалните мрежи подетия от някои медии рефрен, че 45-тото Народно събрание е най-краткото в родната история:

„Почна се! Дори по централните медии. Най-краткото Народно събрание било това! Не е бе! Като не сте чели, поне питайте! Най-краткото събрание е XVI - 1913 г. Заседава от 19 до 31 декември и тъй като не успява да сформира кабинет опиращ се на мнозинство в събранието е разпуснато часове преди да настъпи новата година. Това изкара цял месец, почти колкото и Първото!“ – написа професорът.

16-ото Обикновено народно събрание (XVI ОНС) в Царство България заседава в София от 19-ти до 31-ви декември 1913 г. Изборите за него се провеждат на 24 ноември с указ на цар Фердинанд № 245 от 23 септември с. г. Те се провеждат по пропорционалната система въз основа на избирателния закон, допълнен и изменен от 15-то Обикновено Народно събрание в 1-вата му редовна сесия и утвърден с указ № 85 от 8 март 1912 г. Съгласно чл. 85 от избирателния закон гласуването е задължително за всички избиратели, които не са лишени от това право. Избрани са 204 депутати.

Председател на най-кратно заседавалото Народно събрание е юристът д-р Димитър Вачов. Той се включва се активно в Либералната партия. През 1884 г. е избран за народен представител. По време на Сръбско-българската война /1885 г./ участва в организирането на доброволчески отряди. През 1886 г., след разцеплението на Либералната партия, се включва в Либерална партия (радослависти) и е един от редакторите на вестник „Народни права“. През 1899 г., след идването на власт на радославистите, Димитър Вачов е избран за народен представител и председател на 10-то Обикновено народно събрание и за министър на народното просвещение в правителството на Тодор Иванчов. При следващото либерално управление отново е народен представител и председател на 16-то и 17-то Народно събрание.

Единият подпредседател на 16-то Народно събрание е Яков Матакиев. Той се числи към партията, която в началото се наричала Гешова, а от 1884 г. (когато започва пропаганда за Съединението) – Съединистка партия. Едновременно с това Матакиев е и председател на Пазарджишкия окръжен съд. След падането на Стефан Стамболов (1895) изпада в немилост и е подложен на преследвания, претърпява и неуспешен опит за убийство.

Вторият подпредседател е Сава Иванчов. Като член на Народнолибералната партия той е съпричастен към регистрираното политическо напрежение в лудогорското село Садина през 1896 г.  През 1913 година става член на Либералната партия /радослависти/. Умира на 31 януари 1929 година.