В България бабите и дядовците наброяват над 2 милиона души

Първи октомври е обявен за Международен ден на възрастните хора с решение на Общото събрание на ООН от 14 декември 1990 г. На този ден всички ние отдаваме почитта си към хората от третата възраст и техния принос към обществото. В България бабите и дядовците наброяват над 2 милиона души.

Времето, в което живеем, налага необходимостта да обръщаме все по-голямо внимание на възрастните хора между нас. Икономическите проблеми, демографската криза, желанието на младите хора да търсят реализация в чужбина водят до постоянна тенденция на застаряване на обществото ни. Все повече са населените места, в които има само възрастни хора.

Така, едно от най-големите препятствия, пред което хората от третата възраст са принудени да се изправят, се оказва самотата. Невъзможността, поради конкретно заболяване или недостатъчни доходи, да навестиш приятел или да отвориш дома си за такъв, липсата на човек, с когото да разговаряш и споделяш, са чест техен спътник.

Оставени сами на себе си, с болката и тъгата, възрастните се превръщат в забравени хора, които постепенно угасват в един свят, в който за тях се говори само като статистика покрай поредното преброяване.

В България често възрастта е зависимост. В общия случай означава по-малко възможности, по-малко приятели, по-малко средства, по-малко радост...

А в едно цивилизовано общество няма нищо по-естествено от вниманието и грижите към хората от третата възраст.

Те са щастливи, когато не ги изключваме от живота си и споделяме с тях това, което ни вълнува.
Те притежават огромен запас от натрупана мъдрост.
Те имат житейския опит, който само годините могат да дадат.
Те изслушват търпеливо болките и проблемите на другите.
Но често другите са глухи за техните болки и проблеми.

Водили достоен живот, съграждали България с безкрайна енергия, отдаденост  и вяра, днес българските пенсионери са изправени пред прага на физическото оцеляване.

Държавата и обществото ни са в дълг към тях – към българските пенсионери, към нашите бащи и майки, към всички бедни и самотни възрастни хора.

Те имат своите нужди днес и сега.
Утре може да не оцелеят.
Утре може да ги няма.

А те са ни нужни – с опита, с мъдростта, с тяхната безкрайна отдаденост, обич и топлота.
Нека им отдадем дължимото, нека се погрижим за тях и да се опитаме да им осигурим живота, който заслужават.