Прокуратурата с обзор на неверните политически твърдения, уронващи престижа на съдебната власт

Политика

14-04-2022, 09:03

Снимка:

ПРБ

Автор:

Bulgariautre.bg

Всичко от Автора

Предвид продължаващите атаки, имащи политически характер, от представители на изпълнителната и законодателната власти, насочени срещу съдебната власт, Прокуратурата на Република България представя актуализиран обзор на неверни твърдения за периода от 28 март до 12 април 2022 г., целящи уронване престижа на институцията и засягащи върховенството на закона, правовата държава и основни национални и европейски ценности.

Прокуратурата на Република България призовава всички граждани и представители на медиите да се информират от обективни и достоверни източници.

Невярно политическо твърдение №16 – 31.03.2022 г., Бойко Рашков – министър на вътрешните работи„Докато няма сериозни промени, ще имаме точно такава прокуратура, каквато имаме сега. Тя да поставя спирачки на разследването на МВР, тя да не смята за необходимо, че трябва да уведомява обществото по значими случаи, по които са изтекли милиарди средства…“

Изказването показва непознаване и/или превратно тълкуване на нормативната уредба. Конституционните и законови правомощия на Прокуратурата на Република България са уредени в чл. 127 от Конституцията на РБ, чл. 146 от ЗСВ и чл. 6 от НПК. Законодателят е предвидил прокурорът да упражнява контрол за законосъобразното протичане на разследването, така също и неговото ръководство с цел привличане към наказателна отговорност на лица, за които в хода на разследването са събрани достатъчно данни за извършено престъпление. В хода на водена проверка или образувано досъдебно производство прокурорът дава указания на разследващите органи, които имат задължителен характер. В изпълнение на своите правомощия прокурорът взема решение за образуване на наказателно производство на база вътрешно убеждение и преценка с оглед събраните доказателства за извършено престъпно деяние. Информация по конкретни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общественост едва след получаване на разрешение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на чл. 198 от НПК.

Съгласно Правилата за медийна комуникация в системата на ПРБ, съобразявайки и вече цитирани Становища на КСЕП и други актове на международни структури, чрез прессъобщения, брифинги, изявления и коментари българското общество периодично е информирано за дейността на институцията, както и по отношение на дела от значим обществен интерес.

Невярно политическо твърдение №17 – 02.04.2022 г., Кирил Петков – министър-председател„Те (прокуратурата) искат да видят всеки, който се среща с министър-председателя. Нещо, което мен много ме тревожи, знаейки, че Министерският съвет вече е точка за сигнали към Европрокуратурата, те реално може би се опитват да видят кои са хората, които дават тези сигнали...“

Изказването показва непознаване на нормативната уредба. Съгласно ЗСВ и НПК прокурорът, при изпълнение на своите функции, има право да изисква различни материали, имащи значение по конкретни досъдебни производства, каквито се явяват и коментираните видеозаписи. Съгласно закона, НСО е длъжна да ги предостави на съответния наблюдаващ прокурор.

Министерски съвет е „контактна точка“ на Европейската прокуратура едва от 16.03.2021 г., а от разпространеното в медиите писмо на прокурор от СГП до НСО е видно, че са изискани записи от камери за видеонаблюдение на входовете на МС в периода 23.02.2022 г. – 23.03.2022 г. В този смисъл за периода от една седмица, в който МС е „контактна точка“, вероятно дори не е постъпил и един сигнал. Подаването на сигнали до съответните „контактни точки“ не е задължително да става лично, като за целта може да се осъществява и на електронен адрес, както е указано и на самата интернет страница на МС:  https://gov.bg/bg/zerocorruption/kontaktna-tochka-za-evroprokuraturata.

Наред с това, няма пречка всеки гражданин, желаещ да сезира Европейската прокуратура, да го осъществи чрез други институции, които също се явяват „контактни точки“, вкл. и чрез лично подаване до европейските делегирани прокурори, находящи се на територията на страната.

Остава неясна каква е особената важност, с която политически лица се опитват да представят ролята на МС като „контактна точка“ на Европейската прокуратура.

Невярно политическо твърдение №18 – 04.04.2022 г., Пресцентър на МВР: “справка, съдържаща данни за приключени в ГДНП и ГДБОП преписки и проверки, предадени на прокуратурата и за които към момента няма никаква информация за произнасяне по тях“.

Съгласно чл. 15 от Закона за МВР, дейността по разследване на престъпления се осъществява от полицейски органи съгласно установения ред в НПК и без намесата на политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, каквато практика се забелязва в последните месеци. Никъде в българското законодателство не е предвидено наблюдаващите прокурори да уведомяват органите на МВР за предприетите действия, още по-малко вътрешния министър, който няма компетентност по извършването на процесуални действия по разследване. 

Следва да бъде подчертано за пореден път и, че информация по конкретни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общественост едва след получаване на разрешение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на чл. 198 от НПК. ПРБ съблюдава стриктно посочената правна норма при публичното предоставяне на информация.

Невярно политическо твърдение №19 – 06.04.2022 г., Надежда Йорданова, министър на правосъдието: „Нямам илюзии и не мога да кажа, че очаквам този състав на ВСС да вземе решение да освободи главния прокурор. Необходими са 17 гласа, а голяма част от гласовете във ВСС са на лица, които само след няколко месеца се връщат отново в прокуратурата или дължат своята кариера на Иван Гешев…“

Това е изцяло политическо изказване, съдържащо неверни твърдения и внушения. Не отговаря на действителността, както от фактическа, така и от правна страна. Настоящият състав на ВСС е сформиран през 2017 г., когато г-н Иван Гешев не е заемал поста на главен прокурор. 

Биографичните справки на действащите членове на ВСС ясно показват, че нито един от тях по никакъв начин не дължи кариерното си израстване в съдебната система на главния прокурор, още по-малко на Иван Гешев като главен прокурор.

А къде ще са професионално след няколко месеца членовете на прокурорската колегия на ВСС, зависи само от уредбата в ЗСВ, като същото се отнася и за членовете на съдийската колегия на Съвета.

Невярно политическо твърдение №20 – 06.04.2022 г., Лена Бориславова, началник на кабинета на министър-председателя: „...предаването на видеоматериали от служебните и официалните входове на Министерския съвет, което предаване се извършва при нарушаване на основните гаранции за сигурност на лицата на територията на Министерски съвет. Както знаете, в сградата на Министерски съвет се намира контактна точка, чрез която могат да се подават сигнали за престъпления директно до Европейската прокуратура. Съответно тук има защитени свидетели, които се намират на територията на Министерски съвет...“

(Виж невярно политическо твърдение №17.)

Изказването показва непознаване и на нормативната уредба. Твърдението, че „защитен свидетел“ се е намирал на територия на Министерски съвет или е изцяло невярно, или следва да се разглежда като нарушение. Законодателят не е предвидил сред правомощията на членове на правителството и/или правителствената администрация да се съдържат и такива, за  служебна ангажираност с лица, ползващи се със статут на „защитени свидетели“. Следва да се има предвид, че не политически лица, а прокурорът или съдът, по искане на свидетеля или с неговото съгласие, вземат мерки за незабавна защита на свидетели (чл.123 от НПК). Процедурата е изрична и прокурорът може да я инициира, именно за да осигури защита на свидетел.

Не ясно дали и как, в какво качество и на какво основание началникът на кабинета на министър-председателя би следвало да разполага с твърдяната информация за присъствие на „защитени свидетели“ на територията на МС. Най-малкото, защото в нито една от възможните хипотези по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и съгласно Наказателно-процесуалния кодекс не е предвидено „защитено лице“ да осъществява комуникация с член на правителството.

Невярно политическо твърдение №21 – 07.04.2022 г., Одобряване от Европейската комисия на българския План за възстановяване и устойчивост: 

Официалното одобряване на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България от Европейската комисия фактически напълно потвърждава Позицията на ръководството на ПРБ, изразена на 20.12.2021г., в която още тогава категорично бяха отхвърлени насажданите от представители на изпълнителната власт манипулативни и неверни твърдения, че българската прокуратура и в частност фигурата на главния прокурор, представляват пречка за отпускането на европейско финансиране.  

От съществено значение за изясняване на обективната истина е и, че след окончателното одобряване на Плана за възстановяване и устойчивост официален представител на Европейската комисия в Република България изказа категоричната позиция, че т.нар. „реформа, свързана с главния прокурор“, нито е, нито някога е била условие за освобождаването на финансов ресурс и инвестиции за страната. 

Пълен текст на позицията на ПРБ от 20.12.2021 г., може да намерите в този линк: 

https://prb.bg/bg/news/aktualno/55415-pozitsiya-na-prokuraturata-na-republika-balgariya-otnosno-nevernite-tvardeniya%2C-

Контекст на актуализирания обзор

Представянето на актуализиран обзор на неверни политически твърдения, насочени към уронване престижа на съдебната власт и засягащи върховенството на закона, правовата държава и основни национални и европейски ценности на Прокуратурата на Република България, е в контекста на: 

препоръките в Становище №8(2013) - относно отношенията между прокурорите и медиите на Консултативния съвет на Европейските прокурори (КСЕП) – консултативен орган към Комитета на министрите на Съвета на Европа;

съответни текстове от Конвенцията за защита правата на човека (ЕКПЧ) и практика на  Европейския съд за защита правата на човека (ЕСЗПЧ) в тази връзка;

препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно работата на прокурорите като - Препоръка Rec(2000)19 за ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие и Препоръка Rec(2012)11 за ролята на прокурорите извън системата на наказателното правосъдие;

становища на КСЕП, съвместно становище на КСЕП и Консултативния съвет на Европейските съдии (КСЕС), във връзка със Становище № 8(2013) както и други свързани с него документи в т.ч. и на ООН.

В цитираното Становище на КСЕП и свързаните с него актове се препоръчва реакция на ръководството на прокуратурата по отношение на разпространявана в пресата невярна информация и твърдения, когато същите са насочени персонално срещу отделни магистрати и се прави опит да се уронва престижа на съдебната власт.

Необходимостта от такава реакция на ПРБ се налага и, защото твърде често неверните и/или манипулативни твърдения целят уязвяване и засягат все повече отделни прокурори, част от които работещи по дела с публичен или медиен интерес, което е недостойно в човешки план и е своеобразен опит да им се въздейства с недопустими по закон средства. Атаките срещу прокурори и прокуратурата - като цяло, вероятно целят нейното овладяване или съществено затрудняване на ежедневната работа и „използването й“ в противоречие с българското законодателство с нелегитимни политически цели. Прокуратурата в последно време се явява освен първата, в много случаи за жалост - и последната преграда между беззаконието и българските граждани.

Прокуратурата на Република България декларира, че стриктно спазва и ще спазва Конституцията и законите в страната и ще продължава да осъществява конституционно регламентираните си правомощия, в т.ч. и по повдигане на обвинение и поддържането му в съда, както и ще защитава правата на всеки един български гражданин от незаконни действия, независимо от кого изхождат те.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен