КНСБ започна протестна кампания за ръст на доходите и защита на работните места

Политика

19-09-2022, 17:44

Снимка:

КНСБ

Автор:

Bulgariautre.bg

Всичко от Автора

Под прозорците на властта бе поставен празен хладилник, като символ на растящата бедност и намаляващата покупателна способност в кризата

Конфедерацията на независимите синдикати в България започна национална протестна кампания “Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата”. На т.нар. Триъгълник на властта ръководството на конфедерацията и лидери на нейни основни членове представиха очакванията на работещите хора за ръст на доходите, мерки за овладяване на високата инфлация, запазване на работните места и преодоляване на предизвикателствата за България, които произтичат от Зелената сделка.

На бул. “Дондуков” – в участъка между сградите на Министерския съвет и Народното събрание, бе поставен празен хладилник, като символ на растящата бедност и намаляващата покупателна способност в кризата. Под прозорците на властта бяха поставени плакати: „Инфлацията расте, доходите не“, „Справедлива и адекватна минимална заплата“, „Повече така не може“, „Зелена сделки – европейски заплати“.

Днес искаме да кажем на всички, които са се устремили към властта, на тези, които искат да има бъдеще за България – КНСБ изготви своя Меморандум за социално-икономическо развитие на страната през следващите 4 г. Първото необходимо действие е актуализация на бюджета за тази година – нужни са 140 млн. лв., за да може хората, на които плаща държавата, да получат компенсиране на доходите, поне колкото инфлацията. Във всички останали сектори – по браншове и предприятия, в рамките на тази кампания, работещите ще поставят исканията си за увеличение на заплатите, така че да постигнат необходимото увеличение, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Няма да се уморим да искаме от нашите управляващи да защитават българския интерес в Брюксел. Няма как България да приеме и да направи това, което е записано в Плана за възстановяване и устойчивост, в две ключови реформи, засягащи Зелената сделка – намаляване с 40% на въглеродните емисии и либерализацията на цената на електрическата енергия за бита, каза още Димитров.

Той посочи още, че КНСБ настоява в бюджет 2023 г., който ще бъде изготвен от служебното правителство, да залегнат с 1,2 млрд. лв. повече за заплати в публичния сектор. Представен бе детайлен разчет за необходимите увеличения по сектори, както и конкретните искания към бюджета за догодина за ръст на доходите:

1. Ръст на минималната заплата от 710 лв. на 850 лв. от 01.01.2023 г. Това ще позволи минималната заплата да бъде минимум 50% от средната за полугодието на 2022 г.

2. Увеличение на възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране с минимум 12,5%. За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 15%;

3. Въвеждане на необлагаем минимум равен на минималната работна заплата, което ще стимулира потреблението и намали неравенствата;

4. Осигуряване на средства за предучилищното и училищното образование в размер на не по-малко от 5% от БВП;

5. Ръст на единните разходни стандарти за финансиране на образователните институции с минимум 20% и запазване на размера на работните заплати в сектора 125% спрямо средната заплата за страната /459 млн. лв./;

6. Да бъдат възстановени плащанията съгласно чл. 5 от Закона за бюджет на НЗОК – за лекари 600,00 лв., за професионалистите по здравни грижи 360.00 лв. и за санитар 120,00 лв. Необходимите средства за 2023 г. са в размер на 144 млн. лв.

7. Средствата за възнаграждения на работещите „на терен“ в системата на Министерство на земеделието да бъдат увеличени с 18 млн. лв. Необходимо е и увеличаване на трансфера от централния бюджет за Селскостопанска академия с 9 млн. лв., както и 12 млн. лв. за БАБХ. Това ще позволи увеличение на работните заплати в системата с 20%.

8. Настояваме за увеличение на стандартите за делегираните от държавата дейности за 2023 г. за функция “Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело” както следва: 1) Държавните културни институти в областта на културното и библиотечно дело – 20%, 2) Регионалните музеи и художествени галерии с 6% (9 млн. лв.), 3) Регионалните библиотеки с 20% (28 млн. лв.) и 4) Читалищата с 20% (18,7 млн. лв.).
Стартиране през 2023 г. на бипартитно договаряне на препоръчителни индекси за ръст на заплатите в реалния сектор, което да има ежегоден характер;

В меморандума, който ще бъде обсъден с представителите на основните политически партии преди провеждането на изборите за Народно събрание, КНСБ настоява за ръст на минималната работната заплата поне с 18 процента годишно.

Залегналите в него искания бяха представени и на служебния премиер Гълъб Донев. След среща с него Пламен Димитров обясни, че решение все още няма по поставените искания за ръст на доходите в публичния сектор. Донев е обяснил, че ще разговаря със служебния министър на финансите и ще се търсят варианти. Поставили сме въпроса, очакваме да видим какво ще отговори през следващите седмици, обясни президентът на КНСБ. Положителна нагласа има по въпросите, свързани с произтичащите за България ангажименти в Плана за въстановяване и устойчивост – предвидената либерализацията на тока за бита от януари следващата година и ангажимента за намаляване на емисиите от предприятията в енергийния сектор с 40%.

Националната протестна кампания продължава по региони, отделни предприятия и сектори през следващите седмици.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен