Мария Габриел: Младите хора и талантите са най-голямото богатство, промяната може да се случи с иновациите

Политика

05-12-2022, 00:43

Автор:

Bulgariautre.bg

Всичко от Автора

„Искрено вярвам, че младите хора и талантите са най-голямото богатство, което можем да имаме. И трябва заедно да работим за промяна на майндсета и на ритъма, което може да се случи с иновациите“. Това заяви по време на конференцията Западни Балкани Мария Габриел –европейски комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж. Събитието се проведе за пети път, а организатор е фондация „Нова посока“. Домакин беше нейният заместник-председател, български представител в Европейския парламент и съпредседател на ВМРО Ангел Джамбазки.

Габриел направи ретроспекция на развитието на отношенията между Европейския съюз и Западните Балкани, анализира програмите, по които те могат участват като асоциирани държави и презентира бъдещите възможности. Тя обяви, че вече са подписани три споразумения, улесняващи свободата на движение и заетостта в региона. Сред тях са признаване на дипломи за висше образование на лекари, стоматолози и архитекти.

„Иновационната програма, въпреки че често не е под светлината на прожекторите, през последната една година носи много конкретни ползи. От младите хора, до иновациите. От университетите до регионалното сътрудничество. Много би ми се искало да не я губим от поглед. Защото искрено вярвам, че младите хора и талантите са най-голямото богатство, което можем да имаме“, каза Габриел.

Тя подчерта, че Програмата за иновации, култура, наука и спорт (Иновационна програма) е ключов елемент в икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани. За укрепването на националните екосистеми за научни цели и иновации. Подобряването на мобилността, свързаността и движението на таланти и насърчаване на регионалното сътрудничество.

Габриел съобщи, че всички партньори от Западните Балкани са асоциирани към най-голямата програма в света за наука и иновации „Хоризонт Европа“с общ бюджет от над 95 млрд. евро. Усвоените от тях средства за 2021 са увеличени с 50% спрямо 2020 г. Всички държави от Западните Балкани са асоциирани към програмата „Творческа Европа“. Те са членове и на Форума на Европейския съвет за иновации. От 2023 Западни Балкани ще бъдат асоциирани по програмата „Цифрова Европа.

Мария Габриел наблегна на напредъка в сферата на образованието, талантите и културата.

„Няма какво да си говорим за таланти, предприемачи, компании, ако образователната база не бъде дадена. И тук искам да обърна внимание към програмата Еразъм+. Към нея са асоциирани само две страните от Западните Балкани – Сърбия и Северна Македония. Не можем да чакаме още 5 години, за да могат всички да се присъединят и чак тогава да бъдат част от водещите инициативи за изграждането на европейско образователно пространство. За мен беше трудно да приема, че изграждаме европейско образователно пространство без в него да участват пълноценно Западните Балкани. Ето защо реших през юни да обявя ново засилено партньорство за Западните Балкани с Еразъм+ и от 2023 г. ще отворим инициативата европейски университетски алианси за всички партньори от Западните Балкани независимо дали са асоциирани държави или не“, каза Габриел.

Еврокомисарят призова за откровен диалог, но подчерта че когато си в ЕС имаш права, но имаш и задължения. Тя благодари на Ангел Джамбазки, че организира събитието за пета поредна година, което е сред основните причини Западните Балкани продължават да стоят в европейския дневен ред.

Полският евродепутат Ана Фотигаобяви по време на събитието, че казусът Западни Балкани е поставен на челна позиция в Комисията по външна политика, Комисията по защита и сигурност, по човешките права и др.

„Още с присъединяването на Полша към ЕС, а по-рано и към НАТО, стана ясно, че двете – и политиката за разширяване на ЕС, и политиката на НАТО за „Отворени врати“, бяха много различни от външната политика на Полша, без значение от това кой управляваше страната. Затова ние подкрепяхме както Западните Балкани, така и Източните ни партньори - Украйна, Грузия и Молдова по този път. Бяхме много разочаровани от предложението на Комисията Юнкер от 2014 г. за необходимостта от отлагане на преговорите за разширяване на ЕС в посока Западните Балкани“, заяви Фотига.

Тя обяви, че групата на Европейските консерватори и реформисти се опитва да ускори процеса за развитие, икономическия растеж и сигурността в рамките на Съюза, а в някои случаи по отношение присъединяването към НАТО.

„За щастие, с времето, стъпка по стъпка държавите от Западните Балкани започнаха да говорят за техните евроатлантически перспективи. След мащабното нахлуване на Руската федерация в Украйна, тази тема придоби огромно значение, както стана ясно и по време на неотдавнашната среща на върха на НАТО в Мадрид.Бяха споменати държави от региона като Босна и Херцеговина, на които от страна на Алианса трябва да се обърне специално внимание и да бъдат положени специални грижи, заради евентуалното нарастване на руския интерес за дестабилизиране на някои от държавите в региона. Така и  двете организации, не само страните от региона, а всички държавичленки и всички съюзници увеличиха усилията си да привлекат нашите съседи и партньори по-близо до нас и да си сътрудничат по-ефективно. Разбира се, ние сме запознати и с множеството проблеми и с необходимостта от реформи, от премахване на съществуващите граници и бариери. Бъдете сигурни, че ние в групата на ЕКР сме ваши истински приятели и партньори и бихме искали да Ви помогнем, да Ви съдействаме, да изслушаме Вашите проблеми и притеснения“, каза още полският представител в Европейския парламент.

В петото издание на конференцията Западни Балкани участваха още Емилия Реджепи - заместник министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, бившият министър на транспорта Петър Мутафчиев, евродепутатите Богдан Ржонца (Полша), Ладислав Илчич (Хърватия) и Чарли Ваймерс (Швеция),  политици от региона, професори, журналисти и общественици.

Доклад „Присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз: Исторически преглед на отношенията между Република Северна Македония и Република България“ изнесе доц. д-р Милен Михов.

Обсъдени бяха процесът по разширяването на Европейския съюз в посока Западни Балкани, подобрената свързаност на Западните Балкани и сигурността, миграцията и външната намеса в Западните Балкани. На фокус бяха войната в Украйна, енергийната и икономическа кризи и отражението им в регионален план. Проведена бе и кръгла маса на млади политически лидери.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен