Служебният кабинет е готов за ответни мерки срещу Нидерландия и Австрия заради Шенген

Политика

05-12-2022, 13:59

Автор:

Bulgariautre.bg

Всичко от Автора

Изявление на министър-председателя Гълъб Донев във връзка с членството на България в Шенген:

Последните развития по темата за присъединяването на България към Шенгенското пространство бяха основен акцент в срещата ми с вицепремиера и министър на вътрешните работи г-н Демерджиев, министъра на външните работи г-н Милков и министъра на правосъдието г-н Зарков. Направихме общ преглед на действията, предприети от служебното правителство през последните дни и седмици, за осигуряване на подкрепата на нашите партньори за членството ни в Шенген. Разбира се, в хода на срещата бяха коментирани и изразените публично през последните няколко дни позиции от министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте и от австрийския канцлер Карл Нехамер против приемането на България в Шенген. По този повод бих искал за пореден път да подчертая, че критериите за присъединяване към Шенген, които са изцяло технически, бяха покрити от България още през 2011 г. Това е добре известно на всички участници в Шенгенското пространство, включително на правителствата на Нидерландия и Австрия.

Независимо от това, в отговор на поставени от отделни наши партньори въпроси, през последните месеци бяха извършени две проверки, организирани от Европейската комисия по инициатива на България и Румъния, с участието на заинтересовани държави членки. Проверките бяха фокусирани тъкмо върху изпълнението на техническите критерии от страна на България. Областите, обект на проверките, включваха издаването на визи, съдебното сътрудничество по линия на миграцията и опазването на личните данни - най-чувствителните и важни технически сфери, които бяха определени от Европейската комисия. И двете проверки завършиха с положителни за България доклади. Отделна проверка извърши в последните дни и посолството на Австрия в София. Резултатът също бе положителен. Накратко - резултатите от тези проверки отново, за пореден път, категорично доказаха, че България покрива всички критерии за членство в Шенген.

Със съжаление отбелязвам, че въпреки отправената покана, нидерландската страна избра да не взема участие в тези проверки. В този смисъл изразените впоследствие от премиера на Нидерландия резерви, които се аргументират с липсата на увереност именно по отношение на изпълнението на критериите за членство от България, не само звучат повече от неубедително, но и се опровергават от заключенията на Европейската комисия, противоречат на позициите на всички други държави членки и на недвусмисленото становище на Европейския парламент. Също така, въпреки че върховенството на закона формално не е част от шенгенските критерии, във връзка със загрижеността, изразявана от някои държави членки по отношение на гарантирането на върховенството на закона в България, следва да се напомни, че още през 2019 г. Европейската комисия излезе с ясно становище, че България е покрила шестте основни критерия по Механизма за сътрудничество и проверка и не се налага изготвянето на нови доклади, тъй като условията за отпадане на този мониторинг са изпълнени. Независимо от това, по инициатива на България от страна на Европейската комисия бе направена допълнителна оценка, съобразно критериите на Механизма за сътрудничество и проверка. В резултат ЕК потвърди положителното си становище, което бе изложено в нейна Комуникация, разпространена до всички държави членки. Тя показва, че и след 2019 г. България е осъществила допълнителен напредък в сферата на върховенството на закона. Нещо повече, в знак на нашия политически ангажимент за засилване на борбата с корупцията, редица реформи в областта на съдебната система и антикорупцията бяха включени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Правителството прие важни законодателни актове, насочени към реформиране на антикорупционната комисия, подобряване на капацитета на Инспектората на съдебната власт, както и въвеждане на правни гаранции за лицата, подаващи сигнали за нередности и др. Те са, надяваме се, сред приоритетите в работата на Народното събрание и следва да бъдат приети до края на тази година.

В тази връзка следва да се отбележи приетата от Народното събрание на 17 ноември декларация за присъединяване на България към Шенгенското пространство, която отразява общонационалния характер на този приоритет и е още една гаранция за изпълнение на поетите ангажименти от България. Наред с това в последните седмици президентът и правителството осъществиха много активна външнополитическа дейност и в рамките на европейските институции, и чрез преки контакти, с цел да запознаят партньорите (включително личните срещи на президента и премиера с канцлера на Германия, президента на Франция, председателя на Съвета Шарл Мишел, премиера на Чехия Петер Фиала – председателстващ съвета по линия на Чешкото председателство, премиерите на Швеция и Дания. От президента бяха изпратени писма до всички европейски лидери с ясно разяснение и позиции по казуса с получена обратно подкрепа), с обективните факти и в подкрепа на тяхното информирано решение за присъединяването на България към Шенгенското пространство.

Само в рамките на последната седмица бяха проведени десетки срещи и телефонни разговори на високо и най-високо ниво. На първо място това бяха разговорите, които президентът Радев проведе с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте и с австрийския канцлер Карл Нехамер и с президента на Австрия Александър Ван дер Белен. По линия на правителството заместник министър-председателят г-н Демерджиев, министърът на външните работи г-н Милков и министърът на правосъдието г-н Зарков взеха участие в изслушване пред комисиите по външна политика и по правосъдие и вътрешни работи на нидерландския парламент. Вицепремиерът Демерджиев и министър Милков проведоха съвместна среща с държавния секретар на Нидерландия по миграцията г-н Ван дер Бург. Също така министър Милков проведе  срещи с държавния секретар по европейските въпроси на Нидерландия г-н Де Винк, две срещи в два последователни дни - с министъра на външните работи на Нидерландия г-н Хукстра и с председателя на Комисията по външна политика в долната камара на парламента на Нидерландия г-н Хеерема.

Въпреки нашите целенасочени усилия, ясната и последователна позиция на Европейската комисия, както и дадените за пореден път доказателства, в резултат на проведените партньорски проверки, че България покрива всички критерии за членство в Шенген, на този етап отрицателните позиции на премиера на Нидерландия и на канцлера на Австрия остават непроменени. Повече от очевидно е, че тези позиции са продиктувани по-скоро от вътрешнополитически съображения, отколкото от реално идентифицирани недостатъци при прилагане на Шенгенските правила от България. Подобна ситуация, разбираемо, буди дълбоко разочарование и предизвиква емоционални реакции у нас, но не само, защото внася разделение в Съюза, поставя под въпрос неговото единство, на което и Австрия, и още повече Нидерландия в други случаи много настояват. Заедно с това поражда съмнение за прилагането на двойни стандарти, особено от страна на правителството на Нидерландия. Все пак отчитаме, че в защита на своята позиция канцлерът на Австрия се позовава на недостатъци при функционирането на Шенгенската система като цяло, които по никакъв начин не могат да бъдат отговорност на българската страна, докато премиерът на Нидерландия прибягна и до недостойни внушения, които в България едва ли ще бъдат забравени скоро. Дългът ни пред паметта на тримата български гранични полицаи, които загинаха, охранявайки външната граница на Европейския съюз, няма да го позволи.

Каквито и да са мотивите им за вето, последиците от неприемането на България в Шенген могат да се окажат сериозни, не само за нашата страна, но в не по-малка степен за Нидерландия и Австрия, а и за Европейския съюз като цяло. Защото е безусловно - и това се признава практически от всички в Европейския съюз, включително и от мнозина в Австрия и Нидерландия - приемането на България заедно с Румъния и Хърватия в Шенген ще осигури по-силно икономическо сътрудничество, но също и по-добра защита на външните граници и това е в интерес на целия Европейски съюз. Окончателно решението относно приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген предстои да бъде взето на предстоящото заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“ на 8 и 9 декември.

Тук бих искал отново да изразя благодарност към Европейската комисия и Чешкото председателство за последователната им подкрепа, и на всички наши партньори за активната им позиция в полза на приемането на България в Шенген и да ги уверя, че България ще изпълнява неотклонно всички изисквания, свързани с безпрепятственото функциониране на Шенгенското пространство. Тук няма никаква разлика дали правителството на страната ни е служебно, или излъчено от Народното събрание. В оставащите дни правителството ще продължи активната и последователна работа с партньорите с цел да постигне вземането на положително решение за присъединяване на България към Шенгенското пространство. Същевременно, в зависимост от изхода на предстоящото заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, правителството ще има готовност да вземе съответните решения, включително да разгледа възможни ответни мерки. Силно се надяваме да не бъдем изправени пред подобна необходимост. Напротив, вярваме, че все пак разумът и позитивната воля на огромното мнозинство от държавите членки ще надделеят и решението ще бъде взето въз основа единствено на техническите критериите за присъединяване към Шенгенското пространство, които, отново подчертавам, са били покрити от България още преди 11 години.

На финала - въпреки заявените намерения на две държави за налагане на вето, България не се е отказала от Шенген. Разполагаме с още 3 дни до 8 декември, в които няма да пестим усилия в търсене на подкрепа за преосмисляне на позицията на Нидерландия и Австрия. Благодарение на действията и дипломатическата активност на служебното правителство темата за присъединяването на  България към Шенгенското пространство се превърна в приоритет. Нека не забравяме, че срещу двете скептични държави стоят 25 държави членки, Европейската комисия и Европейският парламент. Всички те  са убедени в мястото на България в Шенген, защото страната ни е изпълнила всички технически критерии. След Декларацията, с която народните представители обявиха Шенген за приоритет, е ред за същинската работа в пленарната зала по обсъждането и приемането на законопроектите, които служебното правителство подготви, свързани с реформите по Плана за възстановяване и устойчивост.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен