„От днес стартира логистичната операция, в рамките на която ще бъде изпратена одобрената от Народното събрание помощ за Украйна.“ Това съобщи днес, 23 декември, заместник-министърът на отбраната Катерина Граматикова на пресконференция в Министерството на отбраната. По отношение на механизмите за предоставяне на последваща помощ за Украйна тя разясни, че Министерството на отбраната ще предложи на Министерския съвет да одобри Допълнително споразумение между министерствата на отбраната на България и Украйна за изменение на Споразумението за безвъзмездното предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси, подписано на 5 декември 2022 г. и ратифицирано от Народното събрание.

Изменението предвижда отпадане на параграф 3 на чл.1 от Споразумението, подписано на 5 декември, в който имаше възможност списъкът с предоставяните вещи, представляващ Приложение № 1 към Споразумението, да бъде променян с решение на Министерски съвет по искане на украинската страна, само ако българската страна има такава възможност и за нея това е целесъобразно.

С проекта на Допълнителното споразумение се отчитат притесненията и съображенията, изразени в процеса на обсъждане на законопроекта за ратификация на Споразумението от 5 декември 2022 г. в Народното събрание, свързани с възможността само Министерският съвет да взема решения относно промяна на списъка на предоставянето на въоръжение, техника и боеприпаси.

Министерството на отбраната предлага предоставянето на последваща помощ на украинската страна да се извършва с допълнителни споразумения към Споразумението от 5 декември 2022г., които ще подлежат на ратификация от Народното събрание на Република България. Крайното решение ще вземе парламентът.

„Отчетоха се изводите от хода на бойните действия в Украйна - не само на база на използваните тактики и техники, а също и на системата за логистична поддръжка, състоянието и възможностите на отбранителната промишленост както в страната ни, така също и в съюзниците в НАТО и ЕС. На тази база предложихме определен набор от въоръжение и техника, който е включен в приложение 1 на решението на НС“, заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Той посочи, че предложението е било съобразено и с предишното решение на парламента, където народните представители са поставили задача да се проведат преговори с правителствата на съюзниците за заместващи способности. „Този процес върви, но не може да стане за месец или два. По него активно се работи“, подчерта началникът на отбраната.

Адмирал Ефтимов акцентира върху чувствителността и опазването на информацията при провеждането на преговори или предоставянето на военна помощ. „Всяка държава има собствен подход по отношение на консолидирано обществено мнение и състоянието на преговори с други държави. На този етап не мислим, че би било редно да съобщаваме с кои държави обсъждаме такава информация, но мога да потвърдя, че се говори за сухопътния домейн“, заяви той.

Началникът на отбраната подчерта и друг извод в резултат на инвазията в Украйна - процеса на групиране на държавите по отношение на придобиване на способности. „Не е логично всяка държава-членка на НАТО да се нарежда на опашка и да иска да реализира тези проекти съгласно своите възможности Има механизми на групиране, които са адекватни на настоящата действителност“, категоричен бе той.

„В ход са и преговори за предоставяне на заместваща техника. „Такива разговори водим с нашите съюзници и информация за временните резултати е предоставена вече на Комисията по отбрана в Народното събрание“, добави заместник-министър Катерина Граматикова. Тя подчерта, че заедно с търсенето на заместващи способности, България трябва да започне реални действия по проектите за модернизация.

„По отношение на инвестиционните проекти тази година ще е годината на Сухопътни войски“, подчерта адмирал Ефтимов, с оглед на задачите, които ще изпълняват в променената среда на сигурност. Фокусът на дейността на Сухопътните войски през 2022 г. беше върху повишената бдителност, изграждането на многонационалната бойна група и охраната на държавната граница, наред с другите задачи. През 2023 г. се очаква да бъде реализиран проектът за бойна машина на пехотата, чиято процедура е рестартирана.

„Сухопътните войски трябва да реализират проекта за бойната машина на пехотата така, че той да е съвместим с вече стартиралите проекти в Българската армия – ремонта и модернизацията на танковете, придобитата техника в СКСО“, каза началникът на отбраната.

„Необходимо е Сухопътните войски да придобият нов облик не само заради съвременните рискове пред сигурността, но и защото през последните 30 години наличната техника се поддържа, но жизненият цикъл на машините приключва“, заяви командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков.

Той поясни, че са очертани над 50 модернизационни проекта, но приоритетни са 4 от тях – за бойната машина на пехотата, за която вече са постъпили отговори след изпратените запитвания за оферти, които в момента се анализират; за артилерийски системи; за модернизация на танковете, който е изпълнен на 50% и за безпилотните летателни системи, който е пред подписване на договор. За реализацията на всички проекти ще бъде осигурена прозрачна процедура.

Министерството на отбраната е внесло в Народното събрание инвестиционна план-програма, в която са включени най-важните за армията проекти. „Тази програма очаква разглеждане и силно се надяваме парламентът да намери време за нейното приемане“, подчерта заместник-министърът на отбраната Катерина Граматикова.