КНСБ: 1351 лв. нетно на месец достигна заплатата за издръжка за работещо лице

Портфейл

23-01-2023, 15:09

Снимка:

КНСБ

Автор:

Bulgariautre.bg

Всичко от Автора

През четвъртото тримесечие на 2022 г. продължава тенденцията за значително поскъпване на живота и нарастване на разходите за издръжка на живот. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство през декември достига 1351 лв. Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, живеещо само, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка. Необходимият нетен месечен доход за издръжка  на тричленно домакинство (т.е. двама работещи с едно дете до 14 г.) пък през декември достига 2432 лв.

Това показва анализът на наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2022 г., изготвен от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Данните бяха представени днес от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на института Любослав Костов и зам.-директора Виолета Иванова.

За едногодишен период разходите за издръжка на живота за 3-членно семейство нарастват с 366 лв. , а за 1 работещ от едночленно семейство с 203 лв., посочи Димитров. Доходът, необходим за издръжка, нараства с 2,4% на тримесечна база, а на годишна база със 17,7%. За сравнение годишният ръст при хранителни стоки е 26,3%, а при нехранителните – с 12,9%.

за брутната заплата за издръжка за двама работещи с 1 дете нараства със 236 лв. или общо с 472 лв. Заплата за издръжка за работещ (сам живеещ) нарастването е с 262 лв. от началото на годината.

Тревожен е фактът, че се увеличава делът на наетите лица на трудово и служебно правоотношение, които получават трудово възнаграждение по-ниско от заплата за издръжка за 1 работещ, сам живеещ (1741 лева бруто), от 66,2% през ноември 2021 г., през същия месец на 2022 г. са 67,5%, посочи Виолета Иванова. Към ноември 2022 година под необходимата заплата за издръжка за един работещ получават 1,7 млн. от трудещите се хора.

Данните за ЗИ на 3-членно домакинство показват, че съотношението на МРЗ/ЗИ (бруто) през декември бележи намаление и достига до 45,3%, като за предходното тримесечие минималната заплата е 46,4% от заплатата за издръжка, а към декември 2021 г. е 48,8%. Тази низходяща тенденция показва, че необходимият доход за издръжка нараства с по-бързи темпове в сравнение с минимална заплата. Това е достатъчен аргумент да се твърди, че МРЗ не покрива необходимия доход за издръжка и това обрича семействата на бедност и лишения.

Иванова поясни, че въпреки текущото намаление и задържане на кумулативната инфлация, продължават да нарастват цените на 20-те жизнено важни стоки от малката потребителска кошница.

По-забележимо нарастване на цените на хранителните стоки се наблюдава при групите:

„Месо и месни продукти“ – тримесечният ръст общо за групата е с 5,8% и с 27,1% на годишна база. Основание за нарастването е силният натиск на растящите разходи за фуражи и другите допълнителни ресурси.

„Мляко и млечни продукти“ – групата бележи тримесечен ръст с 10,1%, а на годишна база с 43,6%. За годиша цените на сирената се повишиха с около 6-7 лв., а кашкавалите с около 8 лв. Драстично поскъпване се наблюдава при групата на кисели и пресни млека – за тримесечие средно с 8,5%%, а на годишна база с 39,4%.

„Яйца“ – с 55% на годишна база, а на тримесечна с 18%. Увеличението варира между 16 и 20 ст.

„Захар и захарни изделия“ – с 4,7% за тримесечието, на годишна база с 25,3%. Запазва се тенденцията на нарастване на цената на захарта – на тримесечна база с 9,3%. На годишна база нарастването с около от 0,90 лв.

„Хляб и зърнени храни“ – повишение на цените с 3,7% на тримесечна база, но на годишна база ръстът остава висок – с 24,7%. В групата по отчетливо е нарастването на цените при ориза и брашното, съответно на тримесечна база с 9,3% и 4,5%, а на годишна надхвърлят 20%. При хляба и хлебните изделия нарастването се задържа до 1% на тримесечна база, но на годишна достига 12,2%.

Цените на услугите в заведенията за обществено хранене също бележат ръст с 4,4% на тримесечна база. Годишно темпът на нарастване общо за групата е с 26,7%.

Групата на нехранителните стоки и услуги бележи нарастване средно с 0,2%, а на годишна база ръст от 12.9%. Необходимият разход за нехранителните стоки и услуги се равнява на 824,74 лв. за 1 работещо лице, което представлява 61% от общия доход.

По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:

Темпът на тримесечна база се задържа, следствие от намалението на природния газ с 47,2% за битовите потребители, но ръстът на годишна база остава с 26,9% по-висок. Нарастване се наблюдава при дървата за огрев и въглищата с около 14%, а на годишна база с над 50%. Задържат се цените при електро и топло енергия. Средно в групата „Електроенергия, газообразни и др. горива“ се отчита намаление с 7,9% на тримесечна база, но на годишна ръстът е от 21,1%.

„Жилищно обзавежданеи домакински уреди“ бележат тримесечен ръст с 2.8% и годишен с 12.6%. Само групата на мебелите нараства с 19% на годишна база.

Отчетливо нарастване се регистрира в групата „Здравеопазване“ – за тримесечен период с 5%, а на годишна база с 10%. Само лекарствата нарастват с 16,8% на годишна база. Нарастване се отчита при масово употребявани лекарства като витамини, аспирини (ацетизал), аналгини, сиропи за кашлица.

Любослав Костов представи данни относно покупателната способност в няколко други европейски държави. Общо 6,6 пъти може да се купи малката потребителска кошница от 20 стоки с минималната заплата у нас, сочат данните. За сравнение в Испания – 24 пъти, във Франция – 21,5, Хърватия – 10,7, Германия – 29,2, Румъния – 11,1.

Директорът на ИССИО обясни и измерването на реалната МРЗ със средногодишната инфлация. Според данните номиналният ръст на минималната заплата през 2022 г. спрямо 2021 г. е 6,9%, но реалният се оказва отрицателен – -7,3%.

Съотношението на МРЗ спрямо средната за страната също намалява. Понастоящем МРЗ е около 40% от средната, докато през миналата година е била 41,9%.

Пламен Димитров коментира, че на този фон от ключова важност е поемането на ангажимент за възможно най-бързо транспониране на Директивата за адекватни и справедливи минимални заплати на ЕК, дори и от страна на служебното правителство. Той подчерта, че КНСБ държи на своевременно приемане на Закон за държавен бюджет 2023 г., както и за втора актуализация на МРЗ и достигането ѝ до размер 850 лв. Трябва да бъде заложен ръст на доходите, който да компенсира инфлацията от 2022 г. и прогнозираната такава за 2023 г., като този ръст да не бъде по-нисък от 15%, а за „работещите на терен“ в бюджетния сектор от минимум 20%.

Президентът на конфедерацията припомни и дългогодишното настояване на синдиката за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Този ангажимент бе предвиден в програмите на политическите партии преди предходните парламентарни избори, но така и не бе осъществен, поясни Димитров.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен