Необходимо е държавата да разработи механизъм за прозрачност и яснота при ценообразуването при влизането на страната ни в еврозоната и ние ще го изискаме в следващите седмици. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на организиран от конфедерацията дискусионен форум „България в еврозоната през 2024 г. – Възможности и предизвикателства“.

Участие в него взеха и главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов, Любомир Дацов от Фискалния съвет на България, Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, Георги Вулджев, Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), Виктор Папазов, председател на Инициативен комитет „Референдум за запазване на българския лев“ и Деян Николов от същия комитет.

КНСБ има ясна позиция за еврозоната, тя не е променяна от 20 години. Ние сме убедени привърженици на влизането в еврозоната. Организираме този форум, за да бъдат изказани всички гледни точки, посочи Димитров. Той акцентира, че основните опасения на хората са свързани с това дали ще има спекула, какво ще се случи с инфлацията и с доходите. Затова е необходимо с участието и на синдикатите предварително да се разработи точен механизъм на държавата за гарантиране на прозрачността.

Различни проучвания за нагласите на българите показват, че има ясно очертани положителни ефекти от въвеждането на еврото и ясни страхове като очаквани негативни ефекти, каза президентът на КНСБ. Сред положителните ефекти Димитров посочи, че въвеждането на еврото ще бъде по-удобно за хората при пътуване и разплащане в чужбина, ще се улесни търговията ни с другите европейски държави, ще има по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия сектор, ще се осигури достъп на българските граждани и фирми до по-изгодни кредити, ще имаме реално участие в процеса на вземане на решения, ще намалее рискът от фалити на банки.

Ние като синдикалисти се вълнуваме от социалните измерения, подчерта Димитров и обърна внимание, че последните примери с присъединили се към еврозоната страни това е станало при далеч под 90% конвергенция на доходите. Естония и Латвия пък въвеждат еврото след като преди това са били във валутен борд.

Любослав Костов посочи конкретни цифри за доходите там – В Естония след присъединяването средната заплата се е повишила с 85% за 10 години и от 839 евро през 2011 г. през 2021 г. вече е 1548 евро. В Латвия средната заплата през 2014 г. е била 765 евро, а 7 години след въвеждане на еврото – 1277 евро, което е ръст от 67 на сто. Поскъпването на цените пък е било минимално. „Да, има ефект върху инфлацията – между 0,1 и 0,5 процентни пункта, което на фона на нашата инфлация в момента, както се казва „кантарът не го лови“, каза Костов като се позова на данни от изследване на Софийския университет.

Освен ръст на доходите Костов посочи и още ползи от членството в еврозоната:

Резултатите от емпиричната литература на Gabriel и Pessoa (2020) показват, че за повечето страни от еврозоната еврото стимулира държавното потребление.

Една очевидна полза от използването на единна валута е значителното намаляване на транзакционните разходи. Възможности за по-добра търговия и развитие на туризъм.

Изчисленията на Frankel (2004) показват, че ако Полша се присъедини към ИПС, страната ще утрои търговията си със страните от еврозоната, а съотношението на общата търговия на страната към БВП ще се удвои от 0,50 на 1,12 което ще допринесе за нарастване на реалния доход на работещите с 20% през следващите 20 г.

По същия начин, ако Унгария се присъедини, нейното съотношение на търговия към БВП също в крайна сметка ще се увеличи повече от два пъти (от 0.76 на 1.83), а реалният доход на работещите ще нарасне с 35% за 20 г.

Изборът на по-дълъг преходен период не би предложило никакви допълнителни ползи, тъй като режимът на валутен борд вече ограничава обхвата на независимата парична политика.

„Да, има ефект върху инфлацията – между 0,1 и 0,5 процентни пункта, което на фона на нашата инфлация в момента, както се казва „кантарът не го лови“.

Презентация на Любослав Костов за ползите от членството в еврозоната можете да видите тук

С приемането на еврото страната ни ще определи накъде иска да върви, каза и Любомир Дацов от Фискалния съвет на България. Еврото дава възможност за развитие. Какво ще е то, зависи от нас самите. Техническият въпрос за инфлацията и какво да правим в еврозоната, е въпрос на риск и как мерим този риск, посочи още Дацов.

Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България също изрази мнение, че нашият сантимент към българския лев не е достатъчно условие, за да се откажем от всички предимства и ползи от приемането на еврото. Българският бизнес подкрепя въвеждането му, тъй като то ще доведе до подобряване на икономическо състояние, спестяване на инвестиционни разходи.

Председателят на Инициативния комитет „Референдум за запазване на българския лев“ Виктор Папазов каза, че това, което се опитват да направят, е да предизвикат референдум и българите да бъдат питани искат ли да се откажат от националния суверенитет или не. Референдумът не е против еврото, той е да запазим националната си валута и националния си суверенитет, и ние, българите, да решаваме какво ще се случва в България, в какви икономически условия ще живеем и работим, посочи Папазов.

Деян Николов, говорител на Инициативния комитет, каза, че въпросът е ключов за бъдещото поколение и по думите му да се вземе прибързано решение е безотговорно. Трябва да решим кога да се случи – в момента сме на прага на глобална криза, трябва да се преценят какви са ползите – ще станем ли по-богати или по-бедни. Хубаво е да говорим за европейска интеграция, но в крайна сметка трябва да гледаме нашия национален интерес, да гледаме прагматично и да вземем най-рационалното решение, каза Николов.

Разбирането за национален суверенитет не опира само да паричния суверенитет. С приемането на паричния съвет ние сме заявили, че ще завършим процеса на европейска интеграция. Приемането на еврозоната ще донесе реална конвергенция на доходите, на БВП и до по-ниска инфлация, опроверга ти категорично Любослав Костов.