В обувките на президента

Казвам ви – на третото служебно правителство вече ще изглежда съвсем като баща на нацията

Прави ли ви впечатление колко по-бързо и лесно се справя този път президентът със съставянето на служебно правителство? Дето се вика, на третият път ще го събере от въздуха. Миналия март то бяха едни колебания, едни тръшкания… Даже публично се оплака, че в момента, в който дадено име се спрегне за министър, веднага му вадят компромат. Този път президентското самочувствие е доста нараснало и голяма част от имената в кабинета се разбраха предварително почти официално.
По същия начин Плевнелиев подходи към консултациите. Помним миналата година колко безпомощно бесен беше, когато Волен Сидеров направи шумен сеир в ефир и го прекъсваше съвършено безпардонно. Сега разговорите за актуализация на бюджета се водят публично по БНТ. Все някой ще писне, че при неработещо Народно събрание, този тип водене на преговори направо иззема ролята на парламента. Но е факт, че все някой трябва да поеме ролята на модератор при цялото иди ми – дойди ми на партиите. В случая с банковата опасност отпреди месец отново залите на президентството родиха някаква единна позиция, която успокои страстите и прибра опашките пред гишетата.
От изборите през 2011 г. насам, когато симпатичният, но откровено необигран министър от кабинета Борисов, се оплиташе неубедително на дебати и даваше простодушно да го пердашат през пръстите за това, че не знае имена на важни чужди държавници, очевидно е извървян много път и са натрупани много изводи и поуки. Някой може ли да повярва, че основното ни вълнение около четвъртия демократично избран държавен глава, беше дали жена му ще приеме някаква светска роля. Оттогава май не е изтекла кой знае колко вода, но пред очите ни е един съвършено нов ъпгрейднат Плевнелиев. Казвам ви – на третото служебно правителство вече ще изглежда съвсем като баща на нацията.