Настана време да се замислим за философията по която ще живеят нашите деца и внуци

Икономиката, глупако! С този слоган Бил Клинтън спечели първия си президентски мандат през 1992г. с което сложи край на дългогодишното господство на Републиканската партия. Днес когато политическата обстановка лека полека се успокои след първите стъпки на кабинета „Борисов“ повече от всякога ни е нужна нишова стратегия, с която да излезем от блатото. Защото няма как да внесем отнякъде половин милион немци, които да бачкат повече от нас. Нито има начин да се изсипят някакси шейхове с милиарди за да закърпят дупките на издънения от БСП и ДПС държавен бюджет.
Нарочно натъртих на последното изречение. Пределно ясно е, че икономически растеж не се генерира с епизодични траншове. Факт валиден като погледнем от нашия джоб та до джоба на държавата. Именно тук се крие ключът от бараката. Дълго време се опитвахме да се носим от вятъра с помощта на някоя и друга оперативна програма. Средствата от Брюксел сякаш ни излъгаха, че ще стане на автопилот. Пускаме се по течението, пък Европа ще следи да не влезе в плитчини носът на крехката ни лодчица.
Настана време да се замислим за философията по която ще живеят нашите деца и внуци. Далеч съм от мисълта, че имаме мисия подобна на Строителите на съвременна България. Макар и донякъде епохите да си приличат. Тогава се бориха само за свободата, а днес битката е да използваме същата. Или както каза един умен човек: за какво ти е правото да хванеш самолета за Лондон като нямаш пари за хляб. Превръщаш се в съвременен крепостен селянин, в роб на глобализирания свят.
Този свят ни хвърли ръкавицата, а ние сме длъжни да отговорим на предизвикателството. Сиреч, трябва да играем по неговите правила, нямаме кой знае какъв избор. Бърз поглед в обявите за работа нашепва отговора на задачата, върху която си блъскат главата политици и синдикалисти – как да повишат доходите в съчетание с растеж на заетостта, в кой отрасъл има много нови и незаети работни места? Естествено, че в сферата на високите технологии. Много международни компании, лидери в бранша, местят водещите си производства у нас. Тоест доживяхме да видим ефекта от ниските данъци и обявените от държавата за благоприятни условия за чуждестранни инвестиции.
За изминалата година те са минимални, но има лъч надежда. Ако младите учат според нуждите на пазара, ако се преквалифицират, ако вместо пиари и политолози, произвеждаме инженери и компютърни специалисти, то българската икономика ще тръгне напред.
Близко до здравия разум, че няма да станем Германия, но е възможно да си намерим малък процеп, от който да блесне слънце и на нашата улица. Но всичко зависи от задружните ни усилия – индивид, държава, общество.