Ние ли си сковахме кочината, или друг ни я съгради?

Общество

08-10-2012, 18:39

Снимка:

БГНЕС

Автор:

Стойчо Керев

Всичко от Автора

Убийства, самоубийства, насилие. Кървавото цунами ни залива отвсякъде

Народа изтрещя тотално. Убийства, самоубийства, насилие залива агенциите всекидневно. Питам се такива ли сме били винаги или сега кризата ни е виновна за всичко? Според мен сме насилници и убийци по природа. Тук таме някой читав.

Демокрацията просто отприщи отдавна стаяван вампиризъм. Кръв и сперма. Ето това е реалността. Ако на някой му е необходимо разяснение, воала, Студентски град. И двете в изобилие.

Търсенето на формула за оцеляване в джунглата на столицата прави на маймуни хиляди млади хора. Тук, обаче, с удоволствие ги очакват звероукротителите.

Бяло, зелено, синьо и чап пат червено. Дали ще е от поредния пребит студент или в груповата оргия една е била в мензис няма значение.

Перверзното разбиране за начин на живот ни докара дотам, че да се питаме цялата тая кочина ние ли си я сковахме или някой друг ни я реализира?

За по-малко от дни убийствата и самоубийствата в страната удариха десетина и нарастват. Дума да няма. Ако е да теглим на брат си ножа заради един скапан имот сме първи. Но да му дадем шанс за нов живот... в някой друг живот.

Бедност. Ключовата дума за оправданието на горките ни души. Бедност. Закодирано послание за разяждащата ни мръсотия. Бедност. Първата стъпка към проституцията. И така за всеки греховен ден до края на света. Злост и корозия на кръвта ни мачка като валяк.

С риск да стана досаден ще го кажа пак. Образованите хора имат повече шанс за оцеляване. Тъпотата води до разпродаване на материално и нематериално, движимо и недвижимо. Стъпваш на криво, роднината ти тегли балтията. Отказваш секс, свалячът те гръмва. Такава тежка идиотия може да бъде сравнена само с норвежкия садист Брейвик.

А дали не храним по един Брейвик вътре в себе си. После защо толкова убийства? Крехките не издържат. Няма нужда да чакат някой с автомат. Високи сгради колкото искаш. И докато летиш към отвъдното виждаш гранясали панелки отвисоко. Да късаш парчета плът от социалния ъндърграунд се превърна в зомби рефрен от рап парче. Не ми го побира акъла.

За толкова малко време толкова смърт. С такова темпо до Нова година ще освободим място за хиляди бежанци. Природата не търпи празни пространства. А дали щяхме да сме различни с пълни джобове и хладилници? Един Бог знае...



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен