97 години от подписването на Ньойския мирен договор

Снимка:

wikipedia.org

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Още по Темата:

Втората национална катастрофа в разпокъсването на България

На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньойи-сюр-Сен е подписан мирният договор между България и победителите от Първата световна война, групирани в т.нар. Антанта, останал в българската история като Ньойски договор.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

По силата на разпоредбите му България губи 11 000 кв. км от довоенната си територия. Районите на Цариброд, Босилеград и Струмица, както и няколко села в Кулско са дадени на новосъздаденото Сърбо-хърватско-словенско кралство, територията между реките Места и Марица е поставена под управлението на Антантата, а после предадена на Гърция, а Южна Добруджа отново минава под румънски контрол.

На страната са наложени и изключително тежки репарации и контрибуции, които трябва да компенсират загубите на противниците от българското участие във войната. България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията.

За срок от 37 години репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България.

От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. Вместо да постигне националния си идеал за обединение на всички българи от Мизия, Тракия и Македония, България претърпява нова тежка разпокъсаност. Беломорските територии, Западните покрайнини и Струмица са загубени безвъзратно, а така наречената житница на България- Южна Добруджа остава за дълго извън пределите на родината. В българската историческа наука този период е известен като Втора национална катастрофа.

 

 

Страницата с подписите на Борис III, Александър Стамболийски и Михаил Маджаров на ратификацията на Ньойския договор

 

Границите на България след Ньойския мирен договор

 

Географска карта на Беломорска Тракия, отнета от България

 

Стамболийски подписва Ньойския договор

 

Земи от Кулска и Видинска околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенци

 

Земи от Царибродска и Трънска околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенци

 

Земи от от Кюстендилска и Трънска околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенци

 

Земи от Струмишка и Петричка околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенци

 

Земи в Беломорска Тракия, присъединени към Кралство Гърция

 

Демонстрация срещу Ньойския договор, десет години след подписването му


Малко наши съвременници знаят, че в селището Ньой до Париж някога е роден крал Балдуин, чийто кръстоносен поход е спрян решително от българския цар Калоян. Балдуин е пленен и затворен в Царевец. А защо на 27 ноември? На тази дата през 1885 г. българският пряпорец се развява на сградата на кметството в град Пирот. С което се ознаменува победоносният край на Сръбско-българската война ­ втори нашественик, разбит в българските земи. Така на 27 ноември 1919 година в предградието на Париж Ньой сюр Сен т.нар. победители от Антантата не само режат като с балтия късове от снагата на майка България, но намират начин допълнително да се изгаврят с достойнството на българската делегация.

От 18 януари 1919 г. до август 1920 г. в Париж е свикана конференция със задача да изработи мирните договори с всяка една победена страна. Главните “миротворци” са Жорж Клемансо, министър-председател на Франция, Лойд Джордж, премиер на Великобритания и Виктор Емануел Орландо ­ италианския премиер-министър, сменен от лятото на 1919 г. от Томазо Титони. Така заедно с президента на САЩ Удро Уилсън на проточилата се над година и половина мирна конференция се решаваха съдбините на Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България.

В началото българската делегация се води от премиера Теодор Теодоров. Тя пристига в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага е настанена в замъка „Мадрид”, където остава през следващите два месеца, без да є е разрешено да излизат оттам. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи. Председателят Жорж Клемансо връчва на нашите представители проекто-договора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения. Делегацията ни се връща в България и в началото на октомври министър-председателят Теодоров подава оставка. Начело на новия коалиционен кабинет застава Александър Стамболийски.

На 12 ноември Александър Стамболийски заминава с нова делегация за Париж. Той, заедно с бившия министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов, са натоварени от правителството да подпишат мирния договор. Определена е датата - 27 ноември, а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация. Отношението на французите към българските държавници е било като към военнопленници.

Ето как в българската преса от онова време се описва церемонията: „Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договорът, сложи подписа си върху него, както и върху протокола за изпълнение на договора, протокола за подписването и конвенцията между България и Гърция за свободната емиграция на малцинствата. Церемонията продължи 25 минути, след което г-н Клемансо вдигна заседанието. Когато излизаше председателят на българската делегация, войските му отдадоха военни почести.” Свидетели на подписването твърдят, че след като полага подписа си, Александър Стамболийски символично чупи писалката на две.

С Ньойския договор България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните покрайнини с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия са предадени на Сърбия. Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция. Малко по-късно обаче под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излаза на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа в полза на Румъния.

България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хил. полиция и 10 хил. митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението. Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още. Над 5 години мините в Перник изнасят въглищата в Сърбия като репарации.

Въпреки унизителните клаузи в договора сърби, гърци и румънци не изпълняват и малкото текстове, които защитават етническото българско население ­ над 2 млн. остават по родните си места, но вече в присвоени територии от нашите съседи. В следващите 20 години над българите във Вардарска и Егейска Македония, както и в Южна Добруджа е упражнен тотален терор и денационализация.

В спомените си проф. Иван Шишманов свидетелства, че на 27 ноември 1919 година в църквата “Света Неделя” е отслужена панихида за загиналите по бойните полета през войната и спонтанно възниква идеята да се направи шествие из града. “При народния поет, при Иван Вазов!”, прокънтява глас и над 2000 се отправят към дома на Вазов, начело с военната духова музика, която свири “Съюзници-разбойници”. Пред дома си Вазов се обърнал към множеството с кратка реч: “Благодаря ви, добри българи, за овацията, която ми правите. С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние... Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем наскоро една нова, единна и мощно духовна България! Не се отчайвайте!... Жив е българският бог!”