Проф. Георги Близнашки: Времето изтече, Орешарски да даде оставка

Събитията, свързани с КТБ произтичат от слабостта на родната олигархия

Георги Близнашки, професор по конституционно право и председател на Инициативния комитет за провеждане на референдум по изборните въпроси в интервю за Bulgariautre.bg

Проф. Близнашки обратното броене до оставката на кабинета „Орешарски“ започна. Управляващите уверяват, че тази седмица оставката ще е факт. Ако анализираме обаче поведението на премиера през последната една година, можем ли да очакваме изненади?

Не мисля. Времето наистина вече изтече и през следващите ден - два оставката трябва да е свършен факт, защото решението за произведжането на предсрочните парламентарни изобри е взето.

А закъсняла ли е тази оставка?

В един широк смисъл на думата оставката закъсня с цяла година, защото има елементарни правила на демокрацията, според които не можеш да управляваш страната, без да си спечелил изборите. Иначе с оглед на конкретния контекст, тази оставка трябваше да бъде подадена значително по-рано, когато стана ясно, че основните политически сили, които до този момент подкрепяха правителството, снемат доверието си от него.

Ако все пак оставката не стане факт тази седмица, какви други механизми предвижда Конституцията за предизвикване на предсрочни избори?

Не мисля, че ще има подобни усложнения. Разбира се може да се внесе вот на недоверие, но това са теоретични възможности. Според мен оставката ще бъде дадена. Просто не може иначе. Това би означавало правителството да упорства и да стои на власт, без да има никаква подкрепа. При парламентарната форма на управление това е практически невъзможно. Оставката до ден- два ще е свършен факт.

Как приемате твърденията, че всичко случващо се около КТБ е обмислен сценарий, чиято цел е да дестабилизира държавата и следващото българско правителство, което и да е то –да му е колкото може по-труднo?

Има всякакви конспиративни теории. Това, което е безспорно, че заедно с политическата криза, когато стана ясно, че се разпада управляващата коалиция, последва и драмата в банковата система, по-специално в тази банка на властта КТБ. Така, че нещата са завързани. Все пак смятам, че обществото е в състояние да предотврати подобен сценарий. Не трябва да се стига до там, че олигархията да може да налага волята си спрямо обществото по един безусловен начин. По-скоро развоят на тези събития, свързани с драмата в КТБ произтичат от слабостта на родната олигархия. Когато стане ясно, че тя губи политическите си позиции, последва и вътрещният разрив.

Въпреки, че управляващото мнозинство в парламента отхвърли идеята за провеждане на референдум по изборните въпроси, сред обществото остават отворени въпроси. Приложим ли е у нас гръцкият модел? Партията, спечелила  най-много гласове - да получи мнозинство, да има достатъчно депутати, за да взима самостоятелни решения. Това няма ли да реши проблемите – няма да има нужда от коалиции, ще бъде избегнато евентуално управление на малцинството?

Гръцкият модел е продукт на една тяхна собствена национална традиция. Подобен ефект у нас може да се постигне чрез въвеждане на мажоритарния елемент. Ако отидем към една система, при която местата се разпределят 50 на 50, примерно партията, която е на вълната на обществената подкрепа ще може да получи този бонус, за който става дума по един естествен начин, без да се стига до едно изкуствено завишаване на резултатите, както го правят в Гърция. Можем да постигнем този ефект. За съжаление, както знаете, Народното събрание отклони идеята за произвеждане на референдум заедно с изборите, но ние упорстваме. Делото, с което оспорваме разпореждането на председателя на НС, е насрочено за 17 септември. Въобще ще държим тази кауза жива. Надявам се, че след изборите ще имаме едно по-друго съотношение на силите в НС, което ще подкрепи нашето начинание.

Как гледате на идеята да се въведе образователен ценз за гласоподавателите?

Не можем да го направим, макар, че много добре разбирам мотивите на хората, които лансират подобно начинание. Това ще бъде атакувано като дискриминация на една част от населението  за сметка на друга. Живеем в 21 век и трябва да следваме принципите на демокрацията, тоест, че всички граждани на държавата имат еднакви политически права. Не можем да въведем образователен ценз –това би противоречало и на норми от нашата Конституция и на международното право, които ние сме ратифицирали. По-скоро трябва да търсим решението на друга плоскост. Тези по-ниско образовани слоеве на обществото да не бъдат подглагани на изкушения. Тоест да се опитаме да сведем до минимум купуването на гласове.

Според последните проучвания на електоралните нагласи, оповестени вчера – в следващия български парламент ще влязат шест партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок, България без цензура и АБВ. Какви конфигурации са възможни?

Възможни са всякакви конфигурации. Според мен е много рано за прогнозни резултати. Все пак не е започнала предизборната надпревара, нямаме заявени предизборни платформи. В крайна сметка политическият сблъсък ще очертае конфигурацията на силите, но най-доброто решение е който и да спечели изборите, да се търси една по –широка коалиция, защото нашето общество е изправено пред много тежки проблеми. Наблюдават се кризисни процеси на практика във всички сфери на обществения живот. Така, че ще трябва да се действа енергично и със замах. Основата на следващото правителство трябва да е максимално широка. То да има подкрепа както от парламента, така и извън него в гражданското общество.

Вече се коментират имена за служебното правителство. Какъв трябва да е служебният премиер, за да се справи с нелеките задачи, които стоят пред него?

Трябва да бъде човек, който по един или друг начин не е ангажиран с тези кризисни явления, които се наблюдават напоследък, най-вече в сферата на банковата система. Трябва да е човек, който да вдъхва доверие, най-малкото, защото няма конфликт на интереси в неговите действия и неговото поведение.

Очаквате ли на предсрочните избори, които ще се състоят през октомври, българските граждани да са по-активни? Цялата тази ситуация, в която страната се намира да ги провокира да гласуват, за да променят нещо?

Определено смятам, че на тези избори ще има висока гражданска активност. Хората си дават сметка, че тяхната собствена съдба е в ръцете им, поне дотогава, докато имаме демократично управление. Очаквам хората да изпълнят своя граждански дълг. Нашата кампания за изборна реформа допринесе за повишаване на чувството за гражданска отговорност. Мисля, че имаме доста активно гражданско общество и хората няма да пропуснат възможността, която им се предоставя с изборите.