Няма как със закон да налагаш какво точно да пише в учебниците по история

Цяла седмица не стихва дискусията около спомените на президента Плевнелиев. Дали преди 25 години е присъствал и на кой точно митинг не считам за особено важно. Големият проблем е консенсуса, който трябва да постигнем (до колкото може) относно прочита на парещите събития от близкото минало. Ще припомня че в Германия, САЩ, Испания...съумяха да вкарат в учебниците по история обективна информация за кървавите граждански войни, разединили техните държави. Значи и у нас можем.
Първите стъпки за това са направени. Втората световна война е в конспектите за кандидатстудентските изпити в СУ, а периодът до влизане в НАТО и ЕС присъства в задължителното учебно съдържание. Разбира се, че са нужни още много стъпки в желаната посока. Но пътят е прокаран. Сега наред е политическата мъдрост и разбирателство, която да позволи на наследниците на убитите от единия или другия режим да изработят единна национална доктрина с широк хоризонт на валидност.
За огромно съжаление това няма да се случи с инициативи като тази на прясно заклелия се депутат от Реформаторския блок. Няма как със закон да налагаш какво точно да пише в учебниците по история. Не е демократично и адекватно да вкарваш с декрети правилната линия в нормативните актове на вече 25 години деполитизираното ни образование. Това прозира от изказванията на Борис Станимиров. Не виждам друга причина за изненадващата му активност. Принципно и сега тоталитарният период се изучава като задължителен материал в учебниците за средния курс. Факт, който категорично отрича нуждата от специален закон за това. Сиреч младият Станимиров или е бил подведен, или зад неговите действия стоят задни мисли.
Ще спра дотук за да не нагнетявам допълнително напрежение. Аз самият съм писал много пъти тук за ползата от назоваване на нещата им с истинските имена. Но няма нужда на репресията да се отвръща се репресия, няма нужда от нови скандали и крамоли в най-тежките за държавата месеци.