На 18 ноември 1989 г., събота, от 11 часа на пл. "Св. Александър Невски" започва първият свободен граждански митинг. Присъстват десетки хиляди души.

"Когато към 10 и нещо отидох на площада и го видях изпълнен с развълнувани хора, които разпъваха транспаранти и размахваха лозунги и знамена, разбрах, че се задава нещо голямо", казва Петко Симеонов.

Според него около 50 души припадат на този митинг. Явно не издържат на вълнението и напрежението, наелектризирали въздуха над площада от възгласите "Демокрация!", "Свобода!" "Долу БКП!" и др.

След края на митинга Симеонов е записан по телефона от Румяна Узунова за предаване по "Свободна Европа". Той й съобщава този факт, а журналистката казва: "Петко, бъди спокоен.

И тук,
като дойде
Майкъл Джексън
- припадат."
Е, не е съвсем същото - но да продължим нататък!

Заедно с лозунгите в подкрепа на Петър Младенов и преустройството на площада има и други, появяващи се за първи път: "Никога вече тоталитаризъм", "Съд за Живков и живковистите", "Смърт на червената буржоазия"€, "Резиденциите - обратно на народа", "Свободни избори", "Стига еднопартиен монопол!" и др.

В книгата си "Сини човечета, червени човечета" д-р Петър Берон пише, че този митинг е организиран от реформатори в БКП.

Човекът, който дава идеята за него, е Анжел Вагенщайн - правоверен комунист, но яростен антиживковист. Джеки, както го наричат приятелите му, е в Берлин по време на едномилионния октомврийски митинг в столицата на ГДР. Заради масовите протести там на 9 ноември пада Берлинската стена.

Вагенщайн живее в кооперацията срещу старото руско посолство, един етаж над Гриша Филипов, член на Политбюро и бивш министър-председател.

Като печен кинаджия Анжел Вагенщайн има отлична представа за пространство, визия и въздействие. Той измисля и знака "виктория" - вдигнатите нагоре показалец и среден пръст във формата на буквата V.

Преди това митингуващите размахват разтворена длан - идеята е на Независимото дружество за защита на човека.
По-късно Вагенщайн ще измисли и знака с вдигнатия палец на победата за БСП.

Кой организира
митинга?
Колкото днешни мемоари за тогавашни думи и дела, толкова и имена. Затова ще се позова на документа. В "Клубът" - книга за възникването и дейността на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, има публикуван призив, с който гражданите се канят на митинг на 18 ноември.

Дата този призив няма, само е уточнено, че е обсъждан и одобрен от Управителния съвет на Клуба.

В инициативния комитет за провеждане на митинга влизат: Анжел Вагенщайн, Марко Ганчев, Кирил Василев, Петър Берон, Румен Воденичаров, Вероника Николова, Георги Мишев, Иван Джаджев, Константин Тренчев, Петър Слабаков, Бойко Пройчев, Чавдар Кюранов, Стефан Гайтанджиев, Христо Ганев, Любомир Собаджиев, Алексей Шелудко, Александър Миланов, Иван Николов, Христофор Събев, Вяра Николова, Стефан Продев.

Както виждате, в списъка го няма д-р Желю Желев. Нещо повече - той не е предложен от УС на Клуба дори за оратор на митинга.
Все пак инициативният комитет му възлага да прочете резолюцията.

"Но за същата роля претендираха още двама и до последния момент следяхме да не се случи Желев да бъде пренебрегнат", разказа ми Петко Симеонов, но отказа да съобщи имената им - забравил ги.

Макар че няма и десет дни от падането на Тодор Живков, в новосъздадените организации и сдружения: Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, "Подкрепа", НДЗПЧ, "Екогласност", Комитет за религиозни права, Комитет 273, Независимо студентско дружество и др. - вече бълбукат партийни ферментации и лидерски амбиции.

Малко след 11 часа на стълбищната площадка пред главния вход на храма застават част от водачите на нови организации и възстановени стари партии.

Ръководствата им определят своите оратори, тъй като мераклиите за слава и изява са много. Митингът се ръководи от Александър Каракачанов, секретар на "Екогласност".
Управителният съвет на Клуба дава картбланш на Петко Симеонов.

Никой не цензурира написания му текст, но в последния момент той го дава на Копринка Червенкова и проф. Иван Джаджев. Те го съветват
да махне думата
"старец", която
е пришил
към името
на Тодор Живков
17 души се изказват по време на митинга, от тях 8 са членове на Клуба. Първи има думата Петко Симеонов: "Отдавна сме разбрали, че обществото, което наричаме "развит социализъм", не е нито развито, нито социалистическо - казва той. - Това е едно диктаторско, тоталитарно общество, което в името на илюзорното красиво бъдеще съсипа живота на няколко поколения. На мястото на буржоазията дойде една нова потисническа класа - класата на апаратчиците, класата на номенклатурните кадри."

От името на Клуба, като се обръща лично към Петър Младенов, Симеонов поставя 7 изисквания за промяна. "Ние искаме, другарю Младенов, да живеем в прилична държава. Ако вие работите за нашите искания, вие ще имате привилегията да се ползвате от нашата подкрепа и доверие. (...) Дойде денят да викнем открито: Искаме чиста и свята република! Искаме свобода и демокрация! Да живее България" - така завършва словото си Петко Симеонов.

След него говори писателят Георги Мишев, който се обръща към хората с думата "граждани". После пред микрофоните застава Радой Ралин, Блага Димитрова, която
нарича България
"страна на розите
и на склерозите",
и акад. Кирил Василев, бащата на проф. Николай Василев, който в правителството на Филип Димитров ще стане вицепремиер и министър на образованието. Следват Едвин Сугарев, Петър Слабаков и Желю Желев, който прочита резолюцията

В своето изказване Румен Воденичаров казва, че трябва да бъдат върнати имената на българските турци, и е освиркан от митингуващите.

Думата взима и никому неизвестният Петър Гогов, който признава, че наскоро е излязъл от затвора, но не иска да бъдат разпнати кожите на виновниците. Медиите, изглежда не го разбраха добре и дълго време в публикациите си го разпъваха на кръст.
Петко Симеонов ми каза, че за оратор на митинга е поканен и Иван Костов, тогава асистент във ВМЕИ, който впечатлява някои от опозиционните водачи със статията си в "Работническо дело". Костов не приема поканата.

На първия митинг неформалите организират своя охрана. За да се различават в навалицата охранителите слагат сини ленти и така синият цвят става емблематичен за СДС.

На 17 ноември 1989 г. БКП свири изпреварващ сбор

Когато разбира, че зараждащата се опозиция готви митинг на 18 ноември, БКП решава да я изпревари и свиква под знамената своите членове и симпатизанти.
На 17 ноември, петък, на площада пред Народното събрание се събира хилядно множество, оборудвано с подходящи плакатии транспаранти.

Митингът е комунистически, но е свикан под прикритието на Националния комитет на Отечествения фронт. Съорганизатори са Градският комитет на БКП, и ПП на БЗНС. Той трябва да покаже "единствотомежду народ и партия (БКП)" в осъществяването на преустройството.

А Българският земеделски народен съюз (БЗНС) беше единствената партия в света без своя собствена програма - изпълняваше програмата за изграждане на развитото социалистическо общество на БКП по селата.

Ако човек се вгледа внимателно в снимките от това събитие, ще види, че по лицата на хората няма радост и усмивки, има повече любопитство.

Всичко това говори, че по стар комунистически обичай след края на работното време хората организирано и под строй са докарани пред парламента.

А любопитството идва от факта, че част от тогавашните комунистически лидери излизат не само пред парламента, но и слизат по стълбите и застават на една ръка разстояние от хората. Нещо, което никога дотогава не се беше случвало.

Право да слиза сред народа имаше само "човекът от народа". И да общува с него: "Как сте, как сте?", шегуваше се другарят Живков. "Добре сме, добре сме!", шегуваха се хората".
Понеже никой друг от висшите ръководители нямаше право да дава интервюта или да се изказва по радиото и телевизията, на този митинг хората не само ги гледаха с любопитство, но и за първи път чуваха как звучат гласовете им.

Зад множеството се поклащат лозунги с "подходящо" съдържание: "Мандатната система - на всички равнища!", "С Москва!", "Преустройството - отговорност за всички", "Дворците на БКП - да станат болници и училища", "Отговорност за корупцията и злоупотребите", "Съд за милионерите", "Виновните - на съд!" и др.

Виждате, че някои от лозунгите са почти същите, както и на митинга на опозицията. Така е -
всички все още вярват на Петър Младенов. Разграничителната линия ще се появи след 7 декември 1989 г.

Слово на митинга произнася Гиньо Ганев, тогава секретар на Националния съвет на Отечествения фронт. По онова време в "най-масовата обществена организация", както наричаха Отечествения фронт", цари известно безвластие. Пенчо Кубадински още не е сдал поста, Живко Живков още не го е поел.

На стълбището пред парламента присъства и голямата оперна певица Гена Димитрова. Тя поздравява хората с настъпващите промени в страната и изпява химна на България.

Източник: 24 часа