С вицепремиера Меглена Кунева разговаря Кристина Кръстева

- Г-жо Кунева, кога се очертава да влезем в Шенген? Зная, че сега голямата ви борба е да го развържете от механизма за сътрудничество. Каква е прогнозата на този етап?

- Да, именно оценяването на усилията по Шенген отделно от механизма е голямата ни цел в момента. Фактите са, че сме технически готови - това е потвърдено и от Европарламента, и от ЕК. Преминали сме успешно 7 оценъчни мисии, които казват, че освен задължителните стандарти българските служби прилагат и най-добрите практики в областта на граничната охрана, визите и информационните системи.

- Откъде тогава тръгва блокажът?

- Има страни като Холандия например, където парламентът поставя въпроса за обвързване на влизането в Шенген с механизма. Исторически няма логика да е така, защото тази връзка не беше формулирана при създаването на механизма. Механизмът оценява напредъка в правосъдието и борбата с корупцията, а Шенген е за това как пазим границите си. Затова българската страна настоява двете неща да се разглеждат отделно.

- Ще предотвратим ли такова обвързване?

- Поставям този въпрос в разговорите с посланиците. Вчера и днес буквално предприехме десант към Брюксел - от страна на министрите на вътрешните работи и на правосъдието, на министър-председателя, от моя страна също. В срещите си всеки от нас застъпи тази тема - какво реално България е постигнала по Шенген. Аз не искам чудеса, а границите да започнат да падат една по една. Целта ми е да направим така, че

и България, и
Румъния да
влязат заедно
първо по въздушна граница.

- Кога ще стане това?

- Не може да кажем, преди да сме приключили политическите разговори. Ние ясно заявяваме, че на България може да се има високо политическо доверие. Когато става въпрос да се удържат позиции, да се застава на страната на европейските закони, включително и по този толкова труден казус с "Южен поток", и по въпроса за бежанците, държим позиция и го правим с достойнство. Влизането на България и Румъния в Шенген означава по-голяма сигурност за целия ЕС особено при тази геополитическа ситуация. Другата седмица

с министър
Вучков
планираме
проверки на
граничния
контрол

- Звучите доста по-оптимистично преди седмица, когато предупредихте, че ще ни развържат с Румъния.

- Оптимизмът идва с работата. Като зная колко много срещи направихме, като зная, че в сряда се ангажира целият МС - поставих въпроса на заседанието и всички казаха: "Да, ще правим това." Премиерът се срещна днес с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, заедно поставихме въпроса и в разговора с Доналд Туск, днес имам среща със зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс. Знаете ли, и през 2001 г. ми казваха, че съм прекален оптимист да се надявам, че България ще стане член на ЕС през 2007 г., но това стана.

- Другата ви битка е по мониторинга на ЕК. Наред с неизбежната констатация, че не бележим напредък в правосъдието и вътрешния ред, има ли шанс да прокарате запис, че в новия мандат има политическа воля, която да обърне посоката?

- Направих двустранни разговори с повечето посланици. Готова съм да търся подкрепа от всички парламентарни групи. В доклада ще има констатации какво е свършено и какво не. Задачата ни е постигнатото да се покаже, а за това, което все още не е - да се направи план как да се изпълни по-бързо.

- Има ли обаче доказателства, че в парламента има единна воля, понеже сигналът от сряда с неприетата декларация за "Южен поток" не беше обнадеждаващ? А без такъв не може да очакваме оптимистична политическа прогноза в доклада.

- Ако ми позволите аналогията,

винаги има
"Оптимистична
теория за нашия
народ"

Вярвам, че ще получим подкрепа. В момента има уникален "прозорец на възможност" - и партиите, и представителите на съдебната власт, и прокуратурата за първи път се обединяват да има реформа и накъде да върви тя. Всички разбраха, че правото и съдебната реформа са и икономика.

- Така ли?

- Знаете, че сега се направи т.нар. план "Юнкер" за инвестиции в Европа, въпреки че има многогодишна програма и оперативни програми. Това е доказателство, че в политиката и управлението винаги може още. Мисля, че по същия начин трябва да има план "България". Преди всичко трябва да направим преглед на правната рамка и да видим кое пречи на икономиката ни. Дали са отношенията на собственост, или начинът, по който се провеждат обществените поръчки, дали са режимите за започване на бизнес, или начинът, по който работи администрацията. Част от плана трябва да е съдебната система, и то заради икономиката. Репутацията и доверието привличат инвеститорите.

- Включва ли се друга сфера във вашия план освен администрацията, съдебната система и правната рамка на икономиката?

- Другият въпрос е участието на частния сектор в този процес. Планът "Юнкер" всъщност засяга до голяма степен частните инвестиции - как да се направи така, че чрез финансови инструменти парите, които са в банките и които са на разположение на частните инвеститори, да работят в публична полза.

- Звучи ми много възрожденско...

- Хубаво го казахте. Да минем покрай Софийския университет и да видим кой стои от двете страни на входа му. В сегашния смисъл на думата това са частни инвеститори в публична полза.

- Мнението ви по казуса "Слави Бинев"?

- В други страни при такова силно недоволство от страна на обществото и на гилдията няма нищо по-нормално от това той да реши да се оттегли сам. За да запази включително и авторитета на политическата сила, към която принадлежи. В последната година стана пределно ясно, че обществото ни е крайно чувствително към назначенията и ние като политици сме длъжни да обръщаме внимание на това.

- Дойдохме си на темата. Базата, върху която се крепи правителството, е в парламента. Където през 2 дни Валери Симеонов хвърля ултиматум, че ако не се коригират назначения в кабинета, ще оттеглят подкрепата си за него. Как се работи при непрекъснат обстрел отвътре?

- Работи се, когато имаш нагласата, че има страшно много работа и много важни въпроси за решаване. При откриването на сесията колегата ми Кънев каза, че НС е мястото, където ще се осъществяват активната политика и консенсусът между партиите.

- Но консенсусът потъва там през ден-два...

- След като от страна на ПФ са дали време до края на седмицата, навярно това е заради разговори, които текат в момента.

Щом никой не е
напуснал масата
на преговорите,
разрешение може
да се намери

- Кажете ми накрая за междуособиците във вашия блок.

- Не бих ги нарекла така. В блока имаме различни мнения, защото сме различни партии и това е нормално. В неделя проведохме кръгла маса за бъдещето на коалицията. Според ДБГ задачата на блока в момента е да направи много ясен механизма, по който работи РБ. Ние казахме, че ще направим заедно пътна карта на блока и ще я извървим заедно стъпка по стъпка. Целта е да има органи, да има Граждански съвет, избран по определени правила, да има ясни правила, по които се свиква конгрес. Вероятно ще е необходимо да променим учредителното споразумение. Разумни хора сме - за всичко това сме готови да работим в конструктивен план. Аз имам едно изискване - процесът да е ясен и открит. Сега имаме уникална възможност да се докажем пред избирателите си като част от парламента и като част от изпълнителната власт, да проведем реформите, които гражданите очакват от нас.

- Все пак да има ли един лидер?

- Това ще решим в следващите стъпки. Нямам съпротива срещу това да има един лидер, ако това е решението на мнозинството. Самата аз многократно съм заявявала, че нямам амбиции за този пост.

CV

Родена на 22 юни 1957 г. в София

Завършила е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирала е в университетите в Джорджтаун - САЩ, и в Оксфорд

Бе главен преговарящ за присъединяването ни към ЕС и министър по европейските въпроси в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев” и първият ни еврокомисар (2007 до 2010 г.)

На 1 юли 2012 г. създаде партия “Движение България на гражданите” (ДБГ)

На 5 октомври се закле като депутат от Реформаторски блок, а на 7 ноември - като вицепремиер в кабинета на Бойко Борисов

Източник: 24 часа