Васил Тончев, директор на социологическа агенция „Сова Харис“ в интервю за Bulgariautre

Г-н Тончев, кои са основните изводи за политическата картина в страната и отношението на хората към институциите и политиците, които можем да направим на базата на резултатите от последното проучване на „Сова Харис“?

Институционалната криза расте, доверието към институциите е в много ниска точка. И това не е от вчера. Като цяло хората са недоволни от начина, по който стана преходът. Дълбокото им убеждение е, че нещата не вървят. Това, което виждаме от последното изследване е, че има известна стабилизация, има известно успокояване, което дава възможност да се търсят някои посоки за промяна на ситуацията и на това отношение. Виждаме, че много по-голямо доверие има към институции, които не са свързани с държавната власт- като омбудсмана, като православната църква, като институциите на Европейския съюз, които пряко засягат нашата страна. Много по-ниско е доверието към институциите, свързани с властта и най-вече към институциите в съдебната система, където нещата действително са на много ниско ниво.

През октомври предстоят местни избори. Как ще се отразят отношенията между партиите в управлението на тези избори и обратно – изборите ще окажат ли влияние на управлението и стабилността на правителството?

По отношение на сложно направената коалиция, която е управляваща в момента, ще има доста противоречия, които трябва да се решат. По-малките партии трябва да си търсят мястото и начина, по който подкрепят това мнозинство. Новата група на БДЦ, ДПС искат да се доближат до властта, от друга страна партиите във властта не ги искат, смятат, че не са достатъчно реформирани и готови, за да работят с тях. От друга страна АБВ, една лява партия, която разчита електоратът от лявата половина на спектъра да ги подкрепи, а пък присъства в един десен кабинет, това естествено и се отразява лошо електорално. Дори да вземем управляващите от ГЕРБ и Реформаторския блок, бидейки в едно управление, те са и конкуренти за това да спечелят доверието на десния електорат. Така, че много противоречия има, които трябва да се изгладят и които вероятно ще се изглагждат в движение. Това предполага доста напрежение в предизборната борба.

Може ли да очакваме промяна в стабилността на правителството след изборите?

Не мисля, че самите избори ще бъдат катализатор за това. Тези избори ще заложат перспективите, базисната основа, на която отделните партии ще разчитат за три- четири години напред. Така, че те ще бъдат изключително важни от тази гледна точка.

Защо според вас изборите в Сърница са толкова важни, че заради тях депутатите се карат в парламента ежедневно?

Мисля, че те попаднаха в един вакуум. Просто нямаше други големи събития, които да излязат на преден план и на тази база там се събраха много емоции и напрежение, което бе създадено изкуствено.

Според проучването ви на тези избори се очаква много ниска активност на гражданите. Ако се реализира идеята на президента за избори две в едно – местни избори и референдум за изборните правила, това ще се отрази ли по някакъв начин на активността? Би ли я направило по-висока?

48% казват отсега, че не биха участвали в изборите. Още 14% казват, че по-скоро са скептични и няма са участват. И така делът става много голям, а и на местни избори по принцип активността е по-ниска. Това, което може да вдъхнови и да възбуди интереса на избирателите са мажоритарни кандидати, платформи, отворени към гражданското общество, към по-широки обществени слоеве, нещо, което засега не се забелязва, за съжаление. Но да се надяваме, че тази тенденция също ще работи активно и ще връща хората към политическия процес.

По отношение на малките партии – тези, които не успяха да влязат в парламента, но бяха много близо до необходимия праг – как очаквате да се преставят на местния вот?

На местни избори винаги възникват местни коалиции и сдружения, които играят само на местно ниво и само там имат значение. Безспорно ще се получи една шарена картина, почти навсякъде. Но не виждам малки партии, които са с особен потенциал. На последните избори всъщност хората се обърнаха към малките партии и ги подкрепиха с цел да направят по-различно управлението. Тези, които успяха да предложат някаква смислена платформа, която да достигне до по-голям брой хора, го направиха.

Когато се формира сегашното управление, коментарите бяха, че то няма да издържи дълго. Анализирайки действията на правителството досега, може ли да се очаква, че то ще изкара мандата си, както всъщност очакват и повечето хора, участвали в социологическото ви изследване?

Мисля, че поне до президентските избори това мнозинство ще стои добре и стабилно. Но ще има процеси, които ще назряват и ще променят обстановката. Единият от тези процеси е голямата вероятност Бойко Борисов да стане президент и да излезе в една надпартийна позиция. Това неминуемо ще създаде сериозни сътресения и промени в самата партия ГЕРБ. От друга страна очаквам БСП да укрепне в този период. Виждам, че тя вече се позиционира като основна опозиционна партия срещу ГЕРБ, така както беше през миналия мандат. Това ще даде една по-сериозна платформа да притиска управляващите в определени посоки. Тези процеси все още са в зародиш. За тях трябва време. Така, че въпреки всичките проблеми, които има в правителството до президентските избори този кабинет ще стои стабилно. Още един фактор има, който ще влияе върху стабилността на управлението –реформите, които се очаква то да направи. Ако не ги направи, ще има още проблеми.