Съдебната власт не е отделена с Китайската стена от останалите, казва Димитър Лазаров

Има ли опасност от парламентарна или правителствена криза след оставката на правосъдния министър? "Окастрена" ли е идеята за промени в конституцията и как се случва съдебната реформа? Тези и още въпроси поставихме пред Димитър Лазаров (ГЕРБ), председател на временната парламентарна комисия за промени в Конституцията, председател на комисията за контрол на службите в 43-тото народно събрание.
Интервю на Биляна Веселинова, Bulgariautre.bg

- Г-н Лазаров, кое предизвика трусовете в правителството и в парламента с приемането на поправките в конституцията на второ четене? Това ли са реалните промени, които ще направят възможна съдебната реформа?
- Промените в конституцията са една част от съдебната реформа, в актуализираната стратегия, която ние приехме с мнозинство от повече от 180 гласа. Беше отбеллязано и нещо много важно - трябва да има промени и в другите закони - наказателни, материални, процесуални. Трябват промени в гражданския, в търговския закон. И специално искам да отбележа, че с вчерашните промени в конситтуцията и по които всъщност бе постигнато съгласие - разделянето на пленума на ВСС на две колегии, а именно съдийска и прокурорска. Съдийската ще назначава, повишава или освобождава съдии, а прокурорската - съответно прокурори и следователи. Знаете, още по време на първи проект за промени в конституцията от май месец, имаше доста сериозни възражения против това дали разделянето на пленума на две колегии и те самостоятелно да вземат решения. Споровете бяха дали тези поправки са в компетенциите на обикновено народно събрание. А юли месец вече беше внесен и този законопроект, който незнайно защо някои казват, че "бил окастрен".

- А не е ли "окастрен", след като предизвика толкова шумни реакции?
- Постигнахме разделението на пленумаи самостоятелност и отговорност на колегиите при назначаване съответно на съдии и прокурори. Към този законопроект, който беше подкрепен със 184 гласа на първо гласуване, беше гласуване и още нещо - народното събрание да може да изслушва и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата. Всъщност, това е тексът от първоначалния законопроект, който отново вчера бе гласуван със сериозно мнозинство. И още нещо, което не беше включено като текст и в първия, и във втория законопроект, но е изключително важно - парламентарната квота от 11 членове на ВСС да бъде гласувана с 2/3 мнозинство. Практиките до сега назад във времето сочеха, че имаше възможност, а и така е практикувано, една управляваща политическа партия или коалиция, да избират с обикновено мнозинство членове във Висшия съдебен съвет. От там идваха и обвиненията, че видите ли има вмешателство в работата на ВСС. Сега, с избора от 2/3 мисля, че тези съмнения трябва да отпаднат. Разбира се, във внушенията, които се опитват да правят колегите от БСП, че това ще предизвика пазарлъци, че ще доведе до някакво преразпределение, са съвсем неоснователни. А нека си припомним, че квалифицираното мнозинство от 2/3 е препоръка от Венецианската комисия от 10 години.

- Досегашният правосъден министър Христо Иванов обаче каза, че поправките дават прекалено много власт на главния прокурор, а протестът издигна плакат за "прокурорска република". Как аргументирате обратната теза?
- Вижте, прокурорската квота се състои в приетия все още на второ четене законопроект от 4 прокурори, избрани пряко, а не чрез представители от прокурорската гилдия, 1 от следователите - станаха 5. И един главен прокурор, който е по право член на ВСС - общо 6. От парламентарната квота прокурорите са 5. Другата квота - съдийската e от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, 6 - избрани пряко от съдиите, и 6от парламентарната квота. Но аз искам да добавя още нещо - сегадействащия закон за съдебната власт по отношение на изборите за административни ръководители както и тяхното освобождаване, става с мнозинство от 2/3 от членовете на ВСС. Това е действаща норма. Нормално е да бъде запазен този принчип. Но ще повторя, че вече говорим за явно гласуване. Знаете, че бяха много големи критики и нежелание - от доста време се поставя този въпрос - гласуването във ВСС да бъде явно. И ще припомня, при едно от последните изменения в закона за съдебната власт през 2011 година, още правосъден министър бе Маргарита Попова, ние тогава гласувахме текст, че изборът на административни ръководители в съдебната власт не следва да бъде таен. Обосновахме го с това, че конституцията и въпросния член 131, който сега отпада, говори, че изборът на магистратите трябва да е таен, а те са административни ръководители, макар че са магистрати. Направихме този опит за прозрачност още тогава - да направим изборът явен, за да е ясно кой, как гласува. Но тогава това наше предложение бе атакувано в Конституционния съд. Ние, от ГЕРБ в тази част сме достатъчно ясни и последователни. Хайде да погледнем как изглежда законопроектът на конституцията на второ гласуване: първият параграф е "народното събрание може да изслушва и други доклади...". Всъщност, това е параграф едно към едно, както беше в законопроекта внесен от ГЕРБ, от Реформаторския блок, от колегите от Патриотичния фронт и ако не се лъжа, имаше няколко депутати от БДЦ. Но този законопроект не събираше конституционно мнозинство. Вторият параграф - разделя се избора и става с 2/3. Знаете, че до сега споровете бяха при избора на съдии административни ръководители именно заради тайното гласуване - няма критики, няма забележки. Или в единия от случаите на избор когато дори е имало и добри атестации, но не може да се събере едно обикновено мнозинство. Това беше порочното. Постигнахме и промяната прокурорите да не избират съдии, а съдиите прокурори. Макар и със спорния момент за съотношението на двете квоти. Но както вървеше дебата и гласуването, беше голяма вероятността и нито едното от двете предложения за квотите да не събере минимума от 160 гласа. При това положение нямаше да бъде приет този текст и ставаше безсмислено разделянето на пленумана 2 колегии.
- Радан Кънев, Гроздан Караджов - ваши коалиционни колеги от РБ обаче смятат, че съдебната реформа е неосъществима с приетите промени. Видяхме министерска оставка от парламентарната трибуна - има ли опасност от парламентарна или правителствена криза?
- Първо оставката на Христо Иванов е личен негов акт. Макар че, аз бих казал, че той беше един от двигателите на тази реформа. Заедно, и тук ще наблегна, с депутатите от парламентарните групи на ГЕРБ, на Реформаторския блок, на Патриотичния фронт, след това се присъединиха и други депутати и затова резултатът от гласуването беше 184 гласа. А мненията и становищата на господин Кънев и господин Караджов, те трябва да изразяват мнение, но съдебната реформа не се изразява само в приемането на поправките в конституцията. А ако не бяха приети поправките? Щяхме още година, 2, 3 да говорим само, че трябва да правим реформи. Ще ви върна малко назад - юни месец приехме измениния в Наказателно-процесуалния кодекс, който касаеше промяна в начина, по който се осъществяват мерките "задържане под стража". Знаете, имаше случаи, когато ВКС докато се произнесе с мярка "домашен арест" подсъдимият или осъденият вече напуска страната. В момента се готвят промени да се предотврати връщането на дела, влезли в съда за процесуални нарушения. В момента те са около 5-6 процента и то обикновено става дума за шумни дела, от обществен интерес. В момента подготвяме промени - почти готови са, да се направят възраженията за процесуални нарушения, да се произнесе по-горният съд и да се прекратят всякакви други възможности за връщане на делото на втора инстанция или почти преди да приключи - отново досъдебно производство. Това са част от тези реформи. Съдебната реформа пак казвам, не е само в промените в конституцията.

- Говорите за много закони, които трябва да се осъвременят и променят. Дайте примери?
- Престоят промени в закона за съдебната власт, има внесени законопроекти за електронно правосъдие, законопроект, който още в 41-то народно събрание накрая беше минал и през комисии - това е важно, за да може ВСС без значение кой е и в какъв състав, нещо, което не зависи и от промените в конституцията или закона за съдебната власт, да може да се подготвят съответните процедури, да се направят обществени поръчки, за да може процесът да се ускори. Всъщност, целта на това електронно правосъдие е гражданите да имат по-непосредствен достъп. Говорим за промени в търговския закон, защото там делата вървят много бавно, той е приет от доста време. И в крайна сметка очакването на гражданите от съдебната реформа като цяло е бърз, но и справедлив процес. А що се отнася до промените в конституцията - те ще повишат отговорността на членовете на ВСС в двете колегии - съдиите да си избират съдии и да се знае, че тази колегия е повишила, дисциплинарно наказала или ненаказала съответно, прокурорската също - и то с явно гласуване. Запазихме възможността министъра на правосъдието да председателство ВСС, за даможе пък да има точно тази стиковка - да, съдебната власт е независима, но тя не е отделена едва ли не с Китайската стена от другите власти, съответно и законодателната. За да може властите взаимно да се допълват и контролират. Както и министърът на правосъдието да има право да предлага дисциплинарни наказания. И сега е така, без да участва в гласуването. Този въпрос е бил поставен между другото на разглеждане на Конституционния съд - дали не се нарушава независимостта на съдебната власт, ако министърът на правосъдието предлага повишаване, понижаване или дисциплинарни наказания на магистрати. Конституционният съд се е произнесъл "не". Но всичко това е в отговорността и компетентността на ВСС. А от месец се внушава, че този законопроект, който бе приет със 184 гласа, е орязан законопроект. Аз не знам дали го правят от непознаване на материята или.. Но аз ви казах какво беше гласувано вчера към този законопроект - отпадане на тайно гласуване, избор с 2/3, пряк избор на магистрати.