Да пишеш анонимно в жълто, в сиво, това е страх

Главният прокурор Сотир Цацаров е в Брюксел на конференция за мониторинга над България, организирана от българските евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС. След нея Цацаров отговори на въпроси на журналисти:

- Г-н Цацаров, какво трябваше да чуе Брюксел днес, ден, след като бе потвърдено, че механизмът остава за още поне година?

- Това, което трябваше да чуе от нас, той го чу. Всичко онова, което всеки от нас имаше да каже, независимо дали председател на ВАС, независимо дали главен прокурор или главен инспектор, или народни представители в европейския или националния парламент, те го казаха. Получи се една доста откровена дискусия.

- Не се ли опасявате, че от главен обвинител можете да се превърнете в основен обвиняем за пореден път с това, което казахте, че мониторингът ще се използва за бъдещи политически натиск?

- Първо, с ролята на главен обвинител, главен обвиняем или всичко друго и с всичките приписвани роли съм свикнал отдавна. Т.е. в крайна сметка за мен е важно да кажа, включително и тук, това, което мисля. А как ще бъда наречен след това е проблем на тия, които ще го интерпретират по дежурния начин. Но не мисля, че това е най-важното.

Всъщност за мен най-важното е нещо друго – продължаващ в този му вид, механизмът просто е една формална процедура. Тази формална процедура продължава по един и същи начин и тя вместо да носи ефектът, който трябва да носи, за съжаление все повече и повече се превръща в средство за вътрешнополитическо противопоставяне. Механизмът се използва от едни политически сили, за да бъдат критикувани други или фигури в съдебната система. И се използва всеки пореден доклад за това, щото да бъде изсипана поредната унищожителна доза критика, която няма нищо общо с действителността в повечето случаи. Ние трябва да разберем, според мен – може и да не съм прав, може и това, което казвам, да не бъде чуто, но моето мнение е такова – проблемът с отпадането на механизма и въобще с изпълнението на неговите критерии е общата национална задача. Той не е задача на управляващата партия, не е задача на главния прокурор само, без да си свалям отговорността и каквото и да било друго. Но невъзможно е, когато вътре се обсъждат такива проблеми, които са важни за страната преди всичко, да се чуват становища от типа едва ли не на: Упражнен политически натиск върху Европейската комисия. Това освен въпиюща глупост е и въпиюща политическа спекулация. Това ни е проблемът на нас – че всеки гледа тесните си интереси. Извинявайте, че ще го кажа, казвам го с неудобство и за себе си – погледнете румънските власти – там няма никакъв дисбаланс в националната отговорност и в националното отношение на Румъния. У нас има само атаки и замеряния.

- Ще бъдат ли чути аргументите ви в Еврокомисията?

- За мен е важно да ги кажа. От няколкото думи, които размених със зам.-генералвния секретар на комисията след това, и от начина, по който разговарях не само в тази зала мисля, че тези аргументи се чуват. Аз не ги казвам за първи път.

- Г-н Цацаров, днес Цветан Василев е казал, че българските медии са отровени от прокуратурата.

- Отровени от прокуратурата? Не, българските медии са отровени от олигарсите, които стопанисват част от медиите. Българските медии не са отровени от прокуратурата. Българските медии - в една част от тях, не всички разбира се, са отровени от това, че са принудени да защитават политическите и икономическите интереси на своите собственици, били те Делян Пеевски, Цветан Василев – на времето, или Делян Пеевски и Иво Прокопиев сега. Това е отровата в българските медии. Ако българските медии нямат отрова, това се дължи на възможността на част от медиите да дадат свободата на тези, които държат микрофоните в момента.

- Кои са свободните медии, г-н Цацаров?

- Няма аз да кажа кои са свободните медии. Всеки непредубеден поглед по сайтове или вестници ще покаже кой чии интереси защитава.

- Другото твърдение на Цветан Василев от днес е, че фалитът на КТБ е предизвикан умишлено от политици, ръководени от прокуратурата.

- Политици, ръководени от прокуратурата? Досега тезата беше, че прокуратурата е ръководена от политици, а той е чист в Белград, така ли? Вижте, нека не коментирам Цветан Василев. Нека има екстрадиционно производство, което да се развива и да приключи. И друг път съм го казвал и с риск да се повторя – не ми е важно какво е казал Цветан Василев пред Белградския съд на тротоара, важно ми е какво ще каже в протокола за разпит.

- Остават още 3-4 месеца срок за внасяне на обвинителния акт срещу Василев, след това ще бъдете принудени да внесете делото…

- С какво наскърбление ми го казвате. Понеже Василев е в Белград и ми остават още 3-4 месеца, след което вие ще напишете една дълбока статия във в. „Сега“, г-н Дончев ще я прочете. Пропуснах да спомена и него. След което ще има още и още коментари.

Споделям загрижеността ви за развитието на делото. Ще се случи това, което предписва закона. Не ни мислете толкова много, ще се оправим и без вас.

- Като казвате А, кажете и Б – довършете темата за политическото противопоставяне – докъде ще доведе за работата на съдебната система и прокуратурата това политическо противопоставяне, ако не се спре?

- Ще доведе до тотално противопоставяне на прокуратура и съд на първо място. Това ще се случи, ако се продължава по същия начин. Ще доведе до противопоставяне, което общо взето ще бъде изключително вредно. Единственото, до което няма да успее да доведе в момента е до така желаното противопоставяне да речем между главен прокурор и министър на правосъдието. Това няма да се случи.

- А ще се случи ли противопоставяне между главен прокурор и министър-председател?

- А защо трябва да се случи? Ако министър-председателят наруши законите – ще се случи.

- Една от критиките в доклада е, че още няма завършени дела за осъдени по високите етажи на властта.

- Възможни са два варианта. Единият е – досъдебни производства или преди тях разработки, оперативни дела за това, което наричаме корупция по високите етажи са налице, но прокуратурата, или каквато е тезата напоследък – главният прокурор общо взето ги държи – дали в своята библиотека или в своята каса, и те не виждат бял свят, т.е. те не виждат съд. Възможна е и втора теза – имаме готовността да сезираме съда с всичко – от министър надолу и от министър нагоре. Само че ние трябва да имаме качествени разработки. Не хвърлям камъни в ничия градина. Задайте въпроса на министъра на вътрешните работи , на председателя на ДАНС. В България няма осъдени министри. Колко разработки, касаещи зам.-министри са подадени към прокуратурата? Задайте им този въпрос. И ако те ви кажат колко са, и ако тази цифра ви впечатли – елате и ми кажете: Г-н главен прокурор, къде са тези разработки. Ако ви кажат – няма, не ми казвайте: Къде ви е борбата с корупцията по високите етажи.

- А няма ли такива разработки?

- Аз си познавам работата и смея да претендирам, че при всичките неща, в които съм обвиняван, чета.

- Защо вие се превърнахте в главния виновник?

- Защо трябва мен да питате? Защото съм най-удобен. Защото главният прокурор се оказа, че е виновника за разделянето на България от Румъния преди България и Румъния да бъдат разделени. Защото така е удобно. Това още веднъж идва да покаже не колко е значим главният прокурор, а колко сме разединени в цялостната национална позиция.

- На кого е удобно прокуратурата да е основния виновник?

- На тези, които най-малкото първо всеки ден медийно… Вие от коя медия сте.

- Няма значение.

- Как да няма. Искам да знам името и медията, която представлявате.

- Биляна Рилска от „Дневник“ съм.

- Това е удобно на вас, удобно на собственика на вашата медия. Това е удобно на определени политически сили.

- Г-н Цацаров, не разбирам защо влизате в такъв диалог с журналистите. Аз просто ви попитах на кого е удобно?

- Аз просто ви попитах от коя медия сте. Ако смятате, че това е тайна, простете за диалога, в който влязох с вас.

- В същия диалог влязохте с колегата от „Сега“.

- В същия диалог мога да вляза и с колега, който представлява медия на Пеевски да речем. Аз ви казах – това отравя българския медиен климат – интересите на собствениците ви. ТОва отравя медийния климат. Това отравя политиката в България. Това отравя бизнеса в България. И понеже ви е най-удобно – не на вас лично, вие сте журналист, понеже на тях им е най-удобно, ние сме най-големия виновник. Разбирате ли.

- Говори се за закон за печата, г-н Цацаров…

- Вие сте далеч по-компетентни от мен по тази тема. Аз съм на мнение, че всеки интернет сайт трябва да осигурява пълна възможност за идентификация на хората, които коментират след дадена статия, за да може да се осигури възможност на засегнатите. Има вече такава практика на Европейския съд по правата на човека, стартирало е делото в една от прибалтийските държави. Но, за да се даде възможност на всеки засегнат да търси своите права, при това от издателя на съответния сайт. А не в един сайт един коментар да е маркиран в жълто, друг в друго, а трети да е съвсем нечитаем, защото не се връзва с тона на статията. Но така или иначе обиденият – далеч съм от мисълта, че аз ще си търся правата, но засегнатият от коментара да може да реализира своите права. Всичко друго е лицемерие.

- Тогава в друг ракурс – трябва ли собствениците най-накрая да си декларират кой е собственик на коя медия точно и какви пари инвестират, с какъв произход са те?

- Мисля, че те и сега подават някакви данъчни декларации и всичко друго.

- Но вие знаете, че има дружества, които са контролирани, но не са собственост на определени лица.

- Вижте, не искайте от мен да давам съвети по въпроси, по които не считам, че съм най-компетентен. Имам предвид по отношение на начин на регистрация, на отговорност или показване на светлина на медиите. Свободните медии, свободните журналисти са може би едно от най-големите достижения, до които нормалният свят е успял да стигне.

- Преди малко говорихте за накърнени права, затова ви питам.

- Добре, кажете не са ли накърнени права ситуацията, при която – имате статия срещу лицето Х и собственикът на медията е лицето У. Е, имате безумни коментари срещу лицето, срещу което е насочена статията. Защо това лице да не може да си търси правата? Защо да няма стриктни правила за идентифициране на коментари? Между другото – писане коментари отдолу, под някаква си статия, тролене или както щете го наречете, за мен е безкрайно неприемливо по една съвсем друга причина – това е израза на анонимния страх – анонимно плюещ, анонимно подкрепящ, анонимно се радващ. Анонимният при вас е в жълто. Вече отдавна не чета, омръзна ми. А този, който не е в тона на статията, е в едно тъмносивичко, нечитаемо, гадно, защото той не се връзва. Абе, изсветлете ги всичките. Разбирате ли, да пишеш анонимно в жълто, в сиво, това е страх.

Източник: 24chasa.bg