Вальо Михов: Изборът на Боби Михайлов беше честен

Бербатов не може да се сравнява с Михайлов

Валентин Михов, едно от емблематичните имена в родния футбол, гостува в предаването "Код Спорт" по TV+. Точно 27 години изминаха от онази луда вечер на "Парк де Пренс", която постави началото на златната ера в българския футбол. Михов е сред малцината, проследили на живо паметната победа над Франция. Видял е всичко в най-популярната игра. Както се казва знае и "А" и "Б" за управлението на футбола, защото е бил начело на три ключови организации - най-успешният ни клуб ЦСКА, БФС и Професионалната лига. При предишното му гостуване в "Код спорт" довери, че точно той е запалил най-големия меценат в родния спорт Гриша Ганчев да прегърне идеята и да помага на футбола. През изминалата седмица пък Михов загуби мястото си като член на Изпълнителния комитет на БФС, но пък това го прави свободен да коментира извънредния Конгрес с чисто сърце.

- Здравейте, г-н Михов! Благодарим ви, че се съгласихте да гостувате в предаването "Код Спорт"! Желанието ни е за един откровен разговор, касаещ спорта, който хората обичат, но не им носи някаква особена радост през последните 17 години. Започваме направо към темата, която заинтригува аудиторията през седмицата - извънредния Конгрес на БФС. Защо Борислав Михайлов спечели и запази поста си?

- Защото в България все още има демокрация и всеки може да си дава гласа за този, за когото мисли, че е по-добре да спечели, отколкото другия кандидат. Това е единият отговор, а другият е, че това са 16-17 години управление, в което си направил и добри неща, сигурно и някои грешки си допуснал. Но може би добрините се помнят от някои. Докато конкурента, когато сравнявам две величини, трябва да има сравнение в управлението, в моженето, кой какво е направил. Може би тук делегатите нямаха база за сравнение, освен прекрасния футболист Бербатов и това, което направи като организация за подпомагане на доста деца - фондацията му, пък си има и негативното - отказването от националния отбор. Тук запалянковщината присъства в изборите, а всички знаем, че България обича изборите. Изборджийска нация сме. Виждаме какво става в държавата, а това е отражение и във футбола.

- Честен ли бе вотът?

- Абсолютно! Аз бях пред представителите на УЕФА и ФИФА и те постоянно слизаха долу, когато се провеждаше гласуването и следяха. Чувам, че имало хора, които не били допуснати, но не ми се вярва. Стигна се дотам, че бюлетините се показваха на хора, които са от другите кандидати. По-демократично не можеше да бъде - това е моето мнение.

- Продължава ли практиката с подарените топки и екипи на клубовете или нещата търпят развитие - пари, пътуване с чартъри с националния отбор? Не е тайна, че през годините преди Конгрес се ухажват областните шефове...

- Далеч съм от тези неща, не се вземат решенията на Изпълком. В смисъл вземат се като стратегия да се отпуснат помощи във вид на топки, но това на кой какво е дадено във вид на екипи и топки, не съм човекът, който ще проследява тези неща. Но е факт, че се прави.

- Знаете ли, винаги преди избори кандидатите почват да обръщат внимание на аматьорските клубове, защото те имат превес при гласуването, а преди това никой не се сеща. Четем в програмите как ще се оправи детско-юношеският футбол, аматьорският футбол как давал кадри, обаче всичко се забравя след като някой президент бъде избран, в случая Борислав Михайлов...

- Аз и да мисля и да искам не може, защото в Европа е така - всички клубове имат право на един глас. Искам да се върна малко назад, когато при нас професионалният футбол имаше четири или пет гласа, в смисъл "А" група, "Б" група имаше три, но се пренебрегваше аматьорският футбол, имаха по-малко гласове. От една страна е правилно всеки клуб да има един глас, но от друга страна не казвам, че хората по-лесно могат да се манипулират, но между аматьорски и професионален футбол няма сравнимост. Не подценявам аматьорския футбол. Там е основата, с която трябва да се почне - по градове, детско-юношески футбол. Едно време аз съм играл и в зоните във "В" група, в "А" окръжна съм играл. Това са най-хубавите мачове. Но просто гласовете - има много хора, не че случайно са попаднали там, но по-лесно могат да си изкажат мнението "за" или "против". Докато професионалните клубове са в по-близък контакт с Футболния съюз, с футболната стратегия. А някои аматьорски клубове са забравени от всички. Казвам това не като упрек към тях, а просто трябва по-често да се комуникира с тях, за да се видят проблемите. Не че не се знаят, но в тази криза, която настъпи, мисля че всичко това, което говорим е много пожелателно.

- Допусна ли грешки в кампанията си Димитър Бербатов?

- Не мога да казвам, да определям и да съдя дали е бил прав в кампанията си или не, дали е била добра или не. Просто не знам каква кампания е имал, не съм следил. Следих някои интервюта, може би нещо му попречи, защото не трябваше да бъде толкова злостен. Може да се каже по много по-приличен начин, по-коректен начин. Не винаги хуленето и критиките помагат. Пак може да се критикува, не говоря, че не може да се критикува, но трябва умереност, да имаш мяра, степен в изказването. Аз така съм се учил и продължавам да се уча. Трябва да кажеш, трябва да отговориш, но не с противопоставяне и веднага с казване на това, това, това - всичко лошо. Малко преля, отиде се в друга посока. И нещо друго - не може член на Изпълком... Когато има нещо нередно, аз трябва да го съобщя веднага, а не минавайки една-две години да вадим. Същото е и в политиката - вади се сега.

- Смятате ли, че за в бъдеще триото Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров е способно да се справи с "октопода", оплел родния футбол?

- Защо "октопод"? Едно време аз съм бил президент на Професионалната лига дълги години - с клубовете бяхме като семейство.

- Да, но сега е факт, че някои клубове в професионалния футбол се толерират за сметка на други. И всичко това идва от Футболния съюз, няма откъде другаде. Защо не се направи следното - да се отдели професионалния футбол от БФС?

- Тогава не сте ме слушали преди 15-16 години.

- Напротив, много внимателно. Бил съм на Конгреси от доста отдавна.

- Когато бях президент на ПФЛ, едно от предложенията ми беше Лигата да администрира първенството. На много места е така, но не навсякъде в Европа. По този начин много от проблемите, подхвърлянията, подмятанията, нападките срещу Футболния съюз, ще се прехвърлят в Лигата. Това казах и на Бог да го прости, г-н Славков: "Прехвърли топката. Остави някои от комисиите, които трябва да бъдат във Футболния съюз, не може всичко в Лигата, но администрирането - какво пречи?" Това е моя идея на повече от 15-20 години. И Любе Спасов, който беше ген. секретар, беше с мене тогава свидетел.

- Според вас морално ли е да си в екипа на Борислав Михайлов, да мълчиш да не казвам като какво и в един момент да решиш да смениш отбора и да преминеш при Димитър Бербатов? Говоря за лицето Петър Величков... Колко пъти по време на Изпълком вие сте го чул да критикува президента Михайлов?

- Именно това исках да кажа преди малко, че не може в този момент, когато вчера съм бил в един отбор, а днес - в друг, вече намирам отпреди две или три години слабостите в другия отбор, където съм бил. За мен не беше коректно изказването му. В интерес на истината вземал е отношение, но не е критикувал преди да излезе от ръководството на Футболния съюз.

- А той излезе след последния Изпълком преди Конгреса.

- Да, само на един Изпълком мисля, че не е бил. Беше и на последния Изпълком, гласува "въздържал се" на всичките позиции. Но именно тогава на Изпълкома е мястото, където да си кажеш: "Господа, аз така и така мисля, тръгвам си. Това, това, това беше в ред, но това, това и това не е както трябва."

- Страдате ли, че вече сте извън ръководния орган на БФС - Изпълкомът?

- Очакваше се, много години ми станаха. Хората сигурно подмладяват по цял свят, не знам как е. Такива хора на години не им трябват може би. Глас народен - глас божи. Като се видиш в списъка, че си последен, какво очакваш? Нормално е, но съм благодарен, че бях във футбола 35-36 години, а с годините ми като играч - да не казвам.

- Според вас трябва ли да има президенти на клубове в Изпълкома на централата?

- Това е много спорен въпрос. Аз съм си казвал мнението в далечното минало, когато бях президент на Лигата, че мястото на президентите е в Лигата.

- А политици имат ли място в Изпълкома?

- Мисля, че футболът не е място за политика. Самата игра футбол е вид политика. Хайде сега не може поради пандемията, но да събереш на стадиона 30- 40-50 хиляди, това е митинг. Казвал съм го много често - платен митинг. А митингите са безплатни.

- Някои от тях.

- Прав си. (Смее се)

- Нужно ли е партийните централи да се занимават и те с футбола? Понеже политиците оправиха държавата ни, която цъфти без никакво съмнение, та трябва да си заврат носовете и в най-популярния спорт... Защото партийните централи издават т.нар. окръжно, както говорихме преди 10 ноември, на партията за кого да гласуват отборите, които се издържат от кметовете - общинските клубове.

- При нас кой ни е политик?

- Вече кметът на Велико Търново е в Изпълкома, Камен Костадинов, който е в много топли отношения с ДПС и беше депутат от тази партия.

- Беше.

- Да, но още му се чува гласът. Въпросът е дали политиците трябва да са вътре във футбола?

- Не съм се замислял по този въпрос, но от близост с държавата футболът има нужда. Защото ние се сетихме за държавата при бившия прекрасен министър Кралев. Каквото и да говорят срещу него, може би беше първият, разбира се със съгласието на този, който трябва, да помогнат на футбола. Дотогава в моите стратегии, когато съм бил и в Лигата, и във Футболния съюз съм казвал - "връзки с държавата". Един човек от управлението на дадена организация трябва да отговаря веднага за връзки с държавата. Стратегията е да се направи така, както е в Европа. Строителството на стадионите, което го забавихме - 32-33 години минаха от демокрацията, а можехме да построим досега поне 14-15 стадиона.

- Ние нямаме дори един.

- Северна Македония направи финал на Суперкупата. Виждаме какво става в Унгария, какво става в Чехия - приказка. Това трябваше да направим и държавата след като ги построи, от професионалните клубове, което е най-голямата грешка, че ги направиха по този начин професионални, да скъсат връзката с държавата. Аз имам ваксата как се прави акционерно дружество успоредно до обществената организация с идеална цел и по този начин не пречиш на държавата да строи и да си поддържа нейните обекти. И в края на годината, когато си построил едно прекрасно съоръжение, държавата взема 10% от билети примерно, от трансфери, от ТВ права, от всичко, за да кажеш: "Благодаря ти, държаво, че ни направи такова бижу!"

- Какво не чухте от кандидатите за президент на Конгреса? Знам, че имаше освирквания, които са характерни за футболен мач, но просто такава е аудиторията.

- Аз не съм ги чул. Сигурно не съм бил в залата. Много неща може да не се чуят, защото беше съревнование на младите с по-опитните. Беше Конгрес на изпитание на чувствата на делегатите колко са верни, защото се чуха и от двете страни думи, които са характерни за българския език, какви хора има. Но това е нормално в България да обещавам на тебе и на тебе и накрая да излъжа единия от двамата. Много неща сигурно не се казаха, но това ще се види в новата стратегия, защото Боби Михайлов каза, че ще има промяна. Нека тази промяна да я видим и тогава мога да съдя вече, защото и неизказаното може би не е трябвало да го казват, да го копират. Може би тепърва ще има някакви битки.

- Нормално ли е журналистите да не чуват какво се случва в залата? Нямото кино беше популярно преди един век...

- Това го разбрах после от медиите. Не знам защо е така - картина без звук. Техническа грешка ли е или не?

- Не. Казаха, че така се правело в Европа. Един вид ние копираме европейски модел.

- В Европа така ли е?

- Аз не съм останал с такова впечатление, а и още от времето на Димитър Ларгов, Бог да го прости, журналистите бяха допускани в залата и нямаше никакъв проблем с тях. Изглежда, че на последните Конгреси журналистите пречат на ръководството на тази хубава къща в "Бояна".

- Да, аз го наследих, Бог да го прости. Междуособиците станаха много, както и в политиката, така и във футбола. Дотук ще спра и ще кажа аз какво съм правил - всеки месец среща с журналистите примерно. Не знам защо е взето това решение.

- Каква оценка ще поставите на Михайлов за работата му като президент на БФС? Той си постави "5" в предаването на Светльо Иванов по бТВ.

- Аз не съм оценител, не съм силен в оценките, а в други посоки, но за времето когато е бил, трябва да се направи анализ и от хора, които са били постоянно с него. Това са 17 години, ако не се лъжа. Мишо Касабов и другите, които са били толкова дълго, аз съм бил за кратък период с Боби Михайлов. Преди това той като вицепрезидент в управлението на БФС, а аз в Лигата, оттогава сме близки. Както и аз бях президент, а той капитан на отбора. Дълги години се познаваме. Но за оценките - може да се направи анализ и за положителното, и за отрицателното. Тогава ще се види с приходите какво е направено, как е направено, защото много упреци, които чух, не са истински. Обичам упрека, укора, критиката да е с факти и доказателства. Тук са били направени толкова инвестиции, толкова били откраднати... То се говори за всеки. Затова започнах, че аз съм българин, защото с това българско гражданство всеки ден за дадена личност, бивш министър, ние го направихме проблем... Добре, преди това не сте ли били свидетели на това? Не знаете ли, че е бил такъв или такъв? За Боби Михайлов почти всички знаят какво е положителното и са го оценили. Мисля, че оценката е на Конгреса. Да, изравнени битки бяха, изравнени гласове, но по-коректен от този избор аз не съм видял да е провеждан.

- Понеже вървим към края на нашия разговор - все пак имаше и нещо положително в деня 12 октомври - победихме Северна Ирландия в световна квалификация с 2:1. Виждате ли някаква светлина в този тунел?

- Виждам налагане на млади футболисти, както и това, което стана първо в Славия, сега в Левски и в много други отбори. Виждам младите, детско-юношеският футбол, за който милеем и сме говорили толкова много, както и аматьорският, да се тръгне по страната - такива таланти имаме още. България ражда таланти, само че ние искаме готова продукция. Да вземем някой по-скъп футболист и да плащаме по-голяма заплата - говоря го малко в кавички. Трябва да се обърне внимание на детско-юношеските школи действително от кадърните хора, на аматьорския футбол. Това, което правят и Славия, и Левски, мисля че ще рефлектира. Не казвам, че няма и други отбори, но тук по-явно вече виждам българчета. Защото Левски беше най-силен, когато имаше 10 юноши. Славия също виждаме какво прави. Дано и другите отбори и това да рефлектира в националния отбор. Млади отбори - това ми харесва, виждаме кадърни момчета. Някои го упрекват, че прави много промени в състава. Ами, трябва да ги оглежда сигурно, но за мен това е пътят. Младите хора трябва да влизат и да се изчака. Да се наложат, да вдигнат глави, самочувствие им трябва. Това е пътят.

- Ще доживеем ли националният ни отбор да играе на голям форум? Колко често още ще се сещаме за това незабравимо американско лято?

- Имаме едни кадри оттам...

- Всички имат, обаче живеем с този спомен вече 27 години.

- Колко бях сигурен, че ще бием тогава! Боже!

- На "Парк де Пренс" 17 ноември 1993 г.

- Ами, дано, дано се промени нещо.

- Ама вярвате ли, че това може да стане?

- Ще го повярвам, ако тръгнем заедно в други градове, села, ученически футбол, да събираме таланти, както беше. Имаше обаче треньори, педагози, психолози, учители. В един треньор имаше толкова събирателно можене. Мен ме е възпитавал, Бог да го прости, Гацо Панайотов. Такива шамари съм ял, докато ме научи! Като имам "четворка" в бележника, не ме пуска, т.е. от възпитание, манталитет първо вкъщи, връзката с родителите, връзката с училището. Ние трябва да се обърнем към тези хора, които могат да произвеждат таланти. Ицо Стоичков - голям! Знае си всички треньори - бат Сава, Оги, тези, тези... И аз ги знам. Всеки един голям футболист си знае треньорите. Подготвянето на един бъдещ футболист, на една бъдеща звезда тръгва от 9- 10 годинки от треньорското поприще. После отиват младша възраст, старша възраст. Много таланти се пренебрегват в България по места заради родителите. Който е по-богат родител, неговото дете играе титуляр.

- Накрая нещо за финал, г-н Михов?

- Ще кажа на хората и на зрителите на вашата телевизия да бъдат винаги такива, че да могат да се гледат в очите, да погледнат хората в очите, да не ги е срам да срещнат някой и да го погледнат в очите!

 

 



Снимка на Деня

МВнР: Сънародниците ни в Европа и Турция вече могат да гласуват, приключи вотът в Нова Зеландия