Намериха къде да се пазарят – в един мол.
Парламентът е празен – а те в мола.
Сякаш ни подсказват, че търговията ще има предимство пред политиката.
И нямат нищо против да изглеждат като съзаклятници във фантазьорството, по-точно - в измамата.
Груба ли ви се вижда тази дума?
Ето един пример – той ще ви е достатъчен.
Обещават, че ще сменят главния прокурор.
Обещават.
Макар да знаят, че това е абсолютно невъзможно – няма да имат достатъчно гласове в този Парламент – и в следващите няколко - за да променят Конституцията/в частта за Висшия съдебен съвет.
Но парадират с това измамничество.
Щом си позволяват такава лъжа, представяте ли си, какви други фантазии къдрят.
Измамничеството, изглежда, е заразна болест в българската политика.
И важен елемент от коалиционната „култура“ – така излиза.
Хайде, „победителите“ – с малко и за никъде - искат да додрапат до властта, на всяка цена.
Ами другите, те защо се съгласяват да продават тази лъжа – защото заседават в мол ли?
Знаят каква е истината, но приемат да се правят на глупци.
Нали театрото/говорилнята трябва да върви - за да мислите, че са тръгнали нанякъде.
Но, както е известно, само онзи, който няма мозък в главата, си въобразява, че върви напред - докато се щура насам-натам.
За него всички посоки водят все към славното бъдеще.
***
Да излезем от мола – на чист въздух.
Почина Иван Станчов.
Тъкмо на един истински аристократ като него му отиваше да говори, че у нас няма и никога не е имало аристокрация.
Когато през пролетта на 1990-а влезе за първи път в кабинета ми в телевизията, усетих веднага, че заедно с него влиза един съвършено друг свят.
А той само попита с какво може да помогне преди изборите.
Веднъж седяхме в „салона" на резиденцията му в Лондон, под портрета на руската императрица Екатерина ІІ.
И той ми разказа, как го посетил руският посланик и мърморел, че съвсем сме загърбили Русия.

„Ето - отвърнал Станчов с присъщата му интонация, в която иронията и добродушието странно се сливат - ето портрета на великата императрица!"
„Е, да, де - отвърнал руснакът - сложил си го, понеже е германка!".

Невероятен човек. Докато беше посланик в Лондон, един хартиен демократ го бе ядосал и може би за първи път беше изтървал нервите си. На едно съвещание във Външно министерство Станчов поставил някакъв въпрос. Онзи се направил, че не го разбира. Станчов повторил. Онзи пак не разбрал. „Господине - рекъл Станчов, - говоря седем езика, на кой от тях да ви попитам."
Можеше да го срещнеш в тълпите пред стадиона в Берлин - седнал на куфара си, да облича някакъв пуловер под костюма си. Дошъл направо от летището, за да гледа българския национален отбор. Никаква предвзетост. Пред него Симеон изглежда като горски, решил да хитрува с бракониерите.
Струпвам подробности оттук - оттам, може би не успявате да го видите, както трябва. Но малцина са предизвиквали истински възторг у мен, както този човек, уверявам ви.
Чакаме във ВИП-а. Пристига задъхан Миро /Севлиевски/ и казва: „Ела да помогнем на Джони, че ще се пребие сам!"
Отиваме в общия салон на пристигащите пътници и заварваме Станчов превит под някакъв огромен сандък - поредната апаратура за „Карин дом". Митничарите го гледат със страхопочитание, а той не позволява на никой да му помогне.
Всички лапат - а той все за клетите деца от „Карин дом" мисли.
Великолепен екземпляр в собствения си музей.
Няма вече такива хора - може би и няма да има скоро.
Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, за да им падне нашенската кир.
Ясно е – рядко са свестните хора, които биха устояли на изкушенията на Властта, тия, които кацат отвън, идват като аслани, а си отиват като лалугери.
Хора, като Иван Станчов, бяха от някаква невъзможна днес порода.
Само си представете: когато Станчов стана посланик в Лондон, се яви на аудиенция при Кралицата с фрака на дядо си Димитър Станчов, който също е бил посланик там.
Хора с история – родова и лична – това най-много ни липсва днес.
Само заради „Карин дом“ във Варна, Станчов заслужава да му се вдигне паметник.
Няма да се случи – напротив, скоро ще започнат да вдигат паметници на цървули.
Много е удобно – да не се притесняват излишно случайниците във Властта.
/Фрагменти от „Станчов и гушите“, 2009 година/