Пагубните реформи трябва да спрат, казва още проф. Даниела Дашева, оттеглила се от служба при Радостин Василев

"За съжаление, аз вече не зная какво се случва в министерството поради простата причина, че действително не съм там от два-три месеца. Виждам и чувам за това, което се случва, само от медийни публикации. Директна комуникация с министерството аз вече нямам никаква." Tова заяви пред „Сега”  проф. Даниела Дашева, която реши да хвърли допълнително светлина върху мотивите си да напусне съветническия пост в спортното министерство.

От думите ѝ се разбра, че в основата на неразбирателството с Радостин Василев стои именно набързо въведената програма за държавно финансиране на спорта. И по-конкретно нежеланието на министъра да се вслуша в мнението на своя съветник.

"Появиха се известни недоразумения по отношение на финансирането и моите виждания за това как трябваше да бъдат подкрепени федерациите - какво още можеше да се направи. Да, програмата съм я разработила като предложение, но смятам, че трябваше да проведем разговори с президентите на федерациите. Да чуем тяхното мнение за средствата, които ще получат, дали са достатъчни. Необходимо беше експертно мнение, но някак си не се вслушаха в това мое виждане. Аз смятам, че трябва да се комуникира с федерациите, с клубовете, а не просто да им се налагат решения", категорична е проф. Дашева.

Запитана има ли усещането, че повечето федерации са недоволни от забавеното финансиране и размера на отпусканите средства, но не смеят да надигнат глас, бившият съветник на спортния министър заяви:

"Федерациите до голяма степен са зависими от държавните средства, отпускани от ММС. Но програмата е за финансово подпомагане, а не за пълно финансиране на техните дейности. Проблемът е, че повечето федерации реално нямат други постъпления. Това беше и мое основно виждане - че приходите на федерациите от други източници също трябва да бъдат приети като един от критериите за финансово подпомагане с публични средства."

Даниела Дашева потвърди заключението от анализа на "Сега", че въпреки рекордния си бюджет за 2022 г. ММС отпуска много по-малък дял средства за дейността на федерациите. Което пък противоречи на гръмките обещания на министър Василев, че ще има увеличение на държавната субсидия за спорта.

"Ясно е, че бюджетът на министерството, що се отнася до политиката в областта на спорта за високи постижения, не е завишен така, както се очакваше. И може би федерациите ще имат проблеми в реализирането на своите дейности. Именно затова е важно всяка от тях да търси начини и за допълнително финансиране. Лично аз смятам, че по отношение на финансирането на българския спорт цялата система трябва да се преосмисли из основи. Но няма кой да чува вече", каза проф. Дашева.

Тя потвърди по категоричен начин и оценката си от публикацията във Фейсбук, че като специалист по спортно право настоящият министър няма достатъчен капацитет да управлява целия български спорт.

"Той може да разбира от правните аспекти. Там не съм специалист и не мога да коментирам, не знам докъде се простират неговите компетенции. Но аз ще го кажа съвсем откровено: мисля, че екрайно време спортът да се управлява от специалисти, от експерти.

Защото 30 години експеримент със спорта и с неговото управление виждаме до какво доведоха. Да, има някакви добри спортни постижения. Появяват се благодарение на генетичния потенциал на българската нация. Това е доказано. Все пак има и методика, не може да отречем българския опит в това отношение. Но само с това не става. Трябва не просто сериозна реформа, всичко трябва да се изрие и да се постави на съвсем нови основи", посочи оттеглилият се съветник на Радостин Василев.

Проф. Дашева обърна внимание и на активните действия на министъра, насочени срещу предишните управляващи и в частност срещу дългогодишния спортен министър на ГЕРБ Красен Кралев. Тя също намира това за важно, но според нея така всъщност се измества фокусът от най-наболелите теми за спорта в България:

"Той иска да докаже, че в спорта се наблюдава корупция. Разбира се, не съм "против" това да се осветлят редица незаконни действия. Но съм повече "за" да се говори за спорта, отколкото само за тези практики. Защото така се загубва смисълът на тази институция, която трябва да управлява спорта. Спортът има нужда от експертно говорене и от експертно управление. Защото иначе спортът просто губи смисъл като социален феномен. Никой не говори за спорта сред децата, за спорта в училище, за студентския спорт. За какво говорим?"