Борис Марков, шеф на предизборния щаб на СДС пред "Телеграф"

Г-н Марков, разбрахме, че на среща с вас Алексей Петров е лобирал Надежда Нейнски да бъде издигната от СДС за кандидат-президент. Кога се случи това?

- Тази среща се състоя в седмицата преди Националния съвет на СДС да излъчи своя кандидатура за президент. В предизборната кампания Михаил Михайлов – бившият шеф на правителствения пресцентър по времето на Иван Костов, се опитваше да ни помага със съвети за връзката с медиите. Именно Михайлов ми се обади по телефона и ме покани на среща да поговорим, без да уточни какво.
Отидох на уговореното място – ресторант „Елеа“, който се намира на „Славянска беседа“. Заведението беше празно, нямаше други клиенти, освен Алексей Петров, с когото се виждахме за първи път. Така се случи срещата – отивайки на нея, не знаех с кого ще се срещна. Влизайки, разбрах кой ме очаква. Посрещнаха ме, седнахме на маса в единия край на заведението. Г-н Петров стоеше срещу мен, пушеше пура. Запознахме се официално. В началото на срещата бяхме Михайлов, Петров и аз, като разговорът се водеше предимно от Михаил Михайлов. В този период, според медийни публикации, Алексей Петров се чудеше още дали да се кандидатира за президент. След отговора ми, че това не е еднолично решение, а на Националния съвет, се намеси Михаил Михайлов, който коментира, че най-успешният кандидат на десницата би била Надежда Нейнски. Заявих, че тя е една от евентуалните кандидатури, но в никакъв случай не може да се твърди със сигурност, че ще е тя. Беше ми обяснено колко тя е подходяща за десницата.

С какви аргументи?

Известна личност, популярна – общо взето, все общополитиески, а не конкретни аргументи. Този тип общ разговор продължи около 15-20 минути, след което на срещата се появи г-н Яне Янев. С него се познавахме, той седна на масата и разговорът продължи в същата посока – кой ще бъде кандидатът ни за президент, като Янев изрази мнението, че десницата трябва да излезе с единна кандатура. След около 10 минути аз ги оставих да си говорят. За тази среща си мисля, че никой няма да отрече, защото би било лъжа.

Какво беше поведението на Алексей Петров – опита ли се да обещае нещо в замяна на кандидатурата на Нейнски?

Не. Неговото мнение бе, че тя е най-подходящият кандидат. На тази среща Алексей Петров стоеше мълчалив, правеше своите заключения, включваше се с „да“, „не“, „добре“. Освен че каза мнението си, че най-подходящият кандидат не за СДС, а за десницата, е Надежда Нейнски, г-н Петров каза няколко думи и за националната сигурност.

Как приехте тези аргументи?

Към момента на този разговор, кандидатурите на СДС бяха три – Надежда Нейнски, Ваньо Шарков и Румен Христов. След този разговор, на който бях попаднал, първото нещо, което направих, бе да се свържа с тогавашния лидер на СДС Мартин Димитров и да му разкажа за срещата. Не разчитам на неговото мъжество да потвърди това, но е факт. В следващите два дни беше информиран и тогавашният ни експерт по национална сигурност – Димо Гяуров. Само няколко дни след това Надежда Нейнски отпадна като вариант за кандидат за президент и именно тази среща оказа влияние върху решението. До разговора с Алексей Петров тя се очертаваше като естествения кандидат с най-големи шансове. Но след като Алексей Петров се застъпи за нея, най-разумното решение беше тя да не бъде подкрепена, защото никой не може да оказва натиск над СДС. Било то и такава силова личност като Алексей Петров. Да, след като не бе избрана за наш кандидат, бяха измислени един куп доводи за това, че номинацията й не е приета, но истинската причина е тази среща.

Защо според вас Алексей Петров се е застъпил именно за Надежда Нейнски?

Това могат да го кажат само г-н Петров и г-жа Нейнски. Само те знаят какво са си говорили. Не знам защо беше предизвикан този разговор. Имам си лично обяснение, което не е политическо. Според мен г-жа Нейнски е искала да си гарантира със сигурност моята подкрепа, както и тази на Мартин Димитров при издигането на номинациите. Тя искаше доза сигурност, че ще бъде издигната като номинация, но това й изигра лоша политическа шега. Не се прави по този начин. Преди тази среща тя беше мой фаворит. Мисля, че и Мартин Димитров я подкрепяше, но това се промени. Фактът, че именно след този разговор кандидатурата й отпадна, е най-яркото доказателство, че никой не може да влияе на решенията на СДС. По ярко не можем да дадем. То отново опровергава и всички твърдения, които в момента се тиражират, че СДС умирал, че всичко, случващо се в партията, се дирижирало някъде отвън. Няма нито едно доказателство „за“ тези твърдения. Напротив – има доказателства точно в обратна посока. Целта на кампанията срещу СДС е една-единствена – да бъде разбита и унищожена партията, защото къса с всички интриги на политическо ниво, с всички външни вмешателства, с всички спорни личности от прехода. СДС се опитва да тръгне на чисто и ще го направи. Кампанията срещу нас е от партии на статуквото, които не искат да се появи формация, без зависимостти. Атаките им са провокирани, не от страх, че СДС ще има 30, 40 или 50% на изборите – това са илюзии, а от опасенията, че ние ще сме бялата лястовица, която ще доведе след себе си още партии без обвързаности. И така, сигурно след 4 г. ще се роди нова политическа система. А кукловодите на прехода не желаят това. СДС ще издържи на натиска и ще продължи на чисто и примерът ни ще бъде последван.

Преди дни вътрешният министър Цветан Цветанов намекна за договорки, които вървят в момента между Алексей Петров, Надежда Нейнски и Иван Костов. Вие знаете ли за такива?

Дали ще има връзка между Алексей Петров и „Единство“,  мога да гадая. Това го знаят те и Алексей Петров. Но че има връзка между „Единство“ и Иван Костов, вече е ясно дори за слепите. Това е най-яркият израз на опитите на синята номенклатура да направи всичко възможно в годините на прехода да остане в политиката. Ако полотиците на прехода се оттеглят от политиката, нещата в нея ще се случват по-ясно и прозрачно.

СДС поиска промяна в правилата при подбор на кандидатите за конституционен съдия. Има ли вече избистрени идеи в каква посока да са те?

- Цялото ръководство на СДС споделя тезата, че в този момент, който и кандидат да бъде издигнат за КС, ще бъде омаскарен. Както на политическата сцена, така и в съдебната система има хора, които не искат да бъдат допуснати нови лица. И заради това СДС е атакувано. Дано не прозвучи богохулно, но и Исус Христос да бъде издигнат, срещу него ще бъде изваден компромат за неизяснения произход на един от родителите му. Процедурата по номинация трябва да стане още по-публична, за да може обществото да си направи най-правилната оценка. Следващият кандидат трябва да бъде обявен достатъчно рано, да не е само един, хората да се запознаят с него, за да не се стигне дотам, че за три дни той да бъде омаскарен. Парламентът не трябва да получи кандидатурата в последния момент. Така кликите на Държавна сигурност няма да имат възможност само в рамките на няколко дни да изфабрикуват компромати. Кандидатурата трябва да бъде представена, да отговори на всички въпроси, които обществото повдига, да отговори и на ченгесарските доноси и едва след това да влезе в парламента. Депутатите не са съвестта на нацията, а партиите не са разследващи органи.