Ванухи Аракелян завършва Юридическия факултет на СУ „Св.Кл .Охридски” през 1988 г. Професионалният й път започва като стажант-съдия в Окръжен съд - Варна през същата година, преминава през ОбНС - Добрич, където е главен юрисконсулт. Съдия в Районен съд Варна от 1991 до 1996 год, там в последните две години е зам.-председател и председател на Брачна колегия. От октомври 1996 е съдия в Окръжен съд Варна, негов зам.-председател и ръководител на Търговско и фирмено отделение. Има ранг съдия във ВКС и ВАС. От юни 2004 година е административен ръководител на Окръжен съд Варна. Била е хоноруван асистент и лектор в ИУ Варна и Икономическия колеж при ТУ Варна по основи на правото, семейно и наследствено, търговско, финансово и гражданско процесуално право. Преподавател по Търговско право във ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Специализирала е в САЩ, във Великобритания по програма „Трейл” на Британския ноу-хау фонд. Лектор на семинари, конференции и дискусии, организирани от МП, ЦОМ, НИП, Патентно ведомство, в това число и в конференции в страни от Европа. Участва в работна група на ВСС по изготвяне концепция за прилагане на информационните технологии в производството по несъстоятелност, в съвместни проекти на МП и австрийското МП по прилагане на Work-flows в производството по несъстоятелност, както и в проект „Независима съдебна власт”. Тя е начело на Апелативен съд - Варна от 2014 година.

- Г-жо Аракелян, след броени дни официално отстъпвате председателското място на новоизбрания председател съдия Марин Маринов. Каква е личната Ви равносметка за извървения с Апелативен съд – Варна път през изминалите 10 години?
- Струва ми се малко рано за равносметка, тя тепърва предстои. Сигурно е, че изминалите 10 години не бяха лесни, но никой не ни е обещавал да бъдат. Най-хубавото е, че се доказа верността на твърдението „По-добре през тъмна гора, но с приятели и съмишленици отколкото през равно поле, но сам“.

Оценката задължително включва екипа – колегите съдии и служителите, с искрена благодарност към всички тях. Равносметката ми всъщност би трябвало да обхване не 10, а 20 години, защото толкова време бях административен ръководител на съдилища във Варна – два мандата в Окръжния и два в Апелативния. Дори докато подготвях кабинета за следващия председател, видях колко много неща съм донесла от Окръжния съд. Всички те донесоха много спомени, ситуации, емоции.

Но анализът не би могъл да бъде направен без факти и цифри. Ще спомена само три: За изминалите 10 години в Апелативен съд – Варна са свършени над 19 500 дела. Зад всяко едно от тях стои труда на по трима съдии и поне толкова служители. Гордея се с показателя за бързина – между 73 и 92% са приключени в 3-месечен срок - и най-вече с качеството – потвърдени и недопуснати до касационна проверка са средно около 80% от съдебните актове.

- А с какви чувства се разделяте с председателския пост?
- Както казах на колегите, когато се събрахме по повод края на тези два мандата, чувствата са многобройни, но ако трябва да отделя едно водещо, това е чувството на благодарност.
Виждам съдбовност в това да бъда 20 години административен ръководител. Явих се на 4 конкурса пред 4 различни персонални състава на висшия кадрови орган, включително в различна модификация – Пленум и Съдийска колегия. Казвам съдбовен шанс неслучайно. От една страна - заради моите корени. Внучка съм на бежанци – на хора, които са дошли в една гостолюбива, благородна и приятелски настроена страна, за да спасят живота си. А след един не толкова дълъг период аз, наследникът на тези хора, имах шанса да бъда председател на този съд.

Втората причина за благодарност е възможността да бъда председател точно на този съд, с този екип. При всеки повод съм казвала, че това е чест. Никога – от куртоазия, за протокола или за подходящност на фразата. Казвала съм го наистина от сърце. Защото в този екип има съдии с по 30-години съдийски стаж; съдии – лектори на български и международни обучения, преподаватели, ментори, доктори по управление; администрацията е изключително подготвена, състои се от хора със завидна почтеност и морал.

Третият повод за благодарност, в който има и надежда, е че не допуснах властова деформация през тези толкова дълги години на управление. Знам, че ако човек не е на нивото на изпитанието, на изкушението, съдбата ще си вземе даденото. Надявам се да не съм допуснала самозабрава, високомерие, авторитарен тон. Отново ще кажа думите на баща ми: „качвайки се по стълби, хората, с които се разминаваш, докато слизат надолу, някога са изминали твоите стъпки“.

- Кое смятате за най-голям успех при ръководенето на Апелативния съд?
- Безспорно създаването на екип. Няма да се спирам на материалните подобрения, които безкрайно ощетената като възможности наша сграда, позволи. Защото акцентът винаги за мен е бил върху човека, а не върху материята. Каквито и подобрения да сме правили, те не са били самоцели, а за да могат хората да работят по-спокойно, да имат условия, които да им позволят да са пълноценни членове на екипа. Да идват на работа с удоволствие. Но и с грижа и уважение към гражданите, които идват в съда, в съдебната зала.
Една общност не се създава бързо или от само себе си. Не можем да смятаме, че веднъж създадена, тя ще функционира без да се полага ежедневна грижа. Вярвам, че административният ръководител трябва да е естественият енергиен център на тази общност, да завихря позитивната енергия, подкрепата, насърчаването и условия всеки да покаже потенциала си.

- Какво остана недовършено?
- Искаше ми се да има повече обучения за съдебните служители. Констатирам с неудовлетворение това, че можех да бъда по-активна в създаването на такива възможности. Благодарение на Националния институт на правосъдието колегите имат поне по 2 обучения на година, но можехме да направим допълнителни, защото винаги всеки от нас се нуждае от обучаване и усъвършенстване. Недовършени останаха няколко битови неща, които с оглед на бюджета не успях да осъществя, но се надявам догодина да бъде одобрена заявката за тези подобрения.

- Кои от досегашните цели и направления в дейността на съда бихте желали да бъдат продължени от новото ръководство?
- Вярвам в приемствеността. До степен да я считам за част от формулата на успеха във всяка организация. Не допускам да има ръководител, който да иска да разрушава. Напротив – мисля, че всеки идва с желанието да направи нещо по-добро. Ключовете, които ще предам на колегата Маринов, са на г-жа Виолета Бояджиева, председателят на съда преди мен, светла й памет. Получих ги преди 10 години. Много от ключовете на тази връзка вероятно са за отдавна сменени брави, но въпреки това не посмях да махна нито един от тях. Само добавях нови. Говоря със символика, разбира се. Опитвах се да запазя фундамента, изграждан от председателите преди мен, с цялото уважение към името и труда им, и да добавя своя личен принос.

Би ми се искало следващото ръководство да продължи работата с децата, защото това е част от социалния дълг на всеки съдия – да прави необходимото за едно по-добро познаване на съдебната система. По този начин допринасяме за познаване на правилата – когато ги познаваме, можем да разберем защо даден резултат е такъв. Иска ми се и да продължи работата по двете специални за нашия съд авторски инициативи: Младежката академия „Космос и право“ и „Децата и наркотиците: истина и легенди“.

Друг приоритет на Апелативен съд – Варна е вече 8-годишното партньорство с школата по изкуствата „Дедал“. Акцент е и сътрудничеството ни с варненските университети. Мисля, че това са стойностните неща.

Пожелавам успех на новия председател, защото успехът на председателя е успех на съда, а важен е съдът. Той остава, той е центърът. 

Автор: Пресцентър Апелативен съд - Варна