Всичко от ДИМИТЪР ГОРЧЕВ:
Както си беше обявено в афиша, началото на концерта бе точно в девет вечерта.
Едва една трета от местата в Летния театър бяха заети от може би най-заклетите и верни почитатели на „Сигнал”. Едва час по-късно, след като вратите бяха отворени за „гратисчии”, не останаха свободни места, че чак и за правостоящи нямаше място.
Близо два часа продължи концертът, през което време легендарните рокаджии изпълниха почти всичките си хитове. Песни като: „Сбогом”, „Светофари”, „Лора”, „Да те жадувам” и други взривиха публиката (много малко млади и много повече възрастни фенове). И сякаш не беше нужно да свирят Химна на България, за да изправят гостите на крака.
„Сигнал” направиха и премиера на най-новата си песен „Чуваш ли”, посветена на Рони Джеймс Дио, която ще бъде включена и в предстоящия албум на групата, а може би и самият албум ще се казва така.
Бащи и синове, майки, дъщери и внуци успяха да изкарат музикантите на „бис”, за да изпълнят още веднъж някои от хитовете с тридесет и две-годишна история.
Архив Варна | 14-09-2010, 07:04 | ДИМИТЪР ГОРЧЕВ
„Съвременен танц” е новата специалност, която стартира в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства ”Константин Преславски”.
Тази година тя е само половин паралелка и ще се обедини с вече съществуващата и утвърдена специалност ”Български фолклорни танци” в една обща специалност ”Хореография”. ”Съвременен танц” има амбициите да се обособи като отделен клас след време.
Подобно на народните певици, които твърдят, че ”откак се помнят все пеят”, и хореографката на новия клас Теодора Станева се занимава с танцово изкуство от 5-годишна възраст под вещото ръководство на Галина и Стефан Йорданови във Варненската опера. Участвала е в „Бахчисарайски фонтан”, ”Хиляда и една нощ”,”Чиполино”,операта „Аз,Клавдий” и др.
През 1992 г. създава балетна формация „Карма”, с която осъществява много турнета извън пределите на страната. Един сезон е и постановчик на концертите на Георги Христов. Десет години по-късно балетната формация се превръща в Танцово студио „Карма” към читалище „Отец Паисий”. Доскорошни нейни възпитаници днес са ученици в „Национално училище по танцово изкуство” в София. Четири поредни години от 2006 до 2009 г. балетни формации под нейно ръководство са лауреати на Националния фестивал по модерен балет.
Дали зодиакалната й принадлежност - „Везни”, определя нейното постоянно търсене на нови идеи и стремеж към усъвършенстване?
Теодора е със степен бакалавър „Хореограф педагог” и степен магистър
„Балетна педагогика и режисура”. Не се задоволява единствено и само с университетските си знания и се включва активно в различни международни семинари и академии в Корея, Финландия, Швеция...
При многобройните си пътувания по света е имала шанса да работи със световнопризнати хореографи и педагози като: Ели Полиш/САЩ/, Бенджамин Феликсдал /Дания/, Емилио Пирели/Швеция/, Лиз Империо/САЩ/.
„Под тяхно ръководство съм изучавала „Джаз танц”, който е в основата на моята преподавателска и хореографска работа”, споделя Теодора.
Изключително е благодарна на преподавателя във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” асистент Ивайло Иванов, който прегръща идеята за създаването на специалност ”Съвременен танц”.
Но идеята би останала само идея, ако не среща пълната подкрепа на директорката на НГХНИ ”Константин Преславски” г-жа Крачунова. Наред с овладяването на танцово –сценичните умения в гимназията е застъпена пълната общообразователна програма, обхващаща учебния материал от четвърти до дванайсети клас. Понастоящем обемът знания и предвидения за това хорариум е в пълно съответствие с държавните образователни стандарти за всички средни училища.
Възпитаниците на новата специалност ”Съвременен танц” имат възможност да продължат образованието си след дванайсети клас в бакалавърска и магистърска степени в специалностите ”Съвременен танцов театър”, ”Вариететен танцов театър”, ”Българска народна хореография” във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” и други учебни заведения в страната и чужбина.
„Нека първо да създадем добри знаещи танцъори, а след това добри хореографи", споделя амбициите си Теодора и продължава: ”Не всеки добър танцъор е добър хореограф. Целта ни е да подготвим добри танцъори за света. Световната тенденция при кастингите за различни постановки е изискването за „отлична класика и перфектен джаз”. Ние няма да наблягаме толкова много в обучението на „палцова техника” както е в балетно училище, но, разбира се, основата, на която ще стъпим е класическият танц. В САЩ най-скъпо платените актъори са комбинативните танцьори. Не очаквайте от нас лауреати на Международния балетен конкурс. Това не е наша цел. Съвременният танц - свобода на движението,духа и тялото”, Колкото до тазгодишния Балетен конкурс във Варна ТеодорА казва:
„Корейци,китайци.......страхотни са !” – и замълчава .
Теодора Станева
Връщам я „обратно в клас”,защото и тя заедно с учениците на петнайсети септември ще прекрачи прага на НГХНИ”Константин Преславски”,но вече като преподавател по „ Съвременен танц”:
„Като първа година знам, че ще е трудно. Само осем деца успяха да минат прага на приемните изпити. Но ще успеем",
Новините | 03-09-2010, 17:56 | ДИМИТЪР ГОРЧЕВ
Аниматор или детегледачка в детски кът: една нова професия за България, която има претенциите да е малко по-различна от тази на детски възпитател или учител.
Всъщност не знам дали е точно професия или просто любимо занимание, но е факт, че вече се наложи през последните години. Кое продиктува нейното възникване? Годините, разбира се.
Вариант едно: Мъже - позамогнали се и забогатели (бързо), оженили се впоследствие за жени (красиви) или станали красиви после (тунинговани), които са длъжни да им родят поне едно дете (Ванеса-Мари, Вилиамира или Денис-Николо), което всъщност не могат да траят, защото им отнема от драгоценното време за разкрасяване и поддръжка. Но не могат и да спрат да се до– и разкрасяват и да се отдадат единствено и само на наследника, защотооооо ще им спре кранчето за разкрасяване и въпросният мъж може да си потърси друга, която все още не е раждала и няма целулит и стрии след раждането и е единствено и само с нейната си коса без допълнителни кълчища за обем и дължина, а щастливо родилата да остане на сухо и откъм финансиране, и откъм мъжови ласки. За да бъде изпълнено условието на тази запазваща брака и семейната хармония тайна, са необходими часове - ако не всеки ден, то поне през ден, прекарани в разни разкрасителници. Е, да, ама кой да гледа детето след като мама е минимум по два часа заета със себе си. Детегледачка?! Абсурд! Една детегледачка струва поне 40 лева на ден (без храната). Пък и бащата не желае да се мота „някаква чужда” из къщи, докато той е по неговите си дела, или може би има опасения, че ...”а бе, всъщност тя, мойта курабия дали само на фризъор ходи илииии...”. С една дума тунингованата мама остава без детегледачка! И тогава тя открива, че до „нейния”център за красота има кафене с детски кът... И, оооооо чудо: евтиния - 3-4 лева на час за детски аниматор, който да гледа и забавлява детето без дори таткото да разбере за това.
Вариант две: Майка, баща и дете. Бащата работи до 17 ч, майката до 16.30 ч, а детето е на детска градина до 18 ч.
А) Майката може да отиде на фризьор след работа (ако излезе 15 минути по-рано от работа), да вземе детето от детска градина, да отидат с детето в някое кафене, където има детски кът с аниматор и да изчакат таткото след работа. Детето си играе в детския кът (има кой да го гледа да не се удари), а майката и таткото си пият кафето. Това е вариант, при който не знаем нищо за бабата. Майката и таткото са само двамата... Като гаджета.
Ама майката от време на време хвърля по едно око - какво се случва в детския кът, „нищо, че има аниматор”.
Б) Бащата взема детето от детска градина. Майката ще закъснее от работа, „защото приключват месеца”. Бащата пуска детето в детския кът, където има аниматор, и сяда да си дочете вестника. Бащата е спокоен и въобще не поглежда в детския кът какво се случва: „нали плаща на аниматор - той да се спасява”. Докато дойде майката, малкият вече е успял да разясни на „нищо неразбиращия аниматор”, че Инджи от сериала „Перла” най-накрая е забременяла от Мехмед.
Вариант три: Детето има рожден ден. „Стига вече сме събирали вкъщи баби и лели! Децата ще играят в детския кът на пицарията. Там има и аниматор, не е скъпо, ще ни направят и отстъпка за толкова деца, а ние спокойно ще хапнем-пийнем с майките и татковците на другите деца".
Колелото се завърта и, ако си малко по-предприемчив и проницателен, веднага намираш място в кафенето и пицарията си и правиш детски кът.
Обзавеждаш го шарено и по детски забавно и търсиш аниматор. Трябва да е млад човек, усмихнат, спокоен. Да не избухва лесно, да намира как и с какво да забавлява децата. Да може да играе с деца. Не е лесно.
В пицария в центъра детският кът даже си има име: „Ко Ко Джо”. Аниматорът на смяна днес там е Зинеп. Родена е в Швеция, но е била на една годинка, когато семейството й се прибира в България. Тя е студентка в Свободния университет. Учи счетоводство и финанси. Ама трябва и да се издържа.... Харесва работата си като аниматор. За нея това е забавно и разнообразно. Е, понякога по-малките я изморяват. Но пък те са и по-забавни. Учи ги да познават буквите, числата, цветовете...
Смешното е, че и тя като хлапетата се страхува от пукане на балони. Има си и любимци - редовни посетители в „Ко Ко Джо”. Според Зинеп има разлика при децата в една и съща възраст, но с различно възпитание и семейна среда. Няма лоши деца, но й се е случвало да чуе думи като „идиот” и „мърша” от устата на 4-годишни. И тогава влиза в ролята на възпитател, макар че: ”Аз трябва да ги забавлявам и играя с тях, а не да ги превъзпитавам”. Винаги пита децата на какво биха желали да играят. Най–често играят на „Майки и деца”. Ролята на бащата в детските игри не фигурира.
Понякога майките оставят децата и се забравят в приказки с приятелки на кафе. Ако някой доведе видимо болно дете (хремаво или кашлящо) Зинеп тактично обяснява на родителя, че не може да го приеме.
„Харесва ми да работя като аниматор. Не знам докога", казва Зинеп и бърза да влезе в детския кът, защото там вече я очаква един малчуган.
Баба му си поръчва едно фрапе, а аз оставам да погледам малко, защото и на мен ми е забавно...
Животът | 28-08-2010, 10:16 | ДИМИТЪР ГОРЧЕВ
Пак е лято и по традиция в последния петък на август най-тържествено ще се открие филмовият фестивал „Любовта е лудост”. Поредният.
Хубаво, нека, лошо няма. Поле и форум за прояви и изяви, съпътстващи мероприятия. Гости и филмови дейци отвсякъде. Актъори, режисъори, сценаристи и сценографи, критици и журналисти... Е, да, ама не. Пак церемонията, си мисля, че ще бъде добре познатата и вече научена, пак червената пътека, по която си мисля, че пак ще минат онези всичките, пред чийто талант и майсторство се прекланям ниско. Пак обичайно заподозрените, които имат пряка връзка с киното, а някои дори родствена, но с любовта и лудостта тя е доста далечна от екранна гледна точка... Пак ще се надяваме да срещнем по улиците на Варна някои от световните „секс символи” – Ален Делон, София Лорен, Бриджит Бардо... Тц!
Или някой от родните. Ама кой, като повечето от тях вече не са между нас. А други са вече само символи. А някои от по-младите са повече „секс”, ама дай, Боже, да се утвърдят и като символи...
И после на коктейлите след прожекциите със сигурност срещаш много и до болка познати лица, но не и тези, които до преди малко са били на белия екран. Застаряващи и понапълнели вече актриси, изглеждащи доскоро секси, се навъртат и кикотят около млади режисъори с надеждата да доизиграят ролята на живота си. Млади и досега незабелязани актриси се навъртат и кикотят около стари майстори на лентата с надеждата, че в следващия момент ще започне бляскавата им кариера.
Лошо няма. Ако от всичко това се получи хубав филм, печели и киноманиакът. И всички в тоя цирк ще са доволни, нали ?!
Със сигурност ще гледам някои от филмите на фестивала, ама още не съм решил кой. Или по-скоро ще се доверя пак на кинокритиците и след фестивала ще гледам препоръчаното от тях.
Без да се надявам на някаква убийствена съпътстваща фестивала супер програма решавам да си спретна една такава. Оказва ли влияние по това време на годината провеждащият се кинофестивал „Любовта е лудост” върху посещаемостта и продажбите в „секс шоповете”? Ами да! Ето това е моята съпътстваща програма. Звъня на Григор. Той е собственик на такава верига магазини. Ха, по ирония на съдбата само преди два месеца е отворил врати най-новият „sex free shop” на същия булевард, където е Фестивалният комплекс, няколкостотин метра по нагоре. Нямам време да го чакам да се освободи, все пак е зает бизнесмен, а моята програма тече вече и хуквам към магазина. Без малко да ме възпре една голяма червена точка на вратата, която не позволява на лица под 18 години да влизат вътре. Нахлувам. Младо и симпатично момиче със стирка в ръка чисти. Часът е десет и двайсет, тъкмо е отворила магазина. Представям се и се запознаваме с Елица. Ако си мислите, че продавачките в такива магазини са по прашки и камшик в ръка - лъжете се. То и аз си представях такава продавачка – мръсница, ама... Елица е достатъчно мила и любезна да ми обясни всичко и да ми отговори и на най-глупавите въпроси, свързани с артикулите и мазилата, доставящи удоволствие и наслада, както на мъже, така и на жени. Разбирам, че е студентка. До преди два месеца е била секретарка в строителна фирма, ама кризата... Кандидатствала за работата по обява във вестника. Отишла на интервюто заедно с приятеля си, който не го притеснявал фактът, че тя ще работи във „sex free shop”.
Все пак е работа на продавач-консултант. Майка й е учителка и се смяла, като разбрала къде е кандидатствала Елица за работа. Даже е ходила при нея в магазина. За два месеца вече може да се каже, че е понатрупала достатъчно стаж и ми разказва и някои комични ситуации. Достатъчно дискретна е, за да ми отклони любопитството кой от известните личности на Варна е техен клиент. Има. Даже нещо повече – световно известни имена са клиенти на магазина и са влезли с конкретно търсене.
За мое голямо учудване се оказва, че жените са по-смели от мъжете. Сам мъж рядко влизал в магазина. Мъжете са по-срамежливи. Обикновено е с жена или приятел. За още по-голямо мое учудване (мислех си, че мъжете си купуват главно презервативи) мъжете по-често купуват вибратори, отколкото жените. Жените пък имали и конкретни търсения. Сега изключително търсен бил един такъв вибратор среден размер син цвят, металик. Ура! Жените не харесват огромните вибратори. Хит са и различните еротични костюми сред жените заедно с различните камшици, белезници и разни накрайници за мъжкото стърчило. Много от клиентите предпочитат различните сувенири и джаджи, доставящи удоволствие, за подаръци. Разглеждам с любопитство и щанда с вагините. Те са с киберкожа. Като истински са... И за тях имало търсене. А най-голям хит в момента били вибро яйцата.
{gallery}Story/2010-08-26-sex{/gallery}
Един огромен щанд привлича вниманието ми. Различни тубички и флакончета за какво ли не. Някои са за мазане, други - за пръскане, трети - за пиене. Но всички, пълни с нещо, което те кара да се чувстваш на седмото небе по време на секс – самостоятелно, дуетно или... колкото толкова.
Най-накрая го видях и това прословуто чудо „Испанска муха”. Капки.
Двайсет капки и ставаш шампион в леглото. За него или за нея, без значение. Съдържа екстракт от крилата на някакъв бръмбар, който живеел само в Испания.
По „неофициалната статистика” на Елица чужденците по-често купуват секс филми. Българинът пиратствал по интернет. Но пък за сметка на това, ако някой българин се интересувал от такива филми, предпочитал „аматъорските”, а не режисираните с разни гримирани и насиликончени секс бомби. Интерсено...
Интересно и забавно е с Елица в „sex free shop”-а. Без да се усетя е минал вече час.
Направо да подлудееш от любов...
Архив Варна | 26-08-2010, 16:19 | ДИМИТЪР ГОРЧЕВ
Той е Кени. Клоун. Уличен клоун.
Може да го срещнете случайно, а може и да го потърсите по някоя от централните улици на Варна, Пловдив, Бургас,.... Париж, Амстердам, Ню Йорк.... Варна.... По гезмето или както казваме ние ”по стъргалото”.
Появява се обикновено вечер или в по-късните следобедни часове. Лесно ще го познаете. Облечен е семпло без излишни панделки и копчета или грим. Гащеризон с много джобове, черно бомбе и червена топка за нос. Джобовете му са пълни с какво ли не. Сякаш някой е изсипал вътре един хипермаркет от тия „За един лев” - балони, водни пистолети, биберон, гумена бухалка, трион, гребен....
Всяко едно нещо от джоба на Кени си има своето време и място в неговата програма. Обаче няма сценарий. И никой никога не знае и не предполага какво ще се случи после. Ако преди малко е направил балон-кученце за някой мушморок след малко сресва с огромен гребен плешив чичко, а после току е надникнал с лупа в пазвата на някоя случайно минаваща кокона.
{gallery}Afish/2010-08-22-kloun{/gallery}
Варна, бул.”Сливница”. Часът е около 18:30. Кени се появява от някъде с една раница на рамо заедно със съпругата си Мариана и малкия Радо. Радо е на четири години хлапе и е синът на Кени. Сладур. Рус със сини очи и много приказващ. Говори правилен български език като голям и много пита, но и за всяко нещо си има обяснение. По детски. Но е един забавен събеседник. Тримата сядат в едно от кафенетата пред Фестивалния комплекс. Кени започва да вади от раницата си всевъзможните джунджурии и да си ги пъха по джобовете. Радо и майка му си поръчват нещо разхладително за пиене и въобще не обръщат внимание какво прави Кени.
Седя на съседната маса и ги наблюдавам. Не му се обаждам. Знам, че адреналина му е качен на макс и не искам да го разсейвам. Предстои му представление, а на мен ми е любопитно как ще започне. Кени прави лека гимнастика с ръце, крака, разкършва си леко врата слага си червения нос и черното бомбе и излиза на улицата. Тълпата го обгръща. Започва да ходи със забързана крачка напред-назад. Аха, маркира си територията или си очертава сцената. Около петдесетина метра се получава горе–долу негова територия. Ако някой премине в следващите минути през „неговата територия” неизменно става и участник в неговото шоу.
Задават се две момичета ядящи сладолед на фунийка. Кени се засилва към тях с протегнати ръце и току да прегърне едната от тях ги подминава много бързо и се блъска уж случайно в младежа зад тях. Те се стряскат леко и спират да разберат какво се е случило. В този момент Кени за секунди вади от джоба си един балон и за още по-кратко време им поднася вече едно готово „балонено цвете”. Те се усмихват, но не продължават по пътя си. На тях вече им е интересно и любопитно да разберат какво ще се случи по- нататък. Дали някой друг ще получи такъв подарък? Оглеждат се. Вече са център на внимание. И тогава Кени без да говори си посочва бузата. Аха, иска целувка. Едната се престрашава и го докосва леко с устни. Той е щастлив и посочва другата буза. Получава още една целувка... Кени показва колко много е щастлив. И сега вече става... интересно. Леко се обръща с гръб и с един пръст посочва дупето си... Но не получава целувка. Момичетата се заливат от смях и продължават към Морската градина. Но след десетина метра се спират и остават на улицата за да погледат какво ще се случи със следващите „жертви” на Кени.
От към хотел „Черно море” се задава дама на колело. Изведнъж Кени изсвирва много силно и се озовава пред нея. Тя се стряска и спира. Без да говори той и иска документите и я пита с подсвирквания „накъде е тръгнала без каска”. Тя също махайки с ръце му обяснява, че тръгнала към Морската градина. За секунди от ръцете на Кени се появява един „балон-каска”. Поставя и го на главата и й пожелава приятна разходка. Тя се усмихва и продължава. Но всъщност не продължава, а спира малко по-надолу и остава да гледа какво ще се случи после...
От кафенетата вече надничат любопитно. Хората вече не говорят помежду си, а гледат с интерес към улицата. Шоуто вече е започнало. Момче и момиче с е прибират от плаж. Вървят бавно. Мързи ги. Държат се за ръка. Той говори по мобилния си телефон. Тя зяпа напосоки. Но... навлезли са в територията на Кени без да знаят. И тогава се появява той. Тръгва зад тях. Хваща нея за ръката и й дава знак да мълчи. Тя се подсмихва и спазва указанията му. Пуска гаджето си, а младежа продължава нагоре говорейки по телефона без да подозира какво се случва. Тогава Кени му изсвирва с уста и почва уж да се целува с нея. Младежът се обръща и без малко да си изтърве телефона. Тълпата се залива от смях. Кени прави за секунди балонена шапка с рога и му я поставя на главата. ”Рогоносецът” леко с е подсмихва, но и леко се изчервява....
Тълпата се смее.
В следващите петнайсет-двайсет минути на улицата е весело. Малко имитация, малко сатира, малко себеирония, малко смешна ситуация и накрая малък подарък от балони за всеки превърнал се в герой и партнъор в неговата игра. Аплодисменти...?! Да, разбира се. Има ги. Кени даже дирижира различните кафенета, ресторанти и насъбралата се публика в кой момент кой да пляска. Даже има и съревнование от кое кафене ще му пляскат повече. Следва продължително изсвирване със свирка, поклон и Кени си сваля шапката с ръка. Държи я пред гърдите си и стои мирно. Поглежда в нея и не многозначително се подразбира, че е време някой да плати за този уличен спектакъл. Цената на билета е никому неизвестна, защото билети няма. Ред и място също. Всеки е гледал от където си иска или от там, където си е мислил, че няма да попадне в територията на Кени. Първите се престрашават и пускат по някой лев-два, един,... пет, два, десет. Има и монети в шапката. Кени на никого не се сърди за оценката, която получава изразена като пари за играта си на улицата. Благодари на всички дръзнали да приближат шапката му. После вади един воден пистолет и тръгва по масите със шапката в заведенията наоколо, откъдето някои са се смели през сълзи на неговото импровизирано шоу. Някои, които ги е домързяло да станат и да идат до шапката сега вече си отварят портфейлите. Други си обръщат главата на другата страна, а трети внезапно започват да говорят по телефона...
После Кени тръгва към масата, на която го чакат Мариана и Радо. Вади от раницата си една хавлиена кърпа и попива потта от челото и гърдите си. Горещо е. Сяда и запалва една цигара. Изчаквам го да си поеме глътка въздух и го поздравявам за забавните минути. Той ме кани на масата и аз сядам за да си поприказваме, но с уговорката от моя страна, че ще си говорим докато той прецени, че е станало време за следващото шоу на улицата т.е. докато се смени клиентелата от съседните кафенета и седнат нови посетители, които може би ще се превърнат в неволни зрители и участници. И докато си говорим за това-онова сервитъорката му носи бутилка бира. Кени не е поръчвал. Черпят го от една съседна маса.
Говорим си и той се връща назад във времето, когато е излязъл за първи път на улицата. Преди 20 години в Париж пред кафе ”Спокойния татко” се състоял първият му уличен спектакъл. Играл е близо 2 часа. Може би е било смешно не само за публиката му, но и за самия него. След тази игра си тръгнал от улицата с 300-400 франка в шапката. Все ми се иска да го питам, коя е по–добрата школа: НАТФИЗ ”Кр. Сарафов” или улицата. Знам, че Кени е учил „куклено актъорско майсторство” в класа на проф. Дора Рускова и проф. Атанас Илков. А това впоследствие си оказва и своето влияние при осъществяване на една от амбициите и желанията му. От миналата година Кени си има театър - „Хенд”, със собствена зала в Пловдив и е негов директор. Разбирам, че голямо влияние в кариерата му оказва и обучението му в UTICA COLEGE OF CIRACUSSE UNIVERSITY – NY USA – специалност „сценични изкуства”. Разказва ми как е държал в ръцете си най-известните кукли в света - жабока Кермит и розовата свинка Пиги... и зениците му някак си се разширяват.
А първото му улично шоу в България е чак през 1996 г. в Несебър на входа на Стария град. Ето, още едно доказателство, че никой не е пророк в собствената си страна...
Във Варна не е играл през последните пет години. Но това лято е тук. Като един градолюбец бързам да го питам, как му се струва варненската публика. Разбира се, че оставам доволен от казаното от него: ”Варна е чудесен град за работа на улицата. Варненци имат добро чувство за хумор и лесно се включват в импровизацията. И някои курортисти, разбира се. Целта на моето шоу е не да уязвя някого, а да го накарам да се усмихне. Да стане по-добър.”
Разказва ми и за някои трудни моменти, когато по една никаква причина... или някаква „шоуто не тръгва и не тръгва”. Нещо не се получава. Спира представлението покланя се, но тогава „шапка няма”. Може би денят е такъв, че не е „ден за улицата”.
И така се отплесваме в приказки, че вече е притъмняло. Аз се притеснявам, че му отнемам от работното време и го питам, кога ще започва следващото му шоу. А той съвсем приятелски и спокойно ми казва: ”Ммммм, днес повече няма да играя! Вече пих бира. Не става.”
Опитвам се да го накарам да ми обясни разликата в усещането при играта му на сцената на театър ”Хенд” и улицата. Замисля се. ”Когато разсмея някой на улицата това ме прави щастлив.”
Разделме се приятелски с прегръдка и пожелание да се срещнем пак. Но аз настоявам пред него да си организира нещата като директор и да гостува театър ”Хенд” във Варна с някое от представленията си. Усмихва се.
„Тепърва ни предстои много работа и срещи с публиката в театралните салони”.
А аз си мисля кое по правилно: ”Добрият клоун е добър човек!” или „Добрият човек е и добър клоун” ?
Архив Варна | 22-08-2010, 10:50 | ДИМИТЪР ГОРЧЕВ
