В народните вярвания, Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, на този ден се плетат и кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник. На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка)- обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", цялото домочадие повтаря словата. Смята, се че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, деня и нощта се кръстосват, студа наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста, през идната година. На 14 септември се отбелязва църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен" - той е един от четирите дни в година, в който според православната религия се извършва поклонение. На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. Същият ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите. На Кръстовден се спазва строг пост "говеее се за кръста" и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н. На трапезата има: грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни. Имен ден имат: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри