Тези дни малка група посети град Струмица: авторката на документалната поредица "Ванга в народната памет” Лалка Бенгюзова, поетесата Катерина Кирянова, доц. Златко Павлов и Елена Митева. Пътуването стана по покана на Фимка Михайлова от град Струмица – съседка и приятелка на Ванга, автор на единствената засега книга за Ванга в Република Македония "Ванга... и ... аз” (2014). Двете досегашни издания на книгата правят общо 1000 екземпляра тираж и се разпространяват безплатно – така си е обещала авторката. Уговориха се следващата среща да е в Благоевград с представяне на книгата „Ванга... и ... аз”. Както именитата си съгражданка Ванга, Фимка обича цветята и им посвещава много време. На снимката над главата ѝ се виждат керемидите на постройка, на чието място преди 104 години е била бедната къщурка с две стаички, в която се е родила Ванга. Фимка разказа на Лалка Бенгюзова как именно нейната поредица спомени за Ванга я е подтикнала да напише своите спомени. Пак по същия пример възнамерява да събере и издаде книга със спомени на струмичани за Ванга. На срещата бяха и известната петричка поетеса Катерина Кирянова и редакторът на книгата „Ванга... и ... аз” Иван Котев – издал книгата "Мъдростта на вековете” с народни поговорки и пословици от Струмица и Струмишко. Сладките приказки продължиха и на обедната трапеза – пържена прясно уловена червеноперка от Дойранското езеро. Катерина Кирянова подари на Фимка и съпруга ѝ Коце няколко от своите най-нови книги. След почти петчасовото гостуване в дома на Фимка гостите направиха кратка разходка из централните улички на Струмица. На връщане групата се отби и на Ханската чешма (непосредствено след Ново село по посока Петрич). На това място вихрушка вдига във въздуха Ванга и я захвърля на два километра разстояние. Вследствие нараняванията русата синеока девойка ослепява, но пък няколко години по-късно ѝ се отварят други "очи” – придобива дарбата да пътува в миналото и в бъдещето. От издълбания върху камъка на чешмата надпис най-ясно се вижда името "Ванга”. Писателите и творците на изкуството са хората, за които няма граници. Те разчупват ледовете и събират хората. Прав е Гоце Делчев с неговите мъдри думи: "Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите". И тази среща е поредно потвърждение на думите му.