Родолюбиви добруджанци посетиха манастирите на Северна Добруджа (фоторепортаж)
Има едно парче земя, за което днес малцина българи се сещат. Това е Северна Добруджа – забравената българска земя! Християни от Варна и Добрич усетиха духа на отминалите времена при посещението си на манастирите в Северна Добруджа. Първият посетен манастир в Северна Добруджа бе Челик Дере. Той се намира във Фрекатей окръг Тулча и е един от най-известните православни женски манастири в Добруджа. Челик Дере е кръстен на близката река, което в превод от турски означава "река от стомана". Хората, които са построили църквата от Трансилвания и Бесарабия са били свещеници, които са живели по планинските Атон в Гърция. В манастира се намира Чудотворна икона на Исус Христос – иконата, която се почиства сама, иконата на Дева Мария-оцеляла при два пожара. Манастирът "Кокош" е на 6 км северно до селото - значим паметник на културата. Според акад. Стефан Младенов "кокош" е старата българска дума за петел, както е изобразен на резбован висок дървен кръст, стоящ върху постамент в двора на манастира. Това е най-старият запазен мъжки манастир в цяла Добруджа. Той е построен през 30-те години на 19 век от български монаси, договорили закрилата на местния турски бей. Върху повредена каменна плоча в старата част на манастира се чете български надпис за построяването му. Първата църква е издигната в 1833г. Втората с 30 метрова камбанария е от 1853г. През 1971 г. е направено важно откритие, година след проливния дъжд са открити мощите на мъчениците: Зотик, Аттал, Камас и Филип. Археолозите се установи, че те датират от година от 303 до 304, от времето на голямо гонение на Диоклециан. Поради тази причина, мощите са били поставени с чест в църквата на манастира. Третият посетен манастир бе Саон. Тази сграда е островче създадено от човек в сърцето на дивата природа. Намира се по крайбрежието на блатата на езерото Telnicea, на няколко километра от границата с Украйна и бреговте на Дунав. Природата там е кралица и не е странно да видите чапли, тъмни чапли и дори пеликани в близост до монашеския комплекс. Строителството на манастира е породено от група монаси от манастир Челик – Дере. Завършен през 1846 г., Саон е дом на вярващи, които се влючват в поддръжката на манастира, отглеждането на животни (главно пауни), плодове и зеленчуци и приготвяне на храна за гостите от неуморният труд на монахините. Добруджанци посетиха и поклониха в българските църкви „Свети Георги” и „Свети Никола” в град Тулча.
