Предупреждавам: предстои ви да прочетете един крайно субективен коментар за това, което се случва в сферата на висшето ни образование. Аз самият, като участник, не бих могъл да бъда обективен, защото пародията, на която сме свидетели, няма как да не пробуди разнородни емоции във всеки един от нас.

Първа част През последните години висшето образование в България е много благодатна тема за какви ли н...

Без цензура | 29-10-2010, 06:53 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

Тази статия има за цел да разгледа като стопанска дейност специалността, наречена "просия".

Просията днес не е това, което е била преди. В момента тя не е начин хората, които имат средства за но...

Без цензура | 25-10-2010, 10:36 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

Най-добрият град за живеене, морската столица на България и какво ли още не. Това е прекрасно! Лично аз съм много щастлив, че градът ми затвърждава  дадени позиции.

През последните години варненци започнаха да възприемат града си като нещо специално. Най-добрият град...

Без цензура | 07-10-2010, 10:05 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

Тази сутрин приключи един от най-добрите фестивали в цяла Европа.

И, ако някой предположи, че става въпрос за място далеч на запад, ще сгреши. Фестивалът се проведе на около час и половина път от нашия град, а именно в Бургас.

На едно място свириха и пяха имена, като Prodigy, Apollo 440, Unkle, Serj Tankian (известен още от групата System of a Down), Gorillaz Sound System и още много други чужди и български проекти.

Без да преувеличавам бих казал, че това беше безапелационният победител на фестивалите в България за тази година. Много стилове музика и субкултури се срещнаха на едно място и се забавляваха заедно. Нещо, което друг фестивал в нашето райско кътче не е постигал до момента.

За целта община Бургас беше предоставила централния плаж на града и част от морската градина, което се оказа едно много добро решение за поредна година. Там бяха изградени шест сцени, на които вря и кипя през цялото време до сутринта. Всяка една от тях предлагаше различни емоции, стилове музика и хора, които ги слушат.

Имаше сцена за джаз, суинг и блус, която предвидливо беше единствената в морската градина, а не на плажа. Пред нея танцуваха или сядаха да си починат на тревата много младежи. Като цяло беше малко по-отдалечена от всички останали, както си му е редът.Тя беше и първата сцена, която виждаш, след като си влязъл на фестивала и продължиш по пътеката. На нея през трите дни се представиха имена, като : Steve Hartley, Loud Jazz Band, Vanessa Freeman, Acoustic Trio 3000 и още.

След нея човек стигаше до плажа и там го чакаше силна доза китари и рок/метъл музика. Трябва да отбележа, че това беше една от сцените, където имаше най-много хора през цялото време. На нея през трите дни се изредиха групи, които са добре познати на българските фенове : БИЧЕТО, Vendetta, Last Hope, Svetlyo and the Legends, Urban Grey, Smallman, Kuln и още много. В общи линии, ако човек иска метъл ще го получи без да се съмнява. Групите преставаха да свирят чак в средата на нощта, малко преди да се съмне.

Следващата сцена на плажа беше тази на На Тъмно. На нея всеки ден беше тематичен и различен. Първи ден – пънк + ска, втори ден – етно + алтърнатив, трети ден – пънк. Като цяло и тя се радваше на голям успех и популярност и там групите се забавляваха с хората до към 2:30-3:00 сутринта, а след това имаше DJ сетове до 6:00.  На тази сцена по време на фестивала се изявиха имена, като Джанго Зе, Ревю, Ambient Anarchist, Аборт, Pizza и още други. Тази сцена зареждаше с много положителна енергия и докарваше усмивки на хиляди.

Петдесет метра по-напред имаше едно не толкова голямо „заливче”, където пък се събираха феновете на регето.Силният бас от тази сцена се чувстваше, дори и когато си тръгнеш от нея. Тя обаче беше малко „пренебрегната”, ако мога да се изразя така. Просто, защото беше последната преди главната сцена и когато на main stage-а се случваше нещо, то до голяма степен се смесваше с музиката, звучаща пред реге сцената. Но такъв проблем е нищо, сравнено с всичко останало, което беше на много високо ниво. И разбира се, не пречеше след всяка група, на която си изхабил енергия (визирайки особено хедлайнърите) да отидеш и да потанцуваш малко под звуците на Ямайка. Действието беше равносилно на презареждане.

Непосредствено след сцената на последователите на Боб Марли се издигаше най-голямото бойно снаряжение за трите денонощия – главната сцена. Разбира се пред нея имаше най-много място, като по време на главните групи тълпата заемаше цялата плажна ивица. Предвидливо, когато свиреха хедлайнърите на всяка една вечер, по другите сцени имаше паузи. Озвучението на главната сцена беше много добро. Някои си бяха свършили работата, както трябва. Всяка вечер на тази сцена излизаха 3-4 банди или dj. За хедлайнърите беше отредено времето от 23:00 до към 00:00-00:30.  Организацията и разпределението на времето свързано с главната сцена бяха много добри. Преди хедлайнърите на стейдж-а се качваха други известни групи, а след тях се изявяваха известни DJ до сутринта. Като групи през трите дни присъстващите видяха следните имена : The Prodigy, Unkle, Gorillaz Sound System, Serj Tankian, Apollo 440, Ostava, Gravity Co., D2 и Уикеда, които замениха Everlast. След главните изпълнения за вечерта феновете можеха да продължат партито със следните DJ : Andy C and MC GQ, DJ Shadow и още други, като прибавим и името на далеч не безизвестния Grandmaster Flash.

Но не всичко се изчерпва с това. Имаше и още една сцена, която се намираше точно зад главната. Нейното име беше „Go Dutch Stage” и представяше много DJ и електронната музика, като цяло. Феновете на хауса и техното можеха да се наслаждават там или пък просто да си починат след изморителното дивеене на The Prodigy примерно.

Да, на този фестивал имаше за всекиго по нещо и то през цялото време. Нещо, с което друг български фестивал не може да се похвали. Вярно е, че тази година станахме свидетели на много рок и метъл концерти, но те бяха насочени само към един вид публика. А тук говорим за нещо грандиозно и масово, което обединява множество вкусове и различния на едно място. И с пълното право може да обявим, че „духът на Бургас” беше един истинки европейски фестивал. Сред присъстващите имаше толкова много хора от различни националности, че няма да е преувеличение, ако го наречем успешен международен фестивал.

И след като отдадем заслужените аплодисменти на организаторите на самия фестивал, ми се иска да кажа и две думи за това, което ме очакваше в Бургас преди самия фестивал (Знаете, че човек не отива от автогарата директно на концерта). Южните ни съседи наистина се бяха постарали много сериозно на тема чистота и спретнатост. Морската градина и центърът изглеждаха като нови. Всичко беше красиво и хората бяха усмихнати и дружелюбни.

Ето така се прави реклама. Ето така се прави сериозно име. Ето така присъствалите ще се върнат и следващата година, и по-следващата. Ето така се правят пари. И щеше да бъде хубаво, ако Варна може да се похвали с нещо подобно. Уви, къде такъв късмет? Преди години се говореше за Monsters of Rock. Останахме си с големите приказки и нищо повече. В случая не можем да предложим нищо равностойно, а какво остава за нещо по-добро. И все пак оставаме с усмивка, защото покрай Бургас печели цяла България и всеки един от нас, които бяхме част от публиката и се чувствахме добре на фестивала.

Архив Варна | 16-08-2010, 17:46 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

Сядам на пластмасовото си столче. Какво следва? Разбира се да огледам обстановката. Какво може да се види наоколо? Всички пият нещо и аз се питам какво ли е това зелено питие.

Вчера започна ежегодният летен джаз фестивал във Варна. Аз лично го чаках с голямо нетърпение, защото с...

Без цензура | 31-07-2010, 13:50 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

Нашата приказка тепърва започва. Може би, ако приемем всекидневните си задължения с капчица оптимизъм и сутрешна усмивка, животът ни ще стане поне малко по-добър.

Вярвате ли, че приказките могат да бъдат реалност? Живеем в модерно време - 21 век. Всеки има своята с...

Без цензура | 07-06-2010, 18:39 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

В днешно време всичко е завоалирано зад множество красиви думи, но дори зад тях можем да съзрем крайностите

Знаете, че в днешно време е много престижно да плюем. Никой не може да ни отнеме това удоволствие. Мож...

Без цензура | 24-05-2010, 07:54 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

В днешно време да си сноб е хубаво. Пътуваш в автобус и гледаш велосипедната алея, покрай която минава...

Без цензура | 17-05-2010, 10:37 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ