Цифрите са коварни и колкото по-малко вдяваш от числа, толкова повече се объркваш

Миналата седмица с настървение броихме визитите в шефския кабинет на четвъртата по активи банка - КТБ,...

Портфейл | 21-05-2015, 09:53 | Емил Хърсев

ЕМИЛ ХЪРСЕВ, в. "24 часа"

Това, че производството на храни не е сред приоритетите на правителството, е сериозен пропуск. Но нашите правителства от 1990 г. насам проявяват много силно изразена европапагалщина, затова имат много брюкселски възглед за България.

Като казвам, че производството на храни трябва да е сред икономическите приоритети, нямам предвид зърнените храни, защото България никога не е била сериозен производител. Да, самоизхранвали сме се, да, мъничко сме изнасяли, но дотам. Никога не сме били типичната страна зърнопроизводител.

Големият експортен продукт, номер едно хранителен продукт на България, са доматите. Това е! И останалите зеленчуци, но в по-малка степен. Няма голямо значение, че сега внасяме домати боклуци от Гърция и Македония - България е била производител номер едно дълго време в Европа и със сигурност при добра организация би могла да си върне тези позиции. Просто има природните предпоставки за това.

Трябва да заложим на производство на домати с цел експорт. И въобще на храните. Но не и на зърно. Прекалено плодородна ни е земята, за да се залага изключително на него. То се превръща в приоритет напоследък заради ниските капиталови разходи, необходими за производството му. Затова се шуми около него. Със зеленчуците и плодовете не е така - при тях капиталовият разход е огромен, организацията е изключително трудна, маркетингът е труден, особено за овошките и другите плодове. Но храните ще бъдат хитът на утрешния свят.

Никога не сме имали проблем с изхранването. Не е и толкова лошо, че купуваме продукти отвън, при положение че са по-евтини. Просто много е разпокъсано земеделието у нас.

А и почиваме на някаква много странна изнудваческа база. Според мен е абсолютно нелогично цените на българските продукти на нашия пазар да са по-високи от тези на вносните гръцки или македонски продукти, защото условията у нас са по-добри. Но може би заради неефективните дребни стопанства не може да се получи конкурентоспособен продукт. Затова вероятно съвсем друга трябва да е организацията на бъдещите зеленчукови ферми.

Ясно виждам, че няма никакъв спад на цените на хранителните продукти в последните 5 г. освен някои инцидентни колебания надолу, но те са изключения. Трендът е към тавана.

Второто, което особено ме притеснява, е заложеният като цел 16-процентен дял на възобновяемите енергийни източници. Подозирам, че т.нар. ВЕИ ще се окажат голяма далавера и ще са поредният голям евроскандал.

Това е една рекетьорска система, която заставя потребителя да плаща за вятърните мелници, инсталирани от някого някъде си.

Всеки процент повече енергия от възобновяеми енергийни източници, в частност вятърни мелници и слънчеви централи, е просто поредна стотинка, открадната от джоба на българския потребител, без от това да има никакъв смисъл.

Новините | 06-02-2011, 09:33 | ЕМИЛ ХЪРСЕВ