Цифрите са коварни и колкото по-малко вдяваш от числа, толкова повече се объркваш

Миналата седмица с настървение броихме визитите в шефския кабинет на четвъртата по активи банка - КТБ, днес вече в несъстоятелност. Бог да прости КТБ. Оказа се страшно съмнително да посетиш шеф на банка на работното му място: имало риск секретарката му да те издебне и да те корумпира с някой бял плик. 

Сега е ред отново да преброим кои банки колко „държавни“ пари държат. Намери се как и тази най-постна статистика да прочетем по особено пикантен начин и пак да се натопим в съмнения и подозрения за нечестно разпределение. Така е, защото цифрите са коварни и колкото по-малко вдяваш от числа, толкова повече се объркваш в тях и все по-тежки съмнения те обземат. 

Давам пример за цифровата каша в основната таблица, която ни подвират под носа, т.нар. депозити на сектор „държавно управление“ в края на март. На първа позиция там сочат Първа инвестиционна банка (ПИБ) с 815 млн. лева. Да, но това съвсем не са (само) депозити на държавни фирми и общини. И съвсем малко от тях са „държавни пари“ (големият дял са заеми от финансовите пазари, т.е. не е имущество на нашата държава, а на чужди кредитори). Основна част от тази сума е остатъкът от дълго дъвканата ликвидна подкрепа от 1.2 млрд. лв., която ПИБ получи юни миналата година, която според извратеното брюкселско тълкуване бе класифицирана като „държавна помощ“ и за която банката спазва специална програма, утвърдена от Европейската комисия. 

Да кажем ясно: никаква „държавна помощ“ не е това, колкото и европейски хрантутници да твърдят обратното. Европейската централна банка (ЕЦБ) налива трилиони евро депозити без лихва, отскоро и с отрицателна лихва (т.е. с подарък, субсидия за някоя европейска банка получател) за банките в еврозоната. Но това не е „държавна помощ“. Това е „рефинансиране“. За българските банки рефинансирането е строго забранено. За тях всеки лев ликвидност е „държавна помощ“ с яка лихва. За въпросната „помощ“ ПИБ плаща 2.2% лихва, сиреч двойно над средната пазарна лихва за депозити в момента и 220 пъти (!) повече от т.нар. „основен лихвен процент“, публикуван за днес на интернет страницата на Българската народна банка. И тази лихва, десетки и стотици пъти (!) над пазара се плаща до крайния срок на „утвърдената програма“, която изтича някъде по това време догодина. Това е „помощ“, та дрънка. 

А по „депозитните линии“ (deposit facility) на ЕЦБ лихвата днес е -0.20%, сиреч на всеки 1000 евро получен депозит дават по 2 евро подарък. Но това не е „помощ“. Европейските финансови изчисления и размишления могат лесно да вкарат мислителите в психиатрията.

Но да се върнем към преброяването на „държавните пари“. Оказва се, че като извадим от обявените 815 млн. лв. в ПИБ оставащите вече 750 млн. лв. депозит на Министерство на финансите от въпросната „помощ по европейски“ остават 65 млн. лв. „държавни пари“ в ПИБ. И първата в таблицата банка, най-сочена с пръст тази седмица, се оказва с драстично по-малко „държавни пари“ от последната.

Но във въпросната сметка на „държавните пари“ в банките има още една дълбина, която често катурва преброяването с главата надолу. Нашата държава се е изхитрила да задължи банките, получили „публични средства“, да ги „обезпечат“ с държавни ценни книжа за същата сума. Т.е. накарала ги е да върнат на държавата парите, които са взели от държавата. Банка Х е взела депозит 1000 лв. от една община. Тя е длъжна да купи от държавата ценни книжа, да даде на държавата всичките 1000 лв. от общината и да си напъха ценните държавни книжа в сметките. В мъдрата таблица „депозити на сектор „държавно управление“ ще пише, че в тази банка има 1000 лв. „държавни пари“. Колко има наистина? Нула, разбира се. 

Няма смисъл да продължавам из кривините на фалшивото едностранно преброяване на „държавните пари“. За какво могат да служат вестниците, тъпкани с продуктите от такова преброяване и аналогични „журналистически разследвания“ на банковите баланси, знаят всички запознати с приключенията на добрия войник Швейк. Ярослав Хашек добре ги е разбирал тези работи, нали знаете, че е завършил Търговската академия и е бил банков чиновник.