Звучи малко като анекдот. С повече фантазия можем да стигнем дори до Стайнбек. Уви, случаят тука е толкова елементарен, колкото простичко изглежда приятелството между магарето и бодилите.

България е хубава страна с хубави хора. Произвежда много добро вино и качествени дупки по пътищата. Е...

Без цензура | 08-11-2009, 21:11 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

С няколко думи това е  днешният ни ден. Точно тук можех да сложа многоточие и да се втурна да осмислям останалото време до вечерта с по-дребнички и приемливи теми. А многоточието всеки да си го запълва сам. Изминалите двайсет демократични и възторжени години от българската история написаха доста мъчителни страници в личните биографии на хората, та всеки може да продължи изречението поне с няколко трагикомични сюжета, а по-препатилите биха спретнали дори роман.

Аз, обаче, ще си спестя многоточието, защото двайсет години преминаха и над моята глава и се постарах...

Без цензура | 08-11-2009, 21:04 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

Не ме разбирайте погрешно! Аз по принцип ценя демокрацията. Радвам се изключително на всички нейни попадения и възможности. Сигурна съм, че ако я нямаше, едва ли щяхме да си джиткаме свободно насам-натам по света, за да проумяваме след всяко завръщане, че при нас не е като при тях и по всяка вероятност никога няма да стане.

Също така щяхме да се лишаваме от всекидневните дози смях  и ирония, с които ни изпълват ведрите...

Без цензура | 07-11-2009, 06:25 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

Влизам в голям нехранителен магазин. Всички продавачки и половината от купувачите са защитени от противогрипни маски. Разглеждам. От смяната на студено

Чистя го. Закашлям се. Чувам шум зад гърба си - възмутен от нещо някой. Не обръщам внимание. Разглежд...

Без цензура | 06-11-2009, 09:49 | ВАНЯ СТАНКОВИЧ

Миналата есен бе време разделно за варненските забавачници. В смисъл, че една стара корупционна практика си замина и на нейно място дойде друга, доста по-рафинирана.

Тогава варненският кмет Кирил Йорданов гръмко обяви, че взема крути мерки срещу рекета в градините и...

Без цензура | 05-11-2009, 16:43 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Те са свързани – последното европейско място на bg икономиката по мръсотия и бременният рекорд на 11-годишната Кортеза. Те са една и съща класация за едни и същи пепеляшки. На които им се дава най-черната работа и без някой да ги мрази. Самите пепеляшки не се обичат и се държат с живота си като мащеха. В тяхната приказка тиквите остават завинаги тикви.

А щъркелът идва преди пубертета, за да отлети чак през менопаузата. На нея е наречен и най-сигурният цигански контрацептив. През останалото време бременността е постоянно позволена и никога неприлична.

Когато ражда 11-годишна - това не трябва да бъде празник за гетото, а траур за икономиката. Защото поточната линия на малолетната бременност произвежда бъдещи аутсайдери на конвейер. Утре те също като родителите си няма да се занимават с ядрена енергетика и високи технологи. А ще горят стари гуми, за да извличат метал. Или ще бъдат заети в екологично чистата индустрия за дървени въглища. Децата на Кортеза ще бъдат неизбежната протеза. На която икономиката ще се подпира, ако иска да се придвижва. Безгрижната идилия на неизползвания цигански ресурс има своя край. Той упорито се отлага, но със сигурност ще настъпи, когато парите за пенсии и социални помощи престанат да стигат по демографски причини. Тогава легална работа с осигуровки ще се наложи да започнат и дълбоките резерви от скамейката на трудовия пазар. Те ще приличат на Кортеза и до пълнолетие ще имат повече деца, отколкото завършени гимназиални класове. Никой няма да очаква от тях да намерят лекарство против рак и ще трябва да бъдат използвани според възможностите си. Икономиката ще зависи от квалификацията на наличната работната ръка. И трябва да се пренастрои според нея, ако иска да оцелее заедно с пенсионната система. По-умният вариант е пазарът да отглежда още от училище специалистите, които после ще му са необходими. Времето за тяхното създаване обаче е безвъзвратно пропиляно и вече е дошло времето на принудителната адаптация. Количествените натрупвания на необразован човешки материал водят до качествени изменения на националната икономика. Вместо да се търсят хора за работа, трябва да се намира работа за поколението на циганските аутсайдери. Те биха се прехранвали и в радиоактивна среда, ако трудът им се изкупува на вторични суровини. И най-вероятно ще получат точно такава работа, но вече с осигуровки. 

Когато правителството предлага пенсионната възраст да се увеличи – емоционално може да се псува финансовият министър. Но рационално малолетните родилки трябва да бъдат върнати в клас и да седнат на един чин с децата си. Иначе ще се превърнат  във върховните феодали на бюджета. Ако не искате да работите до късно и до гроб, трябва да интегрирате в данъчната система пепеляшките. Които в момента са безполезни като принцеси за брутния вътрешен продукт. Ако малолетните им вагини не бъдат запушени с образование – от тях ще се изроди мръсното промишлено бъдеще. Което в най-полезния си вариант ще се подпира на метла, заработвайки месечните си помощи. Метлата е метафора на икономическата протеза, която излиза между краката на Кортеза. Едновременно е и символ на провала, претърпян от модела за интеграция на пепеляшките. Тяхната заетост в обществената хигиена би трябвало да им причини професионални деформации. От които гетото да заприлича по чистота повече на аптека, отколкото на мръсен канал.      

Бебето на Кортеза не е педофилски казус от официалния закон и племенното право. Не е и продължение на етническите традиции деца да правят деца. То е генерална репетиция за следващия икономически рекорд по мръсотия. Който ще бъде постигнат с още по-голяма разлика. Защото малолетната бременност се изполва единствено за цигански панаир. Но не и за предупреждение с какво не трябва да си играят връстничките на Кортеза. Утре те също ще станат трудни преди пубертета. И можем да се надяваме единствено да кръстят следващия потенциален аутсайдер Деменция, за да ни напомня за безсмислените опити за превенция. Така както менопаузата ни звучи като естествен цигански контрацептив.

Без цензура | 04-11-2009, 11:47 | varnautre

Месеци наред българското общество цикли в сложен разговор за това как трябва да се обучават кандидат-шофьорите, как да бъдат изпитвани и дали в инструкторските коли да не станат задължителни камерите, за да няма купуване на книжки с пари под масата.

Докато вървят споровете и инструкторски кланове се борят с такива в ДАИ, българи гинат всекидневно ка...

Без цензура | 02-11-2009, 07:52 | ДИЯНА ЖЕЛЕВА

Преди две седмици, излизайки от къщи, усетих тежка миризма на изгоряло, която се носеше над целия квартал.

Побързах да си обясня „обгазяването” с поредния горящ контейнер с боклук, но сирените на пр...

Без цензура | 31-10-2009, 22:30 | varnautre

Баба ми имаше едно куче, което държеше в двора на много къс синджир. Веднъж в месеца тя го пускаше на улицата – на свобода. То започваше да търчи като нажилено от пчели; препъваше се в изплезения си език – напред-назад, напред-назад, докато не му остане въздух.

После само(!) се прибираше в двора доволно и пребито от тичане на свобода, за да му сложат пак късия...

Без цензура | 31-10-2009, 20:49 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Непосилната задача да убедя не особено прилежен тийнейджър да научи наизуст „На прощаване” („Да не съм луд? Това са 195 реда...”) ме сполетя някъде в началото на октомври. Да си кажа честно и аз бях склонна да повярвам, че съм изгубила битката още преди първата атака, но въпреки това извадих аварийния арсенал за убеждаване. Защото в неговия седми едикой си клас, на елитното едикое си училище, бяха взели кажи-речи единодушно решение: Няма да го учим. Една двойка – какво толкова, ще я оправим, ама чак такъв зор, не, не е за нас. Добре дресирана от баткото, отдавна съм спряла да се тръшкам за оценки, среден успех и балове. Но нещо ме бутна към тази монолитна стена на отрицание. Бяха си направили труда да преброят редовете, да сметнат с колко и какви оценки ще преборят двойката, вместо за същото време да научат поне първите 4 стиха?

С 12-годишния страдалец започнахме на майтап – в колата на път за училище подхвърлих: Ако преди да ст...

Без цензура | 30-10-2009, 11:44 | РОСИЦА ПЕНКОВА

Цар Калоян издига някак самотно меча си насред градинката зад съда. Единствената конна статуя, с която Варна все пак се сдоби, е с гръб към сталинската сграда. С гръб и към самата сцена на бойните действия.

  Историците са сигурни, че шатрата му е била някъде на днешния площад „Независимост” срещу портите...

Без цензура | 30-10-2009, 02:58 | ИСКРА СОТИРОВА

Цар Калоян издига някак самотно меча си насред градинката зад съда. Единствената конна статуя, с която Варна все пак се сдоби, е с гръб към сталинската сграда. С гръб и към самата сцена на бойните действия.

  Историците са сигурни, че шатрата му е била някъде на днешния площад „Независимост” срещу портите...

Без цензура | 30-10-2009, 02:58 | ИСКРА СОТИРОВА

Цар Калоян издига някак самотно меча си насред градинката зад съда. Единствената конна статуя, с която Варна все пак се сдоби, е с гръб към сталинската сграда. С гръб и към самата сцена на бойните действия.

  Историците са сигурни, че шатрата му е била някъде на днешния площад „Независимост” срещу портите...

Без цензура | 30-10-2009, 02:58 | ИСКРА СОТИРОВА

Цар Калоян издига някак самотно меча си насред градинката зад съда. Единствената конна статуя, с която Варна все пак се сдоби, е с гръб към сталинската сграда. С гръб и към самата сцена на бойните действия. Историците са сигурни, че шатрата му е била някъде на днешния площад „Независимост” срещу портите на крепостта Одесос, където е Ню-йоркар или старата „Валентина”.

И аз бях сред тези десет човека, които преди 5-6 години поискаха Калоян да е с най-личен паметник във...

Без цензура | 27-10-2009, 20:21 | МАРИЯ ЖИВКОВА

Vestibulum et Curabitur Curabitur dapibus nibh pharetra tellus porttitor Lorem nibh. In et Sed amet semper sagittis vestibulum consectetuer sed wisi Proin.

Nulla commodo eu nibh libero nascetur Nam id Sed Donec pretium. Lorem et sit laoreet tincidunt curs...

Без цензура | 11-08-2009, 07:32 | varnautre