Визитка:

Здравко Димитров е роден на 22.05.1963 година в Пловдив. Завършил е средното си образование в Спортно училище “Васил Левски”- Пловдив.

Завършва Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” като бакалавър по спортна педагогика.

През 2002 година защитава магистратура по психология в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.

През 2011 година защитава магистратура по публична администрация в ПУ “Паисий Хилендарски”. Завършил е семестриално магистратура по финансов мениджмънт в Стопанска академия “Д. А. Ценов” – гр. Свищов.

През периода 1981 г. – 1991 г. е състезател по баскетбол в ЦСКА, ССК “Академик” – Пловдив. От 1991 г. до 2007 г. се занимава с частен бизнес.

От 1994 г. до 2007 г. е президент на Баскетболен клуб “Академик“ - Пловдив. Участвал е в националния отбор по баскетбол и е носител на международни и национални награди. Член е на УС на БФБ и УС на ЛЗД “Сокол“ – Пловдив.

Учредител е на ПП ГЕРБ.

През ноември 2007 година печели мажоритарни избори за кмет на район “Западен” в гр. Пловдив с мандат 2007 – 2011 г.

С Решение № 824 от 14 ноември 2011 година на Министерски съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов е назначен за областен управител на област Пловдив.

Здравко Димитров е семеен, с две дъщери.

Г-н Димитров, кои са инфраструктурните проекти, които работи областна администрация в момента?

Последният проект, по който започна работа, е пътят до язовир “Пясъчник”. Това е много важен проект, тъй като имаше напрежение сред хората от околните населени места. До края на септември трябва да бъде завършен ремонтът. Преди два месеца завършихме 14-километрова отсечка от Пазарджишко шосе до Съединение през Цалапица. Там, преди аз да стана областен управител, също е имало напрежение. Предстои да започне работа по мост над река Стряма. Други сериозни обекти са пътят Брезово – Пловдив, Асеновград – Поповица. Предстои избиране на изпълнител на Околовръстното шосе на Пловдив. На дневен ред е удвояването на пътя Асеновград – Пловдив. Това са проекти, които са много важни. Независимо от големите национални транспортни проекти – магистралите, правителството отделя пари дори за третокласните пътища.

На какъв етап е Обходният път и удвояването на Асеновградско шосе?

Проектират се в момента. Може да има лека промяна в проекта за удвояването на пътя до Асеновград, защото според мен трябва да се направят надлези, чрез които да се свързват Горни и Долни Воден. Иначе автомобилите трябва да отиват до Асеновград и оттам да се включват в пътя. Трябва да се мисли за бъдещето, не да правим нещо наполовина.

Един от най-важните проекти е за водоснабдяване на Пловдивска област от каскада “Въча”. Докъде стигна този проект?

Още преди да стана областен управител, се интересувах от проекта, а когато встъпих в длъжност го следя от близо. Всеки момент проектантите трябва да са готови. Имахме много срещи, и в София, и в Пловдив, и на терен, обиколили сме целия път от язовира до Пловдив и видяхме трасетата. Представители на фирмата досега не бяха ходили на място, или ако са ходили, то е било отчасти. Направени са два варианта за трасето, ще изберем по-добрия. Предвижда се да има пречиствателна станция, а в новото проектиране може евентуално да се използват и стари решения. Както знаете, това е много стар проект. Ако този проект стане, пловдивчани ще пият и след 100 години най-качествената вода. Има възможност проектът да се разрасне и да стигне до Хасково и Симеоновград. Важно е, защото водата, която пием сега, има високо съдържание на магнезий и манган и качеството й всяка година се влошава от помпите, които са покрай река Марица. В същото време, горе на “Въча”, пробите, които се взимат, показват, че качеството на водата там се подобрява непрекъснато.

Кога евентуално реално може да се започне работа по проекта? Има ли срокове?

Сроковете трябва да ги кажат проектантите. Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев работи много активно и аз вярвам, че проектът ще се реализира. Хубаво е да стане национален обект, за да гарантираме неговото изпълнение рано или късно. Народните представители подкрепят проекта, дори г-жа Менда Стоянова, когато разбра колко средства ще са необходими, отварям скоба – между 250 и 300 милиона лева, каза: “Да, това е напълно реален проект, могат да се намерят парите”. Всички трябва да се обединим около този проект и да направим всичко възможно той да стане, защото е за доброто на хората. Няма да скрия, че на една от срещите в София, в която участваха представители на различни институции, се разбра, че на софиянци този проект не им е много на сърце.

Защо?

Ами вероятно, защото касае Пловдивска област и нейното население. Задаваха ми например въпроса, когато трябва да се прави някаква рехабилитация на съоръженията на язовира или пречистване на водоема, откъде ще се черпи вода. Такова нещо много рядко се прави, освен това сега съществуващите помпи няма да бъдат демонтирани и ще може в такива случаи да се черпи вода от Марица.

Представител на ВиК пък ни в клин, ни в ръкав се изказа, че тръбите на Пловдив нямало да издържат налягането. Това е много непремерено изказване, понеже мрежата се подновява непрекъснато, реновира се, инвестират се средства. Мисля, че, когато проектът е завършен, ВиК мрежата ще издържи налягането. Но преди всичко, ние, в Пловдив, трябва да се заемем сериозно да подкрепим проекта.

Наскоро се заговори за един друг много стар проект – за тунел под Шипка. Работи ли се за реализация на тази идея?

Търсят се инвеститори. При мен непрекъснато идват инвеститори, които искат да инвестират в областта. Наскоро имах среща с турски холдинг, с швейцарци съм говорил, с италианци… Винаги съм им казвал, че този проект, както и “Въча”, е приоритет за мен. Тунел под Шипка е по-важен за Северна България, която ще има връзка с южната част на страната.

При разговори с министъра на транспорта Ивайло Московски сме обсъждали вариант освен автомобилен път, да има и железопътна линия. Това, между другото, е било заложено в един от първите варианти на проекта – успоредно с пътя да има и жп линия. Хубаво е трасето да бъде по участъка Троян – Кърнаре. Така ще бъде около 8-9 километра, в зависимост от къде ще мине. Добре е това трасе да се отвори, защото очакваме скоро Смолян да отворят нов граничен пункт с Гърция. Така ще има директна връзка Румъния – България – Гърция и ще изиграе положителна роля за развитието на област Пловдив. Идеята е преминаването през тунела да бъде платено, за да може инвеститорът да си върне вложенията. А ние като шофьори ще си преценяваме през зимата например от къде е по-добре да минем – през прохода или през тунела.

След атентата на летище Бургас казахте, че през септември ще тествате системите за сигурност. Как на практика ще се организира тази тренировка? Кои институции и експерти ще участват? Къде ще се проведе?

Ако кажа всичко, което ще направя, то няма да е тревога (смее се).

Най-общо?

Знаете, че по време на обилните валежи и наводненията преди няколко месеца кризисният щаб функционираше непрекъснато. Това преди никога не се е случвало, но и такава тежка зима не е имало отдавна. Още веднъж използвам възможността чрез вашата медия да благодаря на всички членове на кризисния щаб. На срещите всеки понеделник се обсъждаха важни въпроси, които касаеха сигурността на хората, и мисля, че успяхме да предотвратим инциденти. Беше направено всичко, което трябва.

Имам идея, сигурно септември ще я осъществя, да инициирам нещо като тревога, все едно някакво събитие се е случило, и да събера отново кризисния щаб, за да видя кой как реагира. Мисля, че има нужда да се провери при евентуална ситуация кой на кого да се обажда. Това трябва така да бъде отработено, че да не се мисли, а да се действа.

За съжаление в тези срещи имаше неща, които отработихме в движение, имаше пропуски, но на общия фон винаги сме реагирали адекватно  - и при пожари, и при свлачища .

След атентата в Бургас до вас каква информация достигаше, от кои институции?

Областните управители са едни от първите хора, които научават за извънредни ситуации в областта и в държавата. Когато се случи атентатът, аз бях заедно с директора на полицията старши комисар Тодор Чонов.  С него обсъдихме какво е необходимо да се направи, защото в Хисаря по това време имаше израелски туристи. Предприехме мерки за защитата им, беше осигурена допълнителна охрана на хотелите. Разговарях с директорите на големите болници за евентуална готовност на здравните заведения. При такива случаи се предприемат редица мероприятия – охрана, наблюдение, обемисти пакети да не се вкарват в болниците, да не влизат чужди хора. На летище Пловдив беше засилен фейсконтролът.

Рисковите точки в такива ситуации са обществените места.

Местата, на които се събират повече хора, биха представлявали интерес за терористи. Неприятно е, на всекиго може да се случи, гражданите трябва да свикнат, че при такива ситуации институциите реагират съобразно правилата за осигуряване на безопасността им.

Смятате ли, че кметовете на общини са подготвени да реагират в такава ситуация?

Сигурен съм, че всеки един ще реагира, но трябва да има синхрон в работата им с полицията, пожарната, здравните заведения. Смятам, че трябва да се работи превантивно. Да, свързано е със средства, наскоро слушах един израелски генерал, който каза: “Да, скъпо е, но е важно”. Колкото и да е скъпо, човешкият живот е безценен, инвестицията е оправдана, както и неудобството от по-засилените мерки за сигурност са оправдани. Например сега на летището автомобилите спират още на първата бариера. Да, неприятно е, но пък е сигурно.

Плановете за действия при извънредни ситуации на какъв период се актуализират?

Всяка година се актуализират. Правим предписания и работим в посока превенция.

За да получават кметовете информация от някои институции, трябва да имат достъп до класифицирана информация. Всички кметове в областта ли имат такъв достъп?

Кметовете на общини, дори районните кметове в Пловдив, би трябвало да имат достъп до класифицирана информация. Аз самият наскоро си поднових достъпа.

Много ли решения на общинските съвети от областта сте върнали?

Ние гледаме да са законосъобразни, когато е възможно – ги поправяме, а когато не можем – връщаме решенията. Всички знаят, че работя така, и никой не се сърди. Аз съм сложен за това тук – да спазвам закона. Те също. Няма да скрия, че на някои места, още в началото се опитаха да прокарат някои решения, не искам да кажа кои, но разбраха как трябва да се работи, какви са изискванията и на този етап нямам проблеми.

Днес е последният ви работен ден преди лятната отпуска. Къде ще почивате?

Със семейството ми ще ходим на Албена. Аз не обичам да се застоявам на едно място, затова взимам малка отпуска. Когато си с приятна компания, за мен не е важно къде си. Важното е с кого си.