Бургас на няколко пъти поставя началото и за определен период от време наистина бе „локомотива на промените в българския футбол”

Бургас не е футболен град. Това определение може да се чуе доста често от запалянковците в кафетата по главната, където се обсъждат футболните проблеми. Казват го обаче и специалисти – треньори и шефове на футбола в града.

Само преди десетина дни и кметът  на Бургас Димитър Николов  на среща с феновете на двата големи бургаски клуба заяви, че самият той е отдаден на идеята за силен футбол, в един от най-динамично развиващите се градове на страната, но намирането на средства за изграждането на бази и силни отбори е много трудно. Обясненията на хората, които биха могли да подпомогнат това начинание са известни – трудната икономическа обстановка. Но въпреки това Николов не губи надежда, в по-добрите дни за футбола в града.

Ясно е и друго – силен футбол се прави с много пари. Примери за това – колкото щеш!

Все пак едно малко връщане в историята показва, че когато в Бургас са се давали достатъчно средства за футбол, него го е имало. Нищо, че някои определят Бургас като не футболен град.

Годините между 1994 и началото на новия век. Тогава с парите на Нефтохим Бургас, бе модернизиран или казано иначе, построен отново стадиона в комплекс Лазур, който се превърна в най-модерния в страната. Без никакви уговорки. Поне 7-8 години всички мачове на отбора на Нефтохимик се играеха пред пълни трибуни, а отборът вървеше. И как няма да е така, след като в клуба нямаше никакви финансови проблеми, отборът пътуваше за мачовете си в София със самолет, а за лагерите в чужбина – с чартърни полети от и до летище Бургас. Футболистите взимаха солидни премии, поддръжката на базата бе контролирана с желязната ръка на Христо Порточанов, който съвсем закономерно бе определен като създателят на явлението Нефтохимик. А щом заговорихме за създател, значи дотогава в Бургас не е имало нещо, което да заслужи такова внимание. И така си беше.

За десетте години слава, отборът на нафтата спечели сребърни медали в първенството, два пъти Купата на Професионалната футболна лига, два пъти бе финалист за Купата на страната, два пъти участва в Европейските клубни турнири на УЕФА.

Другият професионален отбор в града Черноморец, не може да се похвали с успехите на по-младия си събрат. Но имаше привързаността и обичта на феновете. Отбора има в историята си едно пето и четвърто  място и участие в турнира за Купата на националните купи.  

Черноморец обаче също, преди доста време наистина, пълнеше стадиона в Акациите до край. Не само на мачовете с Левски и ЦСКА, а и с останалите отбори, като събираше почти на всеки мач по 10-15 хиляди. След мачовете, милицията спираше  движението по единствения тогава мост към града за час, за да се придвижат запалянковците. Автобусите за стадиона бяха пълни два-три часа преди и след всеки  мач. Но това време отмина безвъвратно.

Подобна еуфория имаше съвсем скоро, когато начело на тима застана легендата на националния отбор Красимир Балъков. Отборът започна да побеждава и да върви напред, а стадиона бе пълен докрай на всеки мач. Вярно, за определен период входа бе безплатен, но еуфорията и хората по трибуните бяха много. По това време  започна и изграждането на спортните бази на отбора. Създаде се и стройна стратегия за пет годишен период.

Най-напред бе изградена базата в Сарафово, след това бяха представени и планове за строеж на уникален комплекс, който да се разположи на мястото на сега съществуващия стадион Черноморец. Но точно тогава, спонсорът на клуба спря финансирането заради проблеми ... и всичко приключи. Стратегическите планове свързани с шампионска титла и редовно участие в евротурнири – също.

Въпреки постигнатото обаче, много бързо в морския град забравиха и изтриха постиженията. С лека ръка. Никой  не си направи труда да сравни някои очевидни неща. Само едно от тях. Най-проспериращият клуб в момента Лудогорец, пое по пътя на акулите. Първо реконструира стадиона си, започна да строи бази за първия отбор и за юношите си. Така както правят в развитите футболни страни. И получи адмирации за това не само в Разград, но и в страната.

Дори името на новата база на Лудогорец е подобно на тази, която бе построена години по-рано край Сарафово – „Гнездо на Акули” и „Гнездо на орли”. Разликата може би е и в това, че Лудогорец успя да стане шампион, а Черноморец – не.

Черноморец имаше обаче още един чудесен сезон през тази година, когато бе на крачка от класиране в Европа, но случайно или не, не успя да прекрачи стъпалото, даващо право на участие в Лига Европа и остана на четвъртото място.

Какво е положението в момента. Нефтохимик благодарение на намесата на кмета и премиера на страната, подписа договор за спонсорство с ЛУКОЙЛ. Комбинатът, който е продължител на Нефтохим е най-нормално да подпомага отбора, т.като мощната компания има опит в менажирането и подпомагането на футболни и спортни клубове. Още повече, че точно преди 50 години от площадката на Нефтохим, сегашният Нефтохимик започна съществуването си.

Самите привърженици на Нефтохимик очакват отбора да се завърне в майсторската група още след настоящия сезон. Проблем обаче остава базата, на която могат да играят и тренират футболистите. В настоящия момент добрата съгласуваност между Община Бургас и ръководствата на Черноморец и Нефтохимик, дава възможност на шейховете да играят под наем на стадион Лазур своите домакински мачове от първенството на Б футболната група. Отборът обаче изпитва остра нужда от собствена база, на която да се подготвя за срещите.

Единствения терен в Бургас, който може да приема официални мачове, също е поставен под напрежение. В интервю преди дни старши треньорът на Черноморец  Димитър Димитров изрази опасенията си, че по-голямото натоварване на терена, особено при по-тежки условия за игра ще доведе до неговото по-бързо амортизиране и това е факт. Така че проблемът с базата остава също в челото на проблемите, които Нефтохимик ще трябва да решава.

Що се отнася до Черноморец, то отборът трябваше да се раздели с много от своите най-добри футболисти, които определяха облика му през миналия сезон. В настоящия, акулите търсят своя облик и на моменти загатват за възможностоте си, но само на моменти. От клуба признават, че издръжката на тима може да се осъществява след като периодично се разделя с някои от звездите си. През настоящия сезон отборът така и не може да се събере в пълен състав, поради многобройните контузии, които го измъчват. Самият Херо, който има верен поглед върху нещата призна, че тази година не е реалистично да се очакват чудеса от отбора. Тези негови думи се подкрепят от факта, че и от ръководството загатнаха, за много сериозен интерес към определени футболисти, които най-вероятно в зимния трансферен прозорец ще напуснат в посока чуждестранни клубове. С постъпленията, сините от Бургас ще завършат сезона и дори отново могат да направят някой трансферен удар, привличайки незабелязани досега таланти, каквито бяха примерите с Асис, Шаешу, Анисе, Боли, Фо Поре.

Ако трябва да потърсим оптимистичен  завършек на всичко казано дотук и да се разграничим от преобладаващия  негативизъм на нацията като цяло, може да обърнем глава към поколението млади футболисти, което идва. От преди десетилетия бургаската футболна школа  е давала много играчи за юношеския и младежки национални отбори на страната, а емблематичният бургаски треньор Васил Желев бе определен и то абсолютно заслужено, като откривател на млади футболни таланти.

За по-младите фенове имената на Тошко Георгиев, Георги Маджаров, Димитър Папазов, Дражо Стоянов, Ваньо Костов и още много други бургаски футболисти /нама как да се изброят всички/ от нетолкова близкото минало,  едва ли са познати. Но това са едни от хората, които извървяха пътя от юношеските  до мъжките национални отбори на страната. По-младите обаче помнят Златко Янков, Радостин Кишишев, Владо Стоянов, Симеон Чилибонов, Диян Петков, които обличаха националната фланелка в не един официален мач на трикольорите.

Преди седмица младежкият национален отбор, който се готви за поредните Евроквалификации, събра под знамената си цели шестима бургазлии, повечето от които са израстнали в местните школи. Четирима от Нефтохимик – Емануил Манев, Живко Петков, Димитър Благов и Петър Патев, Георги Терзиев от Черноморец, който е и новият капитан на националите и забележете, един футболист от Мастер – Тодор Гочев, който макар и собственост на Левски, реши да играе за третодовозионния тим. Тези футболисти играят редовно в клубните си отбори и няма да е чудно, ако съвсем скоро се превърнат в техни лидери.

Сред по-малките също има светлина. При юношите редовно получават повиквателни момчета от наборите 94, 95,96, 97, което също говори за добрата работа с подрастващите. Съвсем не на последно място в Бургас се нароиха и футболни школи, като тези на бившите футболисти Георги Чиликов и Милен Георгиев – Бургасспорт, на Дани Моралес, Звездичка, школата на Симеон Чилибонов и други, които обучават най-малките на първи футболни умения. Заниманията се водят на европейско ниво с треньори - специалисти в работата с децата. След това малките, но вече пораснали футболисти, попълват школите на професионалните футболни клубове.

И така - ако трябва да отговорим с две думи на въпроса накъде отива бургаският футбол, то отговорът е към гласуване на повече доверие на младите футболисти, продукт на собствените школи, които да получат и повече възможности за изява. 

Това обаче трябва да видят и хората, които са готови да вложат средства в бази и в развитие на клубовете. С правилна стратегия и с правилно вложени средства, нещата се получават. Но по европейски модел, съобразен с условията в България.

Бургас на няколко пъти поставя началото и за определен период от време наистина бе „локомотива на промените в българския футбол”. Като започнем от ерата на Нефтохимик през 90-те години и стигнем да сега построеното в Черноморец. Днес обаче направеното трябва да послужи като основа, от която да се продължи започнатото. Условия за това има!