Българският студент в Дания грабна световна награда за дипломната си работа

Писането на дипломна работа може да бъде досадна тегоба, последен препъникамък на абсолвента пред свободния свят. За Борис Георгиев обаче то се превърна в трамплин за международно признание. Българският студент в университета на Орхус, Дания, впечатли водещи икономисти от 12 държави, които му присъдиха второ място в най-престижното състезание за дипломанти по икономика.

Икономисти от Бразилия през САЩ, та чак до Китай, са първите "съдии" на Борис. Благодарение на тях той се класира на крачка от конкурента си - младеж от американския университет Станфорд. След него остават двете момичета призьорки - от университета в Минесота и британския университет Уоруик. За да не остане и грам съмнение в глобалния международен характер на състезанието, английската студентка всъщност е китайка.
"Конкурсът се организира от Международната атлантическа икономическа общност и е най-престижното състезание за дипломиращи се бакалаври по икономика", разказва Борис Георгиев. Всяка година организацията разпраща оферти към водещи университети в икономическата област да изпратят дипломните работи на най-добрите си студенти. От Орхус номинирали Борис. Не се знае дали са очаквали победа, защото до този момент студент от датския университет нито веднъж не е пробивал на този форум. Българинът обаче успял.
"Изискването беше работите ни да са до 20 страници. Първоначално ни оценява деветчленно жури, чиито участници не се познават помежду си. От работата се махат всякакви данни, които посочват кой я е писал, от кой университет е, дори дали е момче или момиче", разказва студентът. Той избрал за тема на разработката си връзката между публичния дълг и икономическия растеж. Разгледал под лупа страни от Европа, които вече са приели за своя основна валута еврото. "Не съм включил Дания и България, защото техният проблем не е толкова задълбочен. Всъщност България е номер 2 в обратната скала - за малък публичен дълг, и се надявам да остане така", разказва младежът.

"Няма ограничение в темите - моята бе макроикономическа, а на колегата от Станфорд например бе за монетарната политика на САЩ", допълва Борис.

"Високият публичен дълг може да има сериозни последици за бъдещите поколения. След като правителствата си тръгнат, идващите след тях хора ще трябва да плащат този дълг например с повишение на данъците. А точно идващите поколения нямат думата, когато става дума за генерирането на такъв дълг", твърди момчето. За него най-интересното, докато присъствал на конкурса, била възможността да се запознае на живо с хора, по чиито учебници само е учил
"Финалът бе в рамките на престижна тридневна конференция на Атлантическата икономическа общност. Там успях да се запозная например с Алберто Алесина от Харвард, с Гари Клейтън от Северозападния университет в Кентъки. Хубавото е, че установяваш международни контакти с авторитети, че обменяш идеи". Неотдавна с него се свързали от испанско икономическо издание с молба да публикуват работата му.

"В преговори сме. Наистина искам да я публикувам във възможно най-престижното икономическо издание, защото това ще бъде голям бонус, когато кандидатствам за докторска степен. За нашия университет има желаещи от всички страни, това ще е голям плюс за мен", разказва Борис.
Възпитаникът на Френската гимназия в София избрал Орхус почти случайно. Първоначално, както мнозина свои връстници, искал да учи в Англия и дори бил приет в Бирмингам и два други университета на Острова. След това надделяла жилката му на бъдещ икономист - в Дания образованието също е престижно, но е безплатно. А това те предпазва от тежките кредити за следване и спиралата, в която те въвличат те - да си намериш възможно най-добре платената работа, за да изплащаш заема. Първият семестър му бил дори леко труден - все пак се изучавали много математика и статистика, а той идвал от хуманитарна гимназия. "Установих обаче, че университетът ми като база и качество на подготовката ми дава онова,
което би ми дал и Оксфорд. Нещо повече - имам възможността да работя за името на един по-малък университет и да допринеса за популярността му. Имам офис в университета, а на 50 метра от мен е кабинетът на Нобеловия лауреат за 2010 година. Само тук мога лично да обменям мнения с водещи имена в световната икономика, дори научният ми ръководител е експерт по иконометрия в световен мащаб, разказва Борис.

В момента той кара магистърска степен, но същевременно работи като студент преподавател - нещо, което у нас тази година експериментално иска да въведе математическият факултет на Алма матер. Само че нашето момче взема по около 300 лева на упражнение. И само с две-три упражнения от по два астрономически часа си докарва месечната заплата на учен от БАН. Точно финансовите параметри са и една от причините Борис да не мечтае да се върне в родината веднага след завършването, макар че "ако един ден развия собствен бизнес, ще ми е приятно да живея именно в България".

Не се вижда като кабинетен учен, иска да започне в консултантска компания в Европа или Азия. "В българските фирми не биха ми отказали назначение, естествено, но няма да ми дадат онова, което ще получа другаде. В частния сектор в друга страна бих започнал със заплата около 10 000 лева на месец. Не би било рационално да ги откажа в началото на кариерата си", разказва бъдещият икономист. Дори и само докато учи докторска степен, той ще получава от датското правителство 28 000 крони на месец, което в лева е около 7-8000.

"Данъците тук са много високи, но дори и да паднат наполовина, тези пари не ги взема никой докторант в България", смята студентът. А и никой професор май, бих допълнила. "Знам, че в България студентите се подготвят по по-различен начин. В Дания например е немислимо това, което у нас наричат студентски живот. Българският студент може два-три месеца изобщо да не учи, а да седне над учебника само преди сесия. В Дания това е невъзможно - непрекъснато имаме задачи и проекти, които се правят през цялата година". Не го питам имат ли си Студентски град. И да имат - не е това, което е у нас.