У нас всеки порой ражда партийни войни, в САЩ помощта е по-важна от PR-а

Приятел в нужда се познава, а при бедствие се вижда колко струват управниците. Източното крайбрежие на САЩ бе пометено от един от най-тежките урагани през последния век. Санди удави метрото в Ню Йорк, спря живота на Уолстрийт и цял Манхатън и превърна в аквариуми градчетата в Ню Джърси. Пейзажът е осеян с разрушени къщи, съборени стълбове и паднали дървета, яхти, покатерили се върху покривите. 
Трагедията се разиграва в навечерието на президентските избори и разбираемо вниманието е съсредоточено към реакциите на двамата претенденти за Белия дом. И Барак Обама, и Мит Ромни тутакси прекратиха срещите с гласоподаватели и пренасочиха усилията на екипите си към събиране на помощи за бедстващото население. 
Обама обяви бедствено положение в засегнатите щати, което им дава правото да разчитат на федерална подкрепа. На помощ бяха изпратени стотици служители на Федералната агенция за управление на бедствията, мобилизирана беше и Националната гвардия. "Изборите сами ще се погрижат за себе си. Сега е време да помогнем на хората", заяви президентът.

Прави впечатление, че въпреки горещата съпричастност, която демонстрират двамата конкуренти, никой от тях не изпада в неприличен популизъм. Например да ходи да се снима предизборно с останалите без покрив над главите или да използва нещастието за атака срещу противника.

Подобни ужасяващи бури не са рядкост по Източното крайбрежие. Миналата година чудовищно торнадо опустоши градчето Джоплин в щата Мисури, където загинаха общо 116 души, 400 бяха ранени, а десетки сгради бяха сринати до основи. Неминуемо реакцията на държавниците при тежки бедствия е ключовият тест за тяхната пригодност. Именно ураганът Катрина през лятото на 2005 г., поразил по-бедните щати край Мексиканския залив, се превърна в най-голямото вътрешно фиаско за Джордж Буш. На 28 август кметът на Ню Орлиънс Нейджин издаде заповед за евакуация на всички жители от града. Над 80 на сто от населението успява да се спаси със собствени средства. Останалите 20% - сред които старци, бедняци, инвалиди, са оставени почти без никаква помощ. В дните след урагана се водят безплодни спорове между различните власти на местно, щатско и федерално ниво кой да се заеме с бедстващите хора. Въпреки че Буш отпуска 10,5 млрд. долара помощ за пострадалите и изпраща 7200 военнослужещи да помагат, липсват ефективни планове за снабдяване с храна и вода, осигуряване на медицинска помощ и превоз, което води до над 1800 жертви в дните след адския потоп.
Тогавашната изгряваща звезда на демократите Барак Обама отправя остри критики към Буш за неспособността му да се справи с авария в страната, докато се е хванал да разрешава хуманитарни кризи из целия свят. Набива се на очи разликата между сегашните действия на Обама и Ромни и поведението на родните ни политици при далеч по-скромни по размер природни стихии у нас. 
След наводнението в село Бисер, където 10 души се удавиха заради скъсана язовирна стена, властниците минаха на парад с БТР-и в наводнения район начело с еврокомисар Георгиева и президента Плевнелиев. Докато доброволци се организираха спонтанно и снабдяваха с храна и вода населението, политиците започнаха да се сочат с пръст и да се карат дали язовирът е на общината (управлявана от БСП) или на военно министерството (от ГЕРБ) и кой е виновен за трагичната небрежност. Помощта сериозно се забави и към настоящия момент 30 семейства имат нови къщи, а 14 остават без подслон за зимата, тъй като парите от дарения са изхарчени до стотинка. 
Същият зловещ цирк се разиграва и в Перник след земетресението от 22 май. Отново политиците минаха на парад и се снимаха за спомен с потърпевшите, като тържествено обещаха да възстановят щетите на стопаните, чиито домове са частично и напълно разрушени. До този момент Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС е разгледала едва 509 от подадените над 8500 молби за получаване на помощи. Повече от 220 са къщите, които имат заповеди за цялостно събаряне, а бленуваните сглобяеми къщи ще бъдат построени за 20-30 домакинства. Над 500 души живеят в палатки и фургони, като някои бедни квартали на Перник приличат на палестински бежански лагери в навечерието на зимата. На този фон политическият дебат се изроди отново във взаимно плюене между БСП и ГЕРБ, от което мръзнещите граждани едва ли извличат някаква полза. 
Затова американският урок за властниците е по-малко да се снимат с пострадалите и повече да помагат. Иначе благодарим на Господ, че у нас няма суперурагани като Катрина и Санди, иначе четвърт България щеше да се научи да живее на палатки.