Бившият син лидер откровено за политиката и приятелството

Пламен Юруков е председател на Съюза на демократичните сили от юли 2007 г. до края на 2008 г. В началото 2009 г. инициира създаването на Института за модерен консерватизъм. Председател е на партия ВОТ- Консерватори, която учредява със съмишленици през 2011 г. в Хисаря.

Една от горещите теми, които подгряват изборите, е референдумът за АЕЦ "Белене". Каква е позицията на "ВОТ-консерватори" за "Белене"?

Това е първи опит за първи референдум у нас, така че самото му провеждане е много важно за развитието на демокрацията в България, като цяло. Ние сме за колкото се може повече пряка демокрация. Тази позиция се подкрепя категорично и от факта, че представителите на гражданите (народни представители, министри, парламент, политически партии) традиционно имат много ниска степен на доверие. След като хората не са доволни от тези, които ги представляват, естествено е да имат възможността пряко да изразят своята позиция. От всички глупости, които се изговориха за референдума стана ясно, че не гражданите не са готови да вземат отношение по въпроса за Белене, а че политиците не са готови да проведат един нормален референдум. Като се започне от неясния въпрос и се стигне до  финансирането му се говорят неща, които явно противоречат на сегашния закон за референдумите. Там изрично пише, че въпросът трябва да е ясен и точен и разходите за провеждането на национален референдум се покриват от бюджета. Нито въпросът е ясен и точен, нито може да се говори, че този, който иска референдум трябва да си го плати. Референдумите не са само за богатите, твърди Юруков в интервю за OFFnews и продължава.
Когато говорим за Белене трябва да си отговорим на няколко важни въпроса:

1. Защо затворихме 3 и 4 реактор при положение, че те покриваха европейските изисквания за безопасност.
2. В договора за присъединяване е записано, че в условия на извънредно положение ние можем да ги пуснем отново. Процедурата трае около 6 месеца. Защо изобщо не се обсъжда тази възможност?
3. Имаме ли нужда от нови мощности за вътрешното потребление или цялата енергия от Белене ще бъде за износ?
4. Частна или дължавна трябва да бъде централата?
5. До каква степен хората са съгласни да поемат риск от евентуална авария на нова централа?
Нямаме и финансова оценка на проекта. Не е ясно каква е сегашната нетна стойност.  Самите средства, които трябва да се вложат също така не са известни, както и тяхната вътрешната степен на възвръщаемост.  
Демокрацията е ИНФОРМИРАН ИЗБОР. Когато се крие информация или се пускат съзнателно различни данни, за да объркат хората, тогава самата тя е под угроза.

Тук е важно да споменем и новата алтернатива на ядрената енергетика. Нейното предимство беше в това, че тя беше най-евтината. Казвам беше, защото след появата на шистовия тя вече е на второ място по този показател. В момента САЩ възобновяват производството си благодарение на евтината енергия от шистов газ.

Позицията ви за шистовия газ не съвпада ли с тази на ДСБ?

Не съм  се интересувал от тяхната позиция. Производството на много американски стоки, което беше изнесено извън САЩ, в момента се връща там. Това важи с особена сила за енергийно-интензивните производства. Шистовият газ  е най-евтиният източник на енергия в момента. Не би трябвало това нещо да бъде пренебрегнато. Като тук естествено важи условието, че не трябва да има никакво замърсяване, никакви негативни влияния върху природата или върху качеството на живот на българските граждани. Компромис за това не трябва да се допуска.
 
Скоро казахте, че на България й трябват свежи пари от Русия. Руските капитали обаче никога не идват сами или поне в повечето случаи. Не е ли прекалено рисковано?

Българската икономика страда от липсата на пари в обръщение. За нас е жизнено важно да се влеят преки чужди инвестиции. В момента  пари има в Азия и Русия. В Източна Европа по традиция инвестират много руски фирми. Ние трябва да направим всичко възможно подобни инвестиции да дойдат и у нас.
Когато си създал добра имунна среда срещу лоши влияния няма от какво да се притесняваш, а това е работа на управляващите. След като Полша и Чехия не се притесняват не виждам защо ние трябва да се правим на по-големи конспиратори.

Но способна ли е политическата ни система да е резистентна и на политическото влияние, което ще дойде след "руските свежи пари"?

Политическото влияние може да съществува и без да има малки или средни руски фирми, инвестирали в България. То си има други пътища на реализация. След инвестиции нещата дори се обръщат. Този, който е вложил парите си е вече зависим от средата, където е инвестирал.

Функционира ли за Института за модерен консерватизъм и произвежда ли идеи, които след това могат да бъдат приложени в предизборната ви програма?

Да, макар и не на такова ниво, на каквото ми се иска. Както и всички останали, ние сме много ограничени в ресурсите си, за да правим по-мащабни изследвания. Но виждате, че по почти всички въпроси имаме отговорни и бих казал достатъчно интелигентни позиции. А това е резултат именно на работата с хората, съпричастни към този институт. Тук естествено имам предвид и нашите приятели извън България. Заедно развихме тази идея за модерния консерватизъм, който има за цел да реши два основни проблема. Първият - че институциите не работят добре, а вторият е, че нямаме модел за икономически растеж.

С кои партии или среди в Европа и Америка си сътрудничите като размяна на идеи?

- С консервативните среди в САЩ. Там консерваторите са пръснати в целия политически спектър. Има и републиканци-консерватори, има и демократи-консерватори. Така, че ние общуваме с всички.

През 2009-а в Македония кръгове, близки до отдаващата почит на американския консерватизъм ВМРО - ДПМНЕ, изведнъж започнаха да лансират тези за драстично намаляване на абортите чрез приемането на закон. До вас достигат ли подобни идеи?

Политиката не е copy&paste. Някой чул нещо от някъде и идва да го прилага. Една част от консерваторите в САЩ защитават правото на носене на оръжие. Докато аз лично не смятам, че за лична защита трябва да имаш автоматичен пистолет с 35 патрона, с който в САЩ стават масовите убийства, на които за съжаление ние сме свидетели.

Българската култура е различна. Това, което е характерно за консерватизма, е, че той е реагиращ. Не е една догма, която се взима отнякъде и се прилага. Той действа и реагира на това в определена политическа среда какво е необходимо да се направи. И вече тук идва трудната работа - ползвайки основните принципи и ценности на консерватизма, да можеш да решаваш проблемите на  хората така,  както за нас е важно в България. А не само да правиш папагалска политика - да чуеш нещо там и да го повтаряш. Аз не знам с подробности за това, което казвате, но си представям каква комедия е станала в Македония с тези идеи.

Тоест - да не очакваме от вас тези, свързани със семейни ценности...

Когато някой заговори за консерватизъм и започне с традиционните семейни ценности означава, че не разбира за какво говори.  Консерватизмът е една от трите основни идеологии, която е допринесла много за развитието на човечеството през последните двеста години. Но това е тема за друг разговор, при който ще имаме много време.

Ще ви помагат ли чужди експерти за предизборната кампания?

Естествено, че ще ни помагат. Ние имаме много приятели по целия свят с ясни и дълбоки  идеи. От друга страна ние също помагаме с наши изводи, наблюдения и мнения. Наши американски приятели - политолози, социолози, специалисти по политически маркетинг, в момента са в щабовете и на Мит Ромни и на Барак Обама. Обсъждаме проблемите на кампанията там и те самите с готовност слушат нашите идеи. Интелектуалният процес е двустранен.
А вие с какво им помагате? С идеи или анализ на конкретната ситуация на Балканите?

- Не само. Даваме нашето становище и за това как вървят кампаниите на кандидатите в САЩ през нашия поглед. Ние знаем какво се случва там. Много често външната гледна точка е от изключителна важност, защото забелязва неща, които хората от вътре пропускат.

Имате ли приятели в момента в СДС?

Да, много. На всички нива.

А това приятелство може ли да прерасне в някакво сътрудничество преди изборите?

Не виждам защо не. Старото ръководство водеше една комична политика и действаше само за това няколко души от върхушката да оцеляват и да стават депутати. То обезличи партията. Това време мисля, че приключи. В момента са останали точно тези, които на всяка цена искат нещо да направят, нещо да постигнат със СДС.

Аз уважавам много хора, които в момента са в СДС. Има много хора, които уважават и мен. Аз винаги съм бил на мнение, че СДС би трябвало  да се яви самостоятелно на изборите и има този потенциал.

А вие как ще се явите на изборите?

Най-добрият вариант е да се явим самостоятелно, за да можем да видим точно този кръг от твърди симпатизанти, който имаме. Смятам, че бихме могли да си постигнем целта да бъдем част от следващия парламент.

Според последното проучване на „Алфа Рисърч” симпатизантите на традиционната десница в България са около 200 000. Как можете да се класирате, да влезете в парламента, след като СДС в момента има около 2 %, а ДСБ – 1,3 % ?

Това е твърдото ядро на СДС. Останалите нямат нищо. В момента сме в ситуация, която не се е случвала никога. До сега не е имало вариант двете водещи партии да имат толкова малко влияние. ГЕРБ и БСП са с 18%, а ДПС с 5%. Оттам нататък има едно празно пространство, което не може да остане така. Освен това  всяка партия, която управлява в условия на икономическа криза, по принцип губи избори. Това е закон в политическата наука. Така, че имаме едно много голямо и широко пространство. Аз очаквам поне 9 партии да има в следващия парламент. В сегашния парламент са 7(ако броим БСП за една). И то при силна доминация на ГЕРБ през 2009.
България има нужда от  промяна на това статукво, което последните 22 години ни върти в кръг и абсолютно нищо не се променя – нито в икономиката, нито в обществения живот. Видя се, че тази промяна не може да дойде от големите партии. Големите партии, с много депутати са разнородни, не могат да подберат добре депутатите си, поемат веднага тежестта на управлението. Това са неща, които им пречат. Промяната трябва да стане постепенно – идея по идея. Мисля, че тя може и трябва да дойде от малките партии. Малките партии ще са тези, които ще поставят началото на една сериозна промяна.

Според Вас, наблюдаваме ли в момента политически инженерство? Правят ли се предизборно някакви сурогати, които приличат на десни или леви партии?

Има такива опити, но според мен те не се правят от големите партии. Те може би само ги окуражават, но ще ги оставят сами да се оправят. Хора с пари и интереси ще се опитат  да запазят статуквото. Те виждат тази празнота и ще се опитат да наместят субекти, които да подкрепят това статукво. Това ще бъде и основната битка на тези избори – за или против статуквото.

Кои са тези "опитни хора"?

Това го правят хора, които имат достатъчно средства да инвестират в подобни процеси и чиито бизнес е зависим от отношенията с политическата власт.  По този начин те биха имали пряк достъп, особено при едно коалиционно управление.