Стратегическият въпрос за САЩ е за "Южен поток"

Най-доброто от печата

06-12-2012, 07:00

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

На повечето икономически анализатори в Русия им е ясно, че този проект е много икономически неизгоден

Срещата на Бойко Борисов с американския президент Барак Обама безспорно има символично значение. За всяко българско правителство среща с президента на САЩ демонстрира благосклонност. Срещата с верен съюзник, каквато е България от времето на войната в Косово, та до днес с Афганистан, по принцип не се отказва.

Въпросът е какво точно са си говорили в Белия дом американският президент и първият лидер от ЕС, който се среща с него след изборите в САЩ. Най-верният отговор е - вероятно общи неща. Но възможен отговор е и - важни неща. Ако е така, можем само да спекулираме, но не и да ги научим скоро.

Едната тема, за която се сещат всички с лекота, е терористичният акт от 18 юли в Бургас. За да стане по-интересно, може да кажем “и общия контекст, в който България стои спрямо Близкия изток”. Очевидно България може да придобива значение, при положение че Турция се отдалечава от американското влияние.

Някой дори се сети за темата съвпадение ли е, че Ердоган и Путин се срещат по същото време.

Имаше също смели предположения, че - ето на, сега ще “натиснат Борисов да каже, че “Хизбула” са виновни за атентата в Бургас”, и съответно ще се забъркаме във всички последствия. Но както по-рационалните наблюдатели отбелязаха, американците отдавна се отказаха от тази версия и съответно не са оказвали натиск да форсираме нещата.

Видяхме каква е позицията - че внимателно ще се гледат данните и фактите.

Това, което си заслужава обаче да стане тема за по-голямата и интересна спекулация, е "Южен поток". Повечето анализатори на стратегическата игра не оцениха какво точно значи договорът "Южен поток". Оказа се, че нито шистовият газ, нито АЕЦ “Белене” предизвиква голям интерес у американците. Дали ще строим, или ще дупчим, си е български проблем и най-много - на екоактивистите в ЕС. Големият според мен стратегически проблем за САЩ е "Южен поток". След завършването на “Северен поток” "Южен поток" окончателно поставя Украйна в много трудна ситуация, защото украинската икономика, като се започне от химията и се завърши с металургията, зависи от евтиния руски газ.

За илюстрация - един от големите износители на прехода у нас - "Химко", фалира в момента, когато ние трябваше да вдигнем цените на газа, а украинците - не. Тогава украинските производители на торове завзеха мястото на българския износ, а "Химко" се превърна в ръждясало желязо.

Когато евтиният газ изчезне, Украйна вече няма да може да продава това, което сега конкурентно и ефективно продава по света. Това означава, че Украйна ще се върне в орбитата на Русия.

На повечето икономически анализатори в Русия им е ясно, че този проект е много икономически неизгоден. Ако “Северен поток” има икономическа логика, Русия ще завземе пазари, които се освобождават при намаляването на норвежкия газ, то на юг става дума за Гърция и Италия, които са свиващи се пазари.

Вместо да ползват украинските газопроводи, които са изградени и евтини, “Газпром” ще трябва да отдели сериозна част от приходите в продължение на години, за да плати един изключително скъп и рисков проект (не е ясно колко дълго ЕС ще купува толкова много руски газ и на каква цена). В момента, в който обаче - както се планира след две години Русия завърти кранчето на Украйна, на бившата съветска република ще й остане само да коленичи.

Въпросът е какво може да предлагат Съединените щати? Вероятно оптималното, което може да се предложи, е някакво тупкане на топката. Но на България е неизгодно да се противопостави на Русия, защото самият факт, че направиха такива отстъпки в цените на газа, даде голямо предизборно предимство с цената на топлото.

Нека си представим и обратното. Кое българско правителство може да оцелее при враждебна руска игра? Така че, ако има американска намеса за "Южен поток", тя е доста закъсняла. И ако продължим да спекулираме, неслучайно този договор се подписа след президентските избори в САЩ, защото, ако Ромни бе спечелил, играта можеше да загрубее.