Лиляна Павлова стига по одобрение Борисов, но не успя да прокара най-важните реформи

"Джентълменът" сред жените в кабинета "Борисов" - регионалният министър Лиляна Павлова - е сред най-бламираните от мнозинството на ГЕРБ в парламента министри. Откакто пое поста в края на миналата година, Павлова и екипът й внесоха промени в някои от най-важните закони в ресора им. Но реформите бяха обречени дори само заради това, че се правят в края на мандата, когато резките движения не са за предпочитане.

Повечето от законопроектите вече минаха безуспешно през парламента, други предстоят да се обсъждат в момента на второ четене. Резултатът - най-революционните изменения в законите, касаещи регионалната политика, които трябваше да решат забатачени с години проблеми, остават само добро пожелание на вносителите. Депутатите от ГЕРБ не посмяха да ги прокарат, за да не накърнят нечии интереси, а и за да не пораждат излишно настроения срещу себе си. Текстовете бяха поокастрени и позаоблени от мнозинството, така че да не променят съществено сегашното статукво. Така важните поправки останаха за друг път. Например след юли 2013 г.

Едни от мащабните промени бяха в закона за устройство на територията (ЗУТ). Според законопроекта на ведомството на Лиляна Павлова общините нямаше да могат да презастрояват градовете, строежите на парче трябваше да престанат тутакси, докато кметствата не приемат най-накрая общите устройствени планове. Но Павлова си бе направила сметката без кръчмаря. В случая шефът на ресорната парламентарна комисия Любен Татарски, който дълги години бе кмет на Разлог и още дълги години няма да се отърве от кметското мислене на градоначалник на т.н. туристически общини, които ако имаше чалъм, да бяха застроили отдавна лунната пътека. Така на общините им се разреши да си строят без цялостна градоустройствена визия чак до 2016 г.

Депутатите имат безкритично доверие към местните власти, защото им дадоха и по-голяма свобода да презастрояват градовете и курортите (ако постигнат квалифицирано мнозинство от 2/3 от общинския съвет, вместо да искат санкция от регионалния министър, както е сега). При гласуването им в пленарна зала текстовете от ЗУТ бяха така изменени от мнозинството, че в крайна сметка и Павлова сигурно не си е познала законопроекта.

А по брега на морето трябваше да се спре изливането на бетон с измененията в закона за устройството на черноморското крайбрежие. Макар да предстои приемането на законопроекта от Народното събрание, основната идея в него няма да мине. Измененията бяха отложени във времето именно защото на депутатите от ГЕРБ начело с председателя на регионалната комисия Татарски им беше нужно време да премахнат най-важната промяна в него. Павлова поиска на 100 метра от водата по брега да не може да се строи нищо друго освен спортни съоръжения.

И започна обичайния вой на кметовете на морските общини, че кабинетът едва ли не подготвя фалита им - туристите ще избягат, а безработицата ще скочи до испански нива, ако им се попречи да изливат бетона на пясъка. Този плач бе подет от депутатите от ГЕРБ, които, силно загрижени за благосъстоянието на местната власт, променят изричната забрана и дават още няколко години живот и туристи на морските общини.

Така промените между двете четения премахнаха тоталната забрана и направиха по-стриктни сегашните изисквания за строежи по брега (сградите да са по-ниски, с по-малка плътност и повече зеленина). Но те ще са в сила след 2 г. от приемането на закона. Сигурно за да не се стресират туристите от липсата на бетоновози по пясъка. Защото и в момента законът не позволява да се строи безразборно - има изисквания за височина, плътност и прочие на сградите, но в Слънчев бряг например не личи да са го чели. Вече нямат причина да го прочетат и занапред. 

Тепърва ще се препъне и водната реформа - управляващите, този път съвсем благоразумно, бламират идеята на регионалното ведомство да върне ВиК сектора в едни отминали времена чрез национализация на общинската водна инфраструктура. Какво накрая ще остане от водния законопроект тепърва предстои да видим, но ако се съди по другите проекти, и този не го чака нищо добро. 

Въпреки че основните й идеи за реформи катастрофират в Народното събрание, Лиляна Павлова показва активност, за която много от колегите й могат да й завидят. И въпреки неуспехите в законотворчеството заради тази си активност и заради това, че отговаря за най-безценното на премиера Борисов - магистралите, Лиляна Павлова го настигна по популярност според последните проучвания на социолозите. Всъщност Павлова е толкова популярна, защото е женският вариант на Бойко Борисов - дава вид, че действа с твърда ръка и държи всичко под контрол. Има висока самооценка за себе си и подобно на шефа си знае къде да прехвърли вината - на предишните. "Като жена, която за първи път управлява този сектор, бих казала, че ако оставим мъжете да си мерят километрите, аз като жена имах мъжеството да покажа как се управляват пътища, как се контролира реализацията на пътни проекти", не скромничи Павлова. Реалността обаче, подобно на шефа й, я изобличава. Заради липсата именно на контрол Европейската комисия бе замразила плащанията на страната ни по проекти за регионално развитие. Причината бе неадекватният контрол от страна на управляващия орган. Има и странни идеи - като тази да спре свободното обжалване на обществените поръчки. И винаги търси вината извън екипа си - откровена лъжа е, че общините са виновни за неусвояването на парите за болниците им, защото бавели търговете. 

Парадоксално, но факт - най-бламираният министър е и най-харесван. За 3 години обаче ГЕРБ успя да превърне парадокса в модел на управление, така че си е напълно в реда на нещата най-парадоксалният министър да е и най-успешен.