През 2012 г. държавните институции и общините са сключили рекорден брой договори - над 20 700, на обща стойност 5,99 млрд. лева

Средно по 16,3 млн. лева на ден са харчили държавата и общините чрез обществени поръчки през м.г. Това показват отчетите на Агенцията по обществените поръчки (АОП) за цялата 2012 г. Пари се усвояват както за постигане на общото благо - магистрали, пречиствателни станции и т.н., така и за улесняване на работата на администрацията чрез нови коли, компютри и др.

Ако разделим сумата на хората в страната (7,3 млн. според последното преброяване на НСИ), излиза, че на всеки българин се падат средно по 2,23 лева на ден, за да могат местната и централната власт да строят и пазаруват. А за цялата година се падат общо към 813,95 лв. на човек - сума, по-голяма от средната месечна работна заплата.

През 2012 г. държавните институции и общините са сключили рекорден брой договори - над 20 700, на обща стойност 5,99 млрд. лева. За сравнение през 2009 г., преди кризата да се отрази рязко върху потреблението, властта е похарчила 9,34 млрд. лв. Или средно по 25,5 млн. дневно. Тогава сключените през годината договори са били много по-малко - 15 703 броя.

Половината от парите, изхарчени през миналата година, са за строителство - 2,4 млрд. лева. Почти цялата сума е осигурена от Европейския съюз, показват данните от регистъра за обществени поръчки (виж графиката). Всички обществени поръчки в момента се обявяват на сайта на едноименното ведомство.

При 50% има нарушения

Докато броят на сключените договори расте, откритите впоследствие нарушения запазват дела си от около 50 на сто от всички ревизирани конкурси, според данните на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Най-големи нарушители са най-големите възложители и общините.

Въпреки че сключените договори са над 20 хил., обявените конкурси през годината са били наполовина по-малко - 10 129, показват още данните. От администрацията обясняват разминаването с това, че се сключват договори за обявени през предходни години конкурси. Справка в регистъра за обществените поръчки показва, че през 2011 г. е поставено началото на 8193 процедури, а през 2010 г. броят им е още по-малък - 7403. Второ обяснение за повечето сключени договори е, че понякога за изпълнители се избират по няколко компании.

Една трета - без обявление

Справката в регистъра показва още, че се запазва тенденцията една трета от всички обявени процедури да се договарят без обявления. При тях не може да участва всяка фирма, а се изпращат покани до ограничен кръг компании. Този вид процедура по принцип се води като изключение и би трябвало да се прилага при извънредни обстоятелства, които налагат кратки срокове за приключване.

По закон АОП трябва да следи предварително причините да се обявяват поръчки без обявление. Според статистиката на ведомството обаче в момента на контрол не подлежат над 9000 процедури.

Освен договарянето без обявление на предварителен контрол подлежат и поръчките, финансирани изцяло или частично от Европейския съюз. Според текущия отчет за изпълнение на целите на АОП направените проверки на европрограмите са едва 104 при заложена цел от 700.

Забавените плащания

От началото на кризата се появи проблем и с разплащането на държавата към бизнеса. Към днешна дата от строителния бранш отчитат, че от страна на държавата има подобряване, но общините продължават да бавят издължаването. Към момента общините дължат около 200 млн. лева за извършени ремонтни и строителни дейности.

В останалите браншове продължават да се оплакват от липсата на коректност и забавени плащания. За този проблем сигнализират например от сектори като охрана, информационни технологии и др.

"От една страна, обществените поръчки са единственият двигател на бизнеса в кризата, но от друга - те разчитат прекалено много на европари и не е ясно какво ще се случи, щом потокът от Брюксел спре", коментира пред "Труд" почетният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев, визирайки края на настоящия програмен период през 2013 г.

Рекордьори са в болницата и в енергетиката

Както всяка година и през изтеклата се запазва традицията болниците и енергийните дружества да обявяват най-много обществени поръчки. Абсолютен фаворит през 2012 г. е столичната болница "Токуда", която за 12 месеца е сключила 1582 договора. На второ място в класацията е специализираната в кардиологията болница "Св. Екатерина" със 746 контракта. Почетното трето място е заето от болницата на властта - "Лозенец", с 629 договора.

Следват енергийните държавни компании - Електроенергиен системен оператор, "Мини Марица изток", АЕЦ "Козлодуй". По традиция единствените общини, влезли в топ 20, са Столична и Бургас. Те са сключили съответно 167 и 155 договора през 2012 г.
За сравнение през 2011 г. по-напред в класацията са били ТЕЦ "Марица изток 2", Военномедицинска академия и Министерството на здравеопазването, което остава рекордьор по поръчки сред министерствата и през 2012 г.

Ведомството на Десислава Атанасова е обявило общо 89 конкурса. След него като чест възложител се нарежда Министерството на земеделието и храните с 69 процедури, от които 34 са финансирани с пари от европейските фондове. Евросредствата запълват и половината от обществените поръчки на строителното министерство.

С едва 9 поръчки през миналата година се е отчело Министерството на спорта. Преди него като сравнително рядък възложител се нарежда Министерството на финансите с 18 конкурса, 11 от които са обявени като открити процедури, а останалите са били по метода на договаряне без обявление.
Общо всички министерства през 2012 г. са обявили едва 613 поръчки, а Министерският съвет - 45.

Гафове за милиони през 2012 г.

Енергийни фирми, спортни асоциации, болници и много общини са сред големите нарушители на Закона за обществените поръчки. Това показват данните на Агенцията за държавна финансова инспекция, която от 2012 г. може да проверява и конкурси, които току-що са приключили. Преди това тя изпълняваше само последващ контрол по сигнали, поради което минаваха години от приключването на процедурата до нейната проверка.

Тенденцията половината от проверените поръчки да са с нарушения се запазва. Сред ключовите одити, завършили с констатирани нарушения през 2012 г., са тези на големите енергийни проекти - АЕЦ "Белене" и "Цанков камък".

Финансовата инспекция откри, че цялото изпълнение на втората атомна централа е било съпроводено със законови нарушения за милиони, като проверките ще продължат и през 2013 г. Досега е установено, че са се "изгубили" 300 млн. лв. от държавния бюджет заради АЕЦ-а.

При "Цанков камък" нарушенията се изчисляват на близо 250 млн. лв. Парите са били изхарчени без обществени поръчки. Освен това са констатирани и множество пропуски там, където са провеждани процедури.

Популярен редовен нарушител е държавната "Мини Марица-изток". Почти при всяка проверка на финансовата инспекция в дружеството се откриват пропуски в конкурсите. Сред общините с големи нарушения, установени през 2012 г., са Карлово, Кърджали и Кюстендил.

На прицел през годината бяха и болниците. Заради открити нарушения в "Пирогов" беше сменен шефът на института. Много нередности бяха установени и в спортни федерации - например тези по волейбол, мотоциклетизъм и ски. Проверките на федерациите ще продължат и през тази година.

Поръчки само за коректни работодатели в ЕС

Изпълнителите на обществени поръчки трябва да са коректни работодатели и компании, отговорни за околната среда. Това гласуваха членовете на комисията по въпросите на вътрешния пазар към Европейския парламент. Предстои изискванията да бъдат одобрени от всички депутати.

Предложението за промените в еврозаконодателството са внесени от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Беше прието и предложението им за победители в конкурсите да се избират тези фирми, които са предложили икономически най-изгодната оферта, а не тази с най-ниска цена. Причината - най-евтиното не винаги означава качество на приемлива цена.

Депутати настояват още изрично да бъде вписано в еврозаконодателството, че освен изпълнителите на обществени поръчки, на социални и екоизисквания трябва да отговарят и подизпълнителите им.

В България защитата на социални и екоизисквания е въведена чрез зелените поръчки и тези, които се изпълняват от кооперации на хора с увреждания. 
От бизнеса у нас отдавна настояват да се въведат и критерии за отговорни работодатели, които плащат социални осигуровки и провеждат социално отговорна корпоративна политика.

Така няма да се стимулира използването на изкуствено зададени показатели, за да се нагласят конкурсите, смятат браншовици.
"Всякакви куриози могат да бъдат открити, когато се задават поръчките, защото липсва предварителен контрол. Например в нашия сектор са печелили фирми, които предлагат 101% отговорност за размера на щетите. Какво означава това?", казва Иван Иванов, изп. секретар на Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана. По-думите му вече са познати всякакви хитрости, за да спечелиш даден конкурс. Лошото е, че те се приемат от самите възложители и стават с тяхната благословия.

В случая с дадената гаранция от 101%, охранителната фирма се задължавала при допусната щета по нейна вина да покрие разходите на възложителите плюс 1% върху стойността им. Въпросът е по какъв начин това ще направи по-сигурна дадена поръчка, чуди се Иванов.

"Има фирми, които дори предлагат като бонус отложеното плащане", разказва той. Част от възложителите сами записват в конкурсите си, че може да платят със закъснение до четири месеца. "Как се очаква тогава читавите компании да плащат на служителите си?", пита се Иванов.

"Законът за обществените поръчки го има. Контролът на изпълнението му обаче е близък до нулата", категоричен е пък Йордан Кисьов, член на Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ).

Търгове по сценарий

"Започни отрано да плащаш" - случайно или не, така бизнесът се шегува с абревиатурата ЗОП (Закон за обществените поръчки). Браншовиците са единодушни, че много конкурси, особено на местната власт, продължават да се правят за точно определени фирми. Схемата - възложителите - били те държавата или общините, имат консултанти, които ги съветват за условията на конкурсите. Впоследствие същите тези фирми печелят поръчките.

 "Често наблюдаваме завишаване на условията - изискват се невъзможни срокове на изпълнение на поръчките, прекомерно много сертификати за качество, неизпълняеми гаранции", коментира Иван Бойков, изп. директор на Камарата на строителите в България. Изкривявания има основно при харченето на бюджетни пари. При поръчки с евросредства такива случаи са рядкост, смятат представители на бизнеса.

ГЛАСЪТ НА БИЗНЕСА:

Иван Бойков, Камара на строителите в България:

Контролът се бюрократизира

Контролът на обществените поръчки за съжаление се изроди в бюрокрация. Попълват се купища документи, които не са нужни на администрацията.
Решението може да бъде само едно - електронизация на процеса. Отчитам, че понамаляха случаите на договорени предварително конкурси.
Положително развитие има и при разплащането. Държавата дължи около 70 млн. на строителния бранш, което е в рамките на нормалното. При общините сумата е 200 млн. лева.

Божидар Данев, Българска стопанска камара:

Едни и същи фирми печелят

За съжаление се запазва тенденцията едни и същи фирми да печелят обществените поръчки. Трябва да има публични списъци на спонсорите на всяка една държавна и местна институция и дружествата, на които те възлагат поръчки. Смятам, че ако се направят такива списъци, информацията ще съвпадне. Недостатък, който продължава да действа, е дискриминативният контрол. Повече се наблюдава харченето на европейски средства, все едно парите на българските данъкоплатци са без значение.

Иван Иванов, Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана:

Стимулира се сивият сектор

Все по-малко коректни фирми имат достъп до обществени поръчки поне в сферата на сигурността. Възложителите гледат да си купят отговорност, но не и сигурност. Остава най-важен критерият най-ниска цена, а не се гледа качеството на предлаганата услуга.
За да спечелиш конкурс, трябва или да не плащаш на охранителите си, или да нарушаваш договора за изпълнение. Държавата плаща със закъснение до 12 месеца. Освен това няма предварителен контрол.

Йордан Кисьов, Българска асоциация по информационни технологии:

Конкурсите са предначертани

В сферата на информационните технологии повечето обществени поръчки продължават да се правят за точно определен изпълнител и продукт. Правят се чести промени в закона за обществените поръчки, но повечето от тях са лобистки. Секторите, които успеят да пробият, прокарват собствените си условия. 
Не мисля, че в следващите 10 години ще може да говорим за електронни обществени поръчки. Държавата няма готовност за това.