Терапия щади здравите клетки, спестява страничните ефекти

Ракът се превръща в епидемия. Дали? Според доста лекари бумът на онкозаболявания всъщност се дължи на по-добрата и по-ранна диагностика. Прогрес има и в терапиите, но раковата клетка е коварен противник, категорични са онколозите. По това прилича на бактериите - които се "научават" да се справят с антибиотиците и стават резистенти. Същото се наблюдава и при раковите клетки, признават специалисти. Все по-често те не реагират на най-масовите лекарства - т.нар. цитостатици.

Каква е алтертнативата? "Стандарт" попита д-р Борис Стоичков.

Резистентността идва от вродената на всяка клетка способност да се пази от външни въздействия, обяснява д-р Борис Стоичков. Ракът става резистентен към всяко вещество, което се опитва да го пребори. Опитвайки се да бъдат "безсмъртни", туморните клетки консумират повече енергия от нормалното и убиват целия организъм, уточнява д-р Стоичков. Химиотерапията например е включена в битката с рака през 50-те години на ХХ век, а първият цитостатик е бойно отровно вещество, създадено от американския военен флот. Химиотерапията за съжаление не е панацея, а страничните й ефекти са бич за всички онкоболни. Ползват се химически вещества, които потискат механизмите на делене и размножаване на туморните клетки. Колкото по-злокачествен е един вид рак, толкова по-лесно се унищожава от отровите. Колкото "по-нормален" е той, толкова по-трудно се повлиява от конвенционалната химиотерапия, казва д-р Стоичков.

Каква е алтернативата? Още през 1910 г. германският учен Пол Ерлих изказва теорията за "вълшебния куршум" и тогава пише, че ще бъде създадено лекарство, което е антитяло (белтък) и ще поразява точно там, където има нужда. 

Това ще е лекарство, програмирано да "търси" само една мишена - в случая раковата, която да порази. След разработките на Ерлих, Кох и други учени върху серумните терапии минават почти 100 г., докато започнат да се правят вече нови лекарства от друг тип. И от около десетилетие модерната терапия се въвежда и в онкологията. Лекарствата се произвеждат от живи клетки, които са генетично променени, клонирани и поставени в специални условия. И на практика са антитела - такива, каквито клетките на имунната ни система произвеждат, за да разпознават, свързват и показват на имунната система например микроби, попаднали в тялото ни. "Мишената" им обаче са раковите клетки. Големият напредък при тези антитела е, че след като се инжектират в организма, те търсят само туморите, а не атакуват здравите тъкани.

Моноклоналните са изключително прецизни - защото се прицелват само в една "мишена" и дори части от нея, обяснява д-р Стоичков. Затова и докторите ги наричат "агенти". Но и те не са панацея, признават онколозите. Затова се прилагат "в пакет" с химиотерапия.

Комбинираното лечение е много по-ефективно - докъм 80 на сто, изчисляват експертите. Учените обаче не спират дотук. Големият въпрос сега е молекулата с белтъка да отиде и да "занесе" химиотерапията вътре в клетката. Така се раждат конюгатите.

Те са сред новите решения за лечение на рак, вече е разработено ново поколение лекарствен продукт, което съчетава химическо и биотехнологично лекарство. Конюгат ще рече - извлечен по биотехнологичен път белтък и към него закачена "дозата химиотерапия" (химично вещество, най-често отрова), която - с помощта на ензима глутатион - се прицелва буквално в сърцето на туморната клетка. Минават години в търсения - в някои случаи дозата става много малка и не действа, в други пък е прекалено силна. Въпросът е лекарството да бъде занесено до раковата клетка и да я атакува брутално. Експерименталният медикамент с работно име T-DM1 например действа срещу най-агресивните видове рак на гърдата. И се очаква да се появи на БГ пазара догодина.